Очевидно незаменими в БСП са само Г-образно стоящите

Защо БСП стигна дотук? За мен основната причина е в това, че вече 23 г. никой не обясни какво означава буквата "С" в БСП. Първата буква май е ясна - българска. Третата също така е ясно - партия. И проблемна остана само една, буквата "С". Тя трябваше да дава облика, политиката, идеологията, стратегията и коалиционната политика на другите две букви. 

Дали социалистическа означава онова ни разбиране отпреди 1989 г.? Дали е разбирането за китайския социализъм, или е нещо като социалдемокрация? Ако се беше опълчила на първото разбиране, щеше да загуби така ценните гласове на тези, които, макар и трудно, приеха смяната на К-то в абревиатурата със С-то. Ако отхