На хоризонта на общественото внимание отново изгря старата тема за отношението към животните, убийствата на кучета, храненето на бездомни животни и т.н.
И отново започнахме да дъвчем темата между зъбите си, да плюем, да ръмжим, да точим лиги, да хапем и да разтегляме аргументи като разтопен кашкавал в устите си.
А извън уютната стая на глобалната мрежа, кучета продължават да гладуват, милостиви хора продължават да ги хранят, изроди продължават да убиват бездомните кучета безнаказано, селяни да возят домашните си любимци на покривите на колите си, глутници да нападат хора.
Не искам да ставам емоционална по темата, тъй като ако си го позволя, вероятно ще си счупя пръстите, пишейки на клавиатурата.
Затова ще се опитам да изложа някои факти.
Факт номер 1: Вината за съществуването на бездомни кучета е на хората. Тя тежи на рамената на безотговорните стопани и на безхаберните политици.
Факт номер 2: Никой не иска да се страхува, докато се прибира в късна доба - нито от крадци, нито от агресивни извънземни, нито от изнасилвачи, нито от тиранозаври, нито от глутници кучета.
Природата се е погрижила за тиранозаврите, Вселената - за агресивните извънземни, обществото и държавата (т.е. ние) не сме се погрижили за крадците, изнасилвачите и кучетата.
Факт номер 3: Никой не изпада в еуфория, ако нагази в кучешко лайно с новите си обувки, пък дори и със старите.
Аз лично не се радвам и ако нагазя в човешко такова, пък било то и детско. В същото време, редица стопани не прибират екскрементите на кучетата си и редица мами изакват отрочетата си в градинките и парковете.
Факт номер 4: Има разлика между хората и кучетата, както има разлика между язовците и жирафите (междувидова), момчетата и момичетата (полова), австрийците и нигерийците (расова), 20-годишните и 80-годишните (възрастова), мюсюлманите и християните (религиозна), чистачките и мениджърите (финансова), българите и американците (национална), Стивън Хокинг и Николета Лозанова (интелектуална).
И тук е време да обърнем внимание на:
Факт номер 5: Различието не е повод за лошо отношение. За да не използваме думички като дискриминация, сегрегация, расизъм, ксенофобия др., заредени с мощен емоционален заряд термини (тъй като ми се иска да се придържаме към фактите, а не към емоцията), различието не е повод за лошо отношение - втори път.
Натъртено, акцентирано и подчертано.
Защото ако историята ни е научила на нещо, то е, че откакто свят светува, обобщаването е пагубно за поколенията.
Както не всички мюсюлмани са привърженици на ИДИЛ, не всички жени са некадърни шофьори, не всички 20-годишни са самозабравили се нахалници, които не отстъпват място в трамвая на пенсионерите (от които не всички са отрудени хора, заслужаващи уважение по презумпция на възрастта), така и не всички улични кучета са зли. И не всички домашни са добри.
И тук стигаме до
Факт номер 6: Причиняването на смърт на друго живо същество е оправдано в определен брой случаи, но "убивам го, защото мога", "убивам го, защото това ми доставя удоволствие" и "убивам го, защото не смятам, че е редно да е тук", не са сред тях.
И това би следвало да бъде морално и законово дефинирано правило, което да се защитава от всички, които заслужават да дишат кислорода на тази земя.
Защото ако убийството поради някоя от гореизброените три причини се толерира, или също толкова лошо, не се наказва, то Патрик Бейтмън от "Американски психар" би бил прав да убива скитници, защото са излишни.
А все си мисля, че всеки, който е чел книгата на Брет Истън Елис или е гледал филма, режисиран от Мери Харън, би се съгласил, че това, което прави Патрик, не е съвсем ОК.
Е... линчувайте ме за сравнението, но това, което е направил безименният бивш военен, застрелвайки от упор домашен голдън ретривър, не е ОК по същите тези правила.
И ето, че стигнахме до последния в тази статия, най-дълбоко вълнуващ ме:
Факт номер 7: Преднамерената жестокост към животните е неоспорим и категоричен белег за тежка психопатия.
Контрааргументите от типа на "жестокост към животните е и убиването на комари и месодобивната индустрия" са безлични и невалидни, защото между сплескването на комар в полусъница и трезвото, осъзнато пръсване на кучешки череп от упор, има разлика.
Между изяждането на порция пилешка пържола и целенасоченото отрязване на кучешка лапа - също.
И ако е необходимо да се обяснява защо - може би всичко изказано и изписано по темата е било безсмислено.
Може би случаят със застрелян голдън ретривър във Варна не заслужава мобилизирането на социалната енергия.
Може би това е просто поредната дребна случка, случайно попаднала в общественото полезрение, която ще повдигне някои теми за ден, два и ще отшуми - тихо, неусетно и безвъзвратно.
А може би някога някъде, този или подобен човек, ще носи своя законно притежаван пищов, когато излиза на пазар и някоя некадърно шофираща жена ще го засече.
