Миналата седмица, в Българското онлайн медийно пространство се случиха безпрецедентни неща.
Едно от най-известните и уважавани „пера” в българската музикална журналистика - г-н Ники Русиновски написа материала “Голямата лъжа – „пирати”, торенти” за Webcafe.bg.
В статията авторът показа наистина добър изказ, информираност по темата и силно собствено мнение – ценни неща, които бихме искали по-често да виждаме в музикалната журналистика у нас.
Г-н Русиновски обаче допусна твърде наивна грешка – вместо да представи фактите, след което да обобщи и формира тезата си, той тръгна по обратния път – реши да защитава собственото си мнение, използвайки тези фрагменти от информацията, които му „вършеха работа”.
От материала си личи, че въпреки богатата му култура по темата, той не е запознат с това какво всъщност се случи в края на месец април 2010 г.
1. Да вземем например основната му идея и „най-скандалното” според него – информация, според която американската сметна палата коментира твърденията на американската група на IFPI за последствията от „пиратството”. Дори да приемем, че интерпретацията му на „новината” е вярна, тя в никакъв случай не може да бъде взета за пример, тъй като касае единствено САЩ. Франсез Муур е регионален директор за Европа и всичко, което спомена по време на посещението си у нас се отнася за България и страните от Европейския съюз.
2. Теза номер две в статията на г-н Русиновски е, че „Госпожата е поискала от българското правителство въвеждането на жестоки мерки срещу българските Интернет потребители и българския бизнес”. Извън нейните правомощия е да поиска подобно нещо. Всяко правителство, заедно с бизнеса и всички засегнати страни – правоносители, интернет доставчици, браншови организации и т.н. трябва сами да сторят това, което е нужно и приемливо. В борбата с нарушаването на правата в интелектуалната собственост, особено онлайн, България все още няма необходимия опит. Изявленията на г-жа Франсез Муур имаха за цел, визирайки големия й опит в областта в различни европейски страни, да ни покаже кой е най-приемливият и ефикасен начин за редуциране на подобни нарушения. Международната практика показва, че най-добър е случаят, в който пряко си сътрудничат правоносителите и интернет доставчиците. Ролята на последните не е да следят своите клиенти (потребители), а да имат отговорно поведение, когато в техните мрежи се нарушава законът и да съдействат за уведомяване и предупреждаване на нарушителите. Както самата г-жа Муур посочи, системата за постепенна отговорност /„graduated response” / е изключително демократична процедура на две последователни предупреждения, след които може да последва санкция. Тази практика вече намира реализация в редица страни в Европа и по света. „Когато правим нарушение на пътя, не ни дават шанс с две предварителни предупреждения, а следва незабавна глоба”, отбеляза г-жа Муур. Нещо повече, редица независими изследвания във Франция и Обединеното кралство показват, че предупреждението е ефективно и има възпиращ ефект при болшинството ползватели. Резултатът е и в по-голямата степен на познаване на закона от гражданите и в повишената обществена информираност за правата на творците. Прекомерната параноя в случая е излишна и абсолютно ненужна.
3. Трето основно твърдение: „Меморандумът подписан между МВР и IFPI, както и анексите към него са секретни”. Тук наистина е нужно пояснение – въпросният Меморандум е споразумение за сътрудничество и в него няма никаква практическа информация и действия, освен заявена политическа готовност за предприемане на действия, касаещи ограничаването на пиратството в България. Конкретните стъпки за постигането на това ще бъдат поместени в Анекси 1 и 2, които обаче за момента не са факт. Подписването на тези анекси ще бъде официално и предстои, и медиите ще получат повече информация относно това в бъдеще.
Ако г-н Русиновски, или който и да е било друг журналист има недоизяснени неща по темата – моля да погледне:
Най-често задаваните въпроси след посещението на Франсез Муур в България:
http://www.dnes.bg/muzika/2010/05/10/bylgariia-muzikalnoto-piratstvo-i-oshte-niakolko-vyprosa.90756
Често задавани въпроси за авторското право и сродните му права:
http://www.bamp-bg.org/2009-07-08-09-48-06/2009-07-22-11-15-47.html
или
Музиката и законът – какво мога и какво не мога да правя съгласно закона:
http://www.bamp-bg.org/2009-07-08-09-48-06/2009-07-22-11-16-26.html
