Театърът е събирателно изкуство, също както и киното. Но двете са толкова еднакви, колкото са Венедикт Ерофеев и Джон Стайнбек."
Поради голямата ми любов към актьорското майсторство и по-специално към неговия театрален вариант, живо следя какво се случва на българската сцена. Понякога успявам да си създам и нещо като впечатление за някоя бродуейска или лондонска постановка след изчитане на текста, косвено запознаване с актьорите и изчитане на доста критика, но това изобщо не е обективно.
И така. Преди няколко месеца в България се постави поредната пиеса на американски автор. В случая Итън Коен. Режисьор беше, а и все още е Явор Гърдев, играе се под шапката на Младежки театър "Николай Бинев", а сред актьорите личат имената на Михаил Билалов и Георги Стайков, Станка Калчева, Анастасия Лютова, Искра Донова и... И вие имате интернет, а и памет. Това са отлично познати лица от много актьорски представления. Както винаги започнах от средата към началото, но забравих заглавието, а то е важно.
Не съм срещал по-подходящо и добре въвеждащо заглавие от "Почти представление". Няма да казвам дали е елитарно или не. Защото за някои хора американският театър е пошъл, евтин, кух и комерсиален в ефектността си.
На мен ли? На мен ми харесва, защото като настроение той носи нещо от литературата на Ърскин Колдуел. Простоват е, не изпъква с блестящ език и фина изказност, но е жив по своему и в грубиянщината и привидната немарливост се крие нещо неприкрито човешко. В този смисъл той е някак научен и психологически.
Психологията - науката психология, а не кафеената психоанализа, е доста неприятна и както казва една блестяща психоложка - Кийт Станович - често вестителят, разбирайте психологията и от там театърът, ви се ще да умре, за да не чуете истината, която някак си винаги сте подозирали.
Руснаците са издигнали ходенето на опера и театър в култ. Обличат официални дрехи - костюми, бални рокли, бижута и кой каквото хубаво има. Да, но ние сме в България, която в момента представлява странна амалгама от български, панславянски и уж американски привич...
Ориенталски? Ш-ш-ш! Да не чувам! У нас ходенето на театър заприличва на посещението на киносалон, има пуканки, биричка и подобни неща. Особено сега през лятото, особено по времето, когато актьорите обикалят с някакви лекички халтурки, за да изкарат някой лев за през зимата. Това, че си отишъл да гледаш нещо забавно, не значи, че трябва да люпиш семки, гражданино.
А "Почти представление" е всичко друго, но не и комедия, на която да се скъсаш от смях. Има смях, но той не е единственото.
Ето и как стана моето запознаване с тази пиеса. Случи се в упорито намусен ден, с мазен, влажен въздух, а гръмотевиците говореха на абсолютно нехарактерен за лятото език. Пловдив, културната столица на България, стълбите пред лятно кино "Орфей." Виждам едно момиче от бившия ми клас със семейството си, а тя нещо няма желание да ме забележи. Все тая.
Озадачава ме друго. Къде са били всички тези хора, които сега напрегнато чакат да влязат и да гледат "Почти представление?" Искам да кажа, че едни нагъват дюнери, трети тостери, втори грабят пакети с пуканки, а всички останали ядат и пият, все едно идва края на света. Мисля си: "Абе тия да не са чели пиесата и да ги е обзело някакво трансцедентално безпокойство, че утре ще пукнат и ще попаднат в своя "Почти живот, където няма манджа?""
Влизам, настанявам се на миниатюрните, но доста удобни възглавнички и започва да вали. Силно, категорично. Именно така, а не поройно, стихийно и краткотрайно. Около тридесет процента от хората нямат чадъри и си тръгват. Аз също се чудя дали Мишо Билалов и компания ще се измокрят? Признавам си, че се усъмних.
Но ето, той и още някаква актриса, която отначало не познавам, се появяват под дъжда, качват се на сцената, тя затраква на машината си, светлината леко се усилва и нашите актьори вършат своята работа под силния дъжд, в бумтящата близост на гръмотевиците, но те са там и играят.
Добре де, няма да го крия. За мен "Почти представление" е елитарно. Знаете ли как го разбрах? Да, без съмнение това ми убеждение се породи още като видях автора, екипа от българска страна, подсили се, когато се добрах до част от текста, укрепна, когато погледах филм на БНТ с Явор Гърдев, и на самото представление то доби мускули.
Имах нещастието да седя пред типичните квартални бабки, които взимат внучетата си от детската градина, сядат на раздумка пред магазина, следят сериалите и са дошли да гледат не "Почти представление," защото едва ли знаят нещо за Итън Коен, едва ли са чували и за безспорния огромен талант на Явор Гърдев, не.
Те са там, за да гледат Джаро от "Под прикритие" и Радослав, бащата на Маги от "Къде е Маги?." Нямам нищо против старите жени. Те не трябва да се избиват. Но ако говореха по-малко и ако по-малко натрапваха мнението си на другите, изобщо нямаше да им се разсърдя. Шумяха с торбички, хихикаха на възможно най-нелепите места и накрая си тръгнаха, защото ония им говорели само някакви глупости.
Толкова. Театрални и добре, филмови звезди, които в Америка и Русия щяха да са носени на тепсия, тук играят под дъжда невероятен театър. По представлението е пипано с вещина, но и с доста голям размах, а някакви си лелки ще разправят как театърът ни не струвал и как актьорите и всички лигльовци с техните културни гевезелъци са умряла работа и не си заслужават парите, защото с тея пари могат да се купят щафета салам, два хляба, пакет захар и поредното жълтичко списание.
Да не забравяме и друга оферта. Билетът за представление е убийствено скъп, та нали с два, три лева отгоре ще си плати цената за един месец телевизионен рай, холно блаженство и седенчесто равноправие. Ще слуша само умните и някак нашенски си многолози на Инджи, Фирдефс, Хасан и безумно важните, обективни и безпристрастни новини, а може да изплакне ухо в някой телевизионен клюкарник=реалити.
Културата нещо не я бива, аркадашлари и другари, и пак чакате здравият народен човек да ви го каже.