Той ще й бипне, тя ще е нервна, ще го напсува, той ще извади законно притежаваното оръжие и ще я гръмне.
Вярно, измислен сюжет, но дали е толкова невероятен?
Надявам се. Не знам. А може би, някой прилежен гражданин, който смята, че мястото на кучетата не е на улицата, ще види,че кварталната кучка зад пицарията (която онези изроди, пицарите, хранят с остатъците) е родила и ще реши да вкара гражданското си самосъзнание в действия.
И може би ще купи отрова, която не е трудно достъпна и може би ще я разпръсне около пицарията с идеята незаслужаващите да живеят кутрета да се отровят докато е време (щом няма кой съвестен гражданин да ги евтаназира, както е редно и човешко).
И може би в контейнера на другия ден, до пликовете с празни бутилки от зехтин и огризките от печени чушки, ще има и две бебешко-кучешки трупчета, но кой знае...
Може би 3-годишната Ани от същия блок, с пицарията, ще си играе зад блока същия ден с 5-годишния Мартин и родителите им ще се разсеят за момент и той ще каже "Я, какво е това?" и ще вдигне нещо от земята и на нея ще й стане любопитно, защото на 3-годишните всичко им е любопитно, и може би ще налапа това, което са намерили на земята, защото 3-годишните лапат всичко, което им се стори интересно и може би...
Няма да продължавам.
Това са просто хипотези. Мрачни, жестоки, грозни хипотези.
Но ако ние, като общество, не гледаме с отворени очи към зараждащата се жестокост и ако ние, като общество, и държавата, като държава, не следим за спазването на закона (за справка: Законът за защита на животните е в сила от 31.01.2008 година и по неговата сила, чл. 62. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) -"Който прояви жестокост към животно по смисъла на чл. 7, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв), то кой знае колко грозни, жестоки и мрачни хипотези, могат да станат реалност?
Дали 500 лв. ще успокоят болката на стопаните на убитото куче Цезар, е съвсем друг въпрос.
Дали 1000 лв. ще запълнят дупката от липсата на Ани от неосъществената и, дай Боже, неосъществимата мрачна приказка за малката Ани, също е друг въпрос.
И въобще, въпроси много, факти - по-малко. И все пак сигурни.
Извод:
Ако бъдем добри диагностици на социалните заболявания и обръщаме внимание на малките статии от последните страници в ежедневниците, можем да станем специалисти по превенцията и по-рядко да се шокираме от големите заглавия на първите страници.
Бъдете здрави!
Бичи по-долу е прав, като намеква, че горната статия е нещо като продължение на една друга преди няколко дни - "За остатъците от обяда и правото на живот". И двете статии според мен предизвикват ненужно поляризиране, защото се занимават ..... с ..... нищо! Предшната статия често употребяваше понятието "право". Колегата и имал право да не е съгласен или пък имал правото да е съгласен .... Тя разбирала това, защото имала право да го разбира, а пък той имал правото да не я разбира.... все едни такива ..... Въобще - имат "права". Ами, тогава какво се дърляте толкова бе, другари! Нали имате "права" за какво ли не. Имате правото да мразите помиярите, да ги обичате, да ги храните и.... най-важното /моля ви се/, те, помиярите също имат права! Да-а-а-а, в днешния Съветски Съюз, според бюрократите от централата му в Брюксел, правата на помиярите и въобще на животните са с приоритет пред правата на хората!!! М-м-да-а-а! Преди няколко години гледах едно предаване - по Дискавъри ли беше, по Нат-Джео-Тинтири-Минтири ли беше, не помня, но ставаше дума за водните ресурси на планетата - къде ги имало, къде ги нямало, къде изчезвали и т.н. Та даваха разни мнения на разни господа и... не щеш ли, по едно време се появи на екрана някакъв си професор от САЩ, ама като залязващото слънце - рижав, та рижав и целия беше обсипан с такива лунички, че нямаше как да не сетя за оня виц с вентилатора. Видът му беше на тийнейджър и аз, съвсем спонтанно си го кръстих Тимоти /макар че изписаха името му/. И, какво мислите, че каза въпросния "професор" Тимоти - ами започна със следната "мисъл": - Всеки има право на вода.?!?! Е, казвам ви - паднАх директно от коня в лютеницата! Това ми прозвуча като - "Водата има право да тече, когато е течна, а е такава, защото има това право"?!?!? Ето пример за тотално изперверзен начин на мислене - всеки имал право на вода! Това е неправилен начин на мислене! Правилният, според мен е - всеки ТРЯБВА да пие вода, защото ако не го прави 36 часа ще ритне камбаната. Не случайно се отплеснах по т.нар."права", защото тази дума /като много други/ е подвеждаща. Правото, като такова има смисъл само, когато става дума за това - кой е по-силния. Точка! А някои наивници още бъркат правото на по-силния със силата на правото. Глупости! Та, казвам това на авторките, ако не дай си Боже някога някой помияр се опита до оглозга дечицата им, в никакъв случай да не се опитват с треперещи пръсти да тъч-скрийнват ай-май-бай-вай-фончетата си в опит да се свържат спешно с адвокатчетата си, ами ... най-безцеремонно да сритат помияра. А ако се наложи и... да му видят сметката. Кучето няма да ви се разсърди и няма да ви съди. Те са достатъчно умни, та да не разбират от права и съдилища.
