Психологията винаги се е използвала като инструмент за политическа манипулация. Дори исторически погледнато - в най-грубата й форма, политиците редовно са използвали терор и всяване на страх, за да контролират обществеността, и пропаганда, за да я подвеждат.
В съвременни условия обаче тези методи са по-скоро неефективни. За сметка на това някои съвременни методи работят далеч по-деликатно и незабележимо.
В последните дни се разгоря скандалът около компанията за анализиране на данни и изготвяне на комуникационни стратегии Cambridge Analytica, стояща зад кандидатпрезидентската кампания на Доналд Тръмп през 2016.
Според твърденията тя е използвала някои от най-комплексните и подмолни психологически тактики, за да му гарантира политическа победа. Миналата седмица New York Times и британския Observer съобщиха, че компанията е използвала психолог от Кембриджския университет, за да придобият данните на 50 млн. потребители на Facebook, придобити без тяхно разрешение.
Cambridge Analytica са искали тази информация, не защото се вълнуват кой има най-съдържателни статуси или кои коментари са получили най-много харесвания, а защото онлайн активността се натрупва в огромни количества данни.
И тези данни, както се оказва, могат да бъдат използвани, за да се разкрият нюансите на личностните типове и тенденциите при гласуване. Подобни комплексни профили на гласоподавателите на свой ред дават на политическите дейци доста подробни сведения за типа послания, които биха били най-ефективни за повлияване на мнението на потребителите на Facebook.
Този метод разчита на "психографика", което повече или по-малко е онлайн приложение на съществуващи от десетилетия принципи на психологията.
Социолозите обикновено разчитат на демографски данни, за да предсказват резултатите от изборите. Демографските изследвания традиционно класифицират хората според ясно формулирани характеристики като възраст, пол, раса, класа, образование и професионална заетост. Частни компании също така изучават черти като възрастта и пола на хората, които купуват техните продукти, за да продават по-ефективно.
Психографиката работи на същия принцип - като изключим, че тя използва личностния тип, вместо възрастта и пола, за да предсказва поведението. Това не е съвсем нова концепция. В документалният филм "Векът на Аз-а" Адам Къртис показва как учени от Станфордския изследователски институт (SRI) са използвали психология, за да разберат личностните типове и да предскажат политическото поведение на американското общество още през 80-те години. SRI са разпратили огромно проучване, за да получат чрез него разбиране на личната мотивация на хората.
Въпросите в него са включвали неща като "Бих казал, че се бунтувам срещу начина, по който съм отгледан", и "Като цяло е по-важно да разбера вътрешното си аз, отколкото да бъда прочут, могъщ или богат". Гражданите не са били свикнали тогава да им се задават толкова задълбочени въпроси и са реагирали ентусиазирано.
"Искахме от хората да мислят за неща, за които никога дотогава не са се замисляли, и на тях това им харесваше", коментира във "Векът на Аз-а" Амина Мари Спенглър, директор по въпросите на психологическите ценности в изследователската програма от 1978 до 1986 г. "Да мислят за това какво изпитват като чувства, какво ги мотивира, каква е целта на живота им, какво е важно за тях".
На база резултатите от това проучване, SRI създават набор от профили, които се съпоставят с теорията на психолога Ейбрахам Маслоу за себеактуализацията.
Те дефинират хората според начина им на живот и ценностите им: "Насочените навътре" например смятат личното удовлетворение за по-важно от обществения статус или парите, докато "Аз съм себе си" личностите се борят с традициите, за да създават собствени стандарти, а "изживяващите" постоянно търсят нови и активни изживявания.
"Опитвахме се да разберем базовите ценности на хората, така че да можем да предскажем какъв е начинът им на живот, в какви къщи живеят, какъв тип коли карат. Корпорациите биха могли да им продават по-успешно стоки като ги разбират по-добре", казва Спенглър.
Същите базови ценности могат да се използват и за предсказване на политическите убеждения: "Интровертите например редовно заявяват, че биха гласували за Роналд Рейгън за американски президент, и за Маргарет Тачър за британски премиер. Психологическите въпросници ефективно предсказват поведението на гласоподавателите. Това беше нещо съвсем ново", Кристин Макнълти, мениджър на програма в екипа за ценности и начин на живот на SRI от 1978 до 1981.
Психолозите в наши дни вече не се налага да разчитат на въпросници и причина за това са огромните количества информация, които могат да получат от социалните медии.
Психолозите в Кембридж са създали Facebook приложението myPersonality, което е искало от Facebook потребителите да направят психометрични тестове, включително "Голямата петорка" (оценяваща хората по нива на невротичност, сговорчивост, съзнателност, екстровертност, и отвореност за нови изживявания) и са запазили получените данни.
Десетки хиляди хора, правили теста, също така са дали съгласие учените да получат достъп до техните Facebook постове и поведение. Това е позволило на учените да създадат модели за това какъв тип поведение в социалните медии съответства на определени личностни типове.
Сега употребата на социални медии може да бъде "декодирана", за да разкрие нивата на голямата петорка личностни типове.
Нещата не се изчерпват с това. Психолози са използвали поведението на потребителите в социалните медии, за да измерят нивата на депресия, ADHD, расата, физическото здраве, политическата ориентация и сексуалната ориентация, както и други характеристики. Подобни наблюдения като цяло са точни в обобщен смисъл, като могат ефективно и точно да определят например нивото на депресия в дадена група от населението, макар способността да предсказват характеристики на база употребата на социални медии да не е непременно напълно точна на индивидуално ниво.
Твърди се, че Cambridge Analytica са отишли поне една стъпка по-далеч от сегашните стандартни практики в бранша, като са събирали данни от социалните медии без съгласието на потребителите.
Въпреки че вероятно бихте били по-малко загрижени, че някой външен човек има достъп до Facebook постовете ви, отколкото ако имаше достъп до банковата ви информция, последиците от това са огромни.
Лайл Ънгър, професор от университета в Пенсилвания, който изучава психологията на употребата на социални медии, казва, че с него са се свързвали (и са получавали отказ) компании за здравно застраховане, които са искали от него да им помогне да преравят данни за поведението в социалните медии, за да научат повече за потенциалните си клиенти.
Facebook постовете може и да не изглеждат като прозорец към душата ви, но взета сумарно, активността ви в социалните медии вероятно разкрива много за това как живеете: часовете, в които сте будни, доколко социални сте, и да, дори за кой е вероятно да гласувате. Тези онлайн психологически профили са по-уязвими на манипулиране, отколкото повечето от нас осъзнават.
