Снежанке, махни се!

„Как да кажа истината на детето, като това ще му развали Коледата?"

Така се колебае един познат с малко хлапе, който вече е попаднал в онази ситуация, когато родителите защитават имиджа на белобрадия лапландец, сякаш са му лични пиари. Не, човекът няма предвид самия дядка; и през ум не му минава да твърди, че не съществува. Съществува си и още как.

Истината, която го притеснява, е каква точно му се пада Снежанка - гиздавата мацка с особени функции, която винаги държи да е в близост до прочутия господин, независимо от възрастта му. Давате ли си сметка, че въпросната девойка и изключително наш патент.

Преди да кажете нещо за руснаците, нека уточним. Предисторията дължим на едно интересно решение на Комитета по култура към ЦК на КПСС от 1937, с което се приема предложението на другаря Постышев и съветските деца да украсяват елхи. Ветото върху елхите е единствената забрана на Светия синод на Руската православна църква отпреди революцията, което допада на болшевиките. Та през 37-ма се решило да се въведе не само новогодишно дръвче, но да се извади от нафталина и северния мит за Мраз и дъщеря му.

За разлика от благия западен Коледа, според въпросния мит Мраз е зъл дядка, който краде деца, а щерка му Снегурочка умира по особено мъчителен начин в началото на пролетта. Пропагандата замазала недостатъците на тези двамата и ги пратила на политическа мисия сред подрастващите. Снегурочка няма нищо общо с героинята Снежанка на Шарл Перо (на руски е Белоснежка).

Само че нали има замесени някакви джуджета и в двата случая, в услужливия роден културно-масов пазарно-социалистически тюрлюгювеч, за разлика от всяка друга култура, тук попаднаха едновременно партийният Дядо Мраз и приказната принцеса Снежанка. След изгонването на първия и официалната му замяна с Дядо Коледа, мацката остана. Както става в такива случаи, тя пренесе грижите си към новия силен на деня.

Та каква е тя, кажете сега да ви видим? Ако тръгнете по трънливия път на роднинските взаимоотношения, нещата крайно се усложняват. Родата на лапландеца винаги е била табу, защото твърде много ще обърка децата. Прави ли и тя подаръци, получава ли писма, мъкне ли чували, промушва ли се през комини?

И ако не, то тогава с какво е заслужила тази хубавица да стои до бедрото на дядото, който прави всичко това? Кой й даде правото именно на нея да обира вниманието на публиката, а не например на най-работливото джудже. Не, да не влизаме в тази клопка.

Защото истината е, че дори в приказната илюзия за Дядо Коледа сме позволили да се намъкне красавицата, която държи да асистира в нуждите на всеки популярен мъж с влияние и средства. Как точно я наричате си е ваша работа. Ние се сещаме за един-два термина, но ще си премълчим.

Та точно това искаше да спести моя познат на хлапето си. Понеже тук не става дума за илюзия, това си е най-чиста житейска истина. Но поне Коледата можеше да мине без нея.