Ами не, хлебарките и плъховете не са създадени от хората. И могат да съществуват без хората. А кучетата - не. И е доста манипулативно това с колорадския бръмбар. Сори. Найс трай.
Еми не, не трябва никой заради нищо да страда. Лошото е, че не един идиот си изхвърля "псето", а са много. И не един си пуска кучето да се размножава, а после не му пука какво се случва с тез хайванчета. А по вилните зони и крайградските села тече свободна междукучешка любов на уж домашни, уж дворни НЕЧИИ кучета.
Колко от коментиращите имат куче? Колко от вас са гледали или работили с кучета? Ако имахте някакъв допир с тези животни щяхте да знаете елементарни неща: 1. За да нападне, едно куче трябва да е провокирано от нещо, или да бъде така обучено, или да е изключително озлобено (обикновено малтретирано от хора), или да подушва страх или злонамереност. 2. Домашни кучета се изхвърлят масово (до Дракона) Не съм предполагала колко ограничено и лаишко е мисленето на повечето от вас по тази тема. Умни хора, а с такава психоза! П.П. Кучето ми е осиновено. Един прекрасен сетер, който е по-умен от маса мои съседи, също така дружелюбен, възпитан и по-чист. Прибрах го в ужасно състояние не само физическо, но и психическо: прекрасен човек го беше смазвал от бой; само като видеше мъж и скимтеше; от страх нападаше. Много време ми струваше да го превъзпитам и да добие увереност. За мое учудване някакъв дъртофелник хвърляше камъни по него, щото било куче и да се маха. Та и вие така! Останете си със здраве! Пък знаете, за човека можеш да съдиш, като видиш как си гледа и на какво учи децата си и как се отнася към по-слабите и нуждаещите се. п.п. Ще ми простите неграмотността, надявам се!
Дракон с кисело зеле | 29.05.201516:49 Моля, върни се на точка едно. Уличните кучета на 98% са плашливи и бягат от хората; другите все някой ги обгрижва и не са агресивни. Остава процент милимунден и да, съгласна съм, че такива животни трябва да се приспиват. Като цяло бездомни животни не бива да има по улиците, но такива градски легенди, като тази за нападащите помияри са абсурдни, има много повече агресивни домашни кучета, които се гледат от малоумни комплексари и оттам идват повече беди. Ние хората сме отговорни тези улични популации да не растат, като си кастрираме любимците, като не подаряваме или купуваме животно заради прищявка, като се наложи строг контрол върху развъдниците, като започне да работи системата за чипиране и на изхвърлено куче да може да се намери стопанина, който да бъде санкциониран за безотговорност и т.н., и т.н., и т.н.
Имах домашно куче, което умря от старост на 19 години. Може би в 20% от случаите, когато съм го развеждала са ни нападали улични псета, в другите 80% просто не сме попадали на помияри. Интересното е, че когато баща ми го извеждаше същите кучета си стояха кротко и не нападаха. Така че обяснения от сорта на "кучетата са мили" важат само в определени ситуации. Кучетата не нападат по-силни индивиди, те нападат слаби, малки и беззащитни. И не защото са лоши, а такава е природата им.
до верчето: 1. комплименти за смелостта, 2. можеше да ме цитираш, аз писах същото преди теб, 3. борбата с невежи и панически боящи се е загубена априори. та не им се връзвай на бедните прости душици, успех!
зайчето стояло до един бор и викало: едно, три, едно,три. кво става бе зайо, попитал вълкът? пикае ми се та две не виждам, отговорило зайчето. прочее, ходи се облекчи... и потърси помощ, ако често сънуваш озъбени псета.
Аз, понеже съм прост, след цялото това многословие в крайна сметка не разбрах какво иска да каже авторката. Ако успея да "диагностицирам социалните заболявания" (демек - ако имам основателни подозрения, че комшията от петия етаж не обича кучета), мога да стана "специалист по превенцията" като ида да му се помоля да не застрелва кучето на Мимито от 3 етаж? Пак казвам - прост съм и затова ще се радвам, ако някой ми обясни каква е връзката между изброяваните "Факт 1, Факт 2..." ! И в каква връзка се появява Факт 5? Единствено факт 6 и факт 7 за мен имат някаква връзка с конкретната тема. И пак някак висят във въздуха. Факти... Ние фактите ги знаем. Решения са необходими!