Вестниците са затрупани от разходи за печат и разпространение, които един радикален кръг от издатели започват да считат за ненужни в ерата на Интернет. Да не говорим, че печатът и разпространението изискват и разходи за допълнителен персонал. Това важи в най-пълна сила за работните дни от седмицата, тъй като съботно-неделните издания, когато са направени добре, привличат много повече реклама.
The Christian Science Monitor беше пионер в тази насока. Миналата година вестникът изцяло се пренесе онлайн, но уикенд изданието продължи да съществува на хартия. Засега не може да се каже дали моделът е успешен и дали тази тенденция ще намери други последователи в лицето на престижните печатни всекидневници.
Можем само да се надяваме, че при пренасянето си от печатарската преса във виртуалната реалност, вестниците ще запазят качеството на съдържанието си. Още по-голяма тревога буди освобождаването на персонала, чиито задължения са били изцяло свързани с печата на вестника. Надяваме се, че изданията, които местят дейността си в Интернет, ще предложат на бившите си служители обезщетения и преквалификация.
Но излишните са си излишни.
В САЩ има четири вестника, които вероятно могат да оцелеят в сегашния си вид. Това са USA Today, Wall Street Journal, New York Times и Washington Post. Тяхната пазарна стратегия не се е променила и кризата не успя да ги засегне в голяма степен.
„Голямата четворка" има национална платформа във финансовите и политическите новини, както и верни читатели, които определено няма да се откажат от хартиените издания. Това само по себе си е достатъчно, за да гарантира оцеляването им. Wall Street Journal и New York Times дори правят нови вложения в печата. Times откри ново местно подразделение в крайбрежния район на Сан Франсиско, а Journal възнамерява да се съревновава с Times на местно ниво като основа местен филиал на вестника в сърцето на Ню Йорк.
Във всички останали случаи печатните издания трябва сами да вземат решение дали е икономически възможно да оцелеят на хартия. Ако намерят начин, защо не? Дори колежанските вестници още не са готови да си напишат некролога.
„Студентите ги е грижа дали вестникът ще оцелее - заяви Марти Харви - член на факултета и съветник на студентския вестник в колежа „Ийстфийлд" в Мескуит, Тексас. - В миналото сме обсъждали възможността да превърнем вестника в онлайн издание заради високите разходи, но студентите бяха категорично против и прекратихме разговорите.
Виждам студенти по масите с лаптопи, които обаче четат печатното издание на вестника. Човек може да запази хартията, да я прибере в чанта и да дочете статиите по-късно, освен това младежите смятат печатното издание за по-официален документ на събитията в колежа."
Вестниците са неизменна част от Четвъртата власт от столетия и е наивно да се смята, че за няколко години ще загърбят традициите си и ще се пренесат в дигиталната среда на Интернет. Безспорно обаче тези от тях, които не са наложили авторитета си достатъчно категорично, ще трябва да съставят авариен план за оцеляване, който вероятно ще включва пренасочване към по-евтини носители от хартията.
(Тук не говорим за таблоидната или т.нар. „жълта" преса - тя постепенно напълно ще се пренесе онлайн). Местните издания, които пострадаха тежко от кризата, може би също ще се пренасочат натам.
„Мисля, че Ню Йорк и Вашингтон винаги ще имат вестници, защото са седалища на финансовата и политическа власт в страната", коментира Дейвид Е. Джонсън - изпълнителен директор на Strategic Vision - една от най-влиятелните компании за връзки с обществеността във Вашингтон.
