Искам да опиша една случка, след която съм напълно убеден:
с камери или без - МВР трудно ще намери истината за изчезването на бившия шеф на ДАНС Петко Сертов.
Преди около година получих обаждане от кварталния полицейски инспектор, че моя кола била заснета с превишена скорост; да бъда така добър да отида и да си видя електронния фиш със снимка на нарушението.
На място ми беше дадена разпечатка, на която бяха написани номерата на моята кола, скоростта, максимално разрешената скорост и мястото на нарушението.
Всичко изглеждаше прекрасно, с два незначителни факта:
- колата, за която имаше електронен фиш, е открадната през 2006г. През 2013г. са засекли подобен номер, но това явно не е било сверено с база данни по никакъв начин. Модерните системи за видеонаблюдение имат и софтуер, който автоматично сверява заснетите номера и лица с бази данни за издирвани такива. Явно такъв софтуер в МВР няма.
- моята кола беше с рег. номер СА 1234 АА (примерно), а заснетата с превишение беше с рег. номер ВТ 1234 АА - някой не беше видял разликата в първите две букви. Моята кола беше Тойота Корола, а заснетата кола нарушител беше Мицубиши Лансър - още нещо, убягнало на зорките служители на реда.
Случката ме разсмя и ядоса - разсмя ме, защото най-абсурдният милиционерски виц се материализира пред мен, а ме ядоса, защото загубих 2 часа от работния си ден, за да се занимавам с глупости.
Писах писмено обяснение-становище-жалба, в което описах горните факти и то замина в посока МВР. Поисках да задържа фиша, като доказателство, но чувството за самосъхранение на полицая сработи и той отказа да ми го даде.
Тогава министър беше бившият шеф на ДАНС Цветлин Йовчев. Днес министър е Веселин Вучков, а един друг бивш шеф на ДАНС изчезна.
Междувременно настоящия шеф на ДАНС обядва с оперативно интересни лица, които пък по странен начин са свързани с един злополучно избран шеф на ДАНС, който преседя на този пост само два дни.
Наблюдаваме неадекватни изказвания на бивш служител на ДАНС с оперативно име Зетя, понастоящем главен секретар на МВР.
Петко Сертов е в същия абсурден милиционерски виц - в ничията земя между България и Гърция, пазарува в отдавна закрити безмитни магазини и разиграва театрални етюди пред камери, които трябва все пак да го видят.
Щирлиц, как меня чуваеш?
(Нарочно съм използвал лош българо-руски)
* Текстът е публикуван в блога на Петър Гаврилов
