Когато приказките пораснаха

Имало едно време... една червена шапчица (знаем я).

Днес все още има момиченца с червени шапчици. С червени маркови шапчици. Те все още се срещат с вълка, но уви! Той винаги остава размазан по магистралата, а те продължават напред с бясна скорост към баба си, без дори да разберат, че червата на горкия вълк се веят печално на предната им броня.

Има и спящи красавици. Всяка нощ много принцове по много пъти се опитват да ги събудят, но не успяват. Оставят само пачка с пари до леглата им.

Грижат се за тях, както се грижи директора Айледин Кючюкали за децата с увреждания в Могилино. Помните ли Хензел и Гретел? И днес има Хензел и Гретел... с увреждания, но къщата на вещицата, в която са заключени, не е от лакомства, а е разпадаща се барака.

Бонусите не спират тук! Освен, че вещицата вижда и чува всичко, тя не угоява днешните Хензел и Гретел... тя ги мори от глад!

Малката кибритопродавачка вече продава картички и календарчета с Дева Мария и остава все така незабележима.

Носът на Пинокио вече не расте, а самият той е облечен в костюм и се нарича депутат, но си е все същото дърво и не спира да лъже.

Снежанка... ах, Снежанка... Днес тя продължава да е с катранено черна коса... и не само - гримът й е черен, устните й също, миглите, веждите, носи черни дрехи. Опитва да се самоубие средно по 3 пъти в годината, но всеки път се намира по някой принц в лицето на лекарите, който да я спаси.

И днешната Пепеляшка - съпругът й може да й купи скъпа кола и да й надуе гърдите и устните, но не може да й купи мозък. Затова й купува диплома.

Имало едно време... едно време, в което принцесите нямали силикон, присадена коса и тонове грим, не карали скъпи коли и не си лягали с принцове за пари. Едно време, в което принцовете не били мутри и не се стреляли един друг, не взривявали замъците си, а спасявали принцесите.

Едно време, в което котаракът в чизми не бил кастриран и чизмите му не били "Made in China". Време, когато граховото зърно, ябълката на Снежанка и сливите за смет не били генно-модифицирани, а истински.

Било време, в което джуджетата не ги показвали в цирка и не били в неравностойно положение.

Имало едно време едни идеали, има ги и днес, но на практика няма никой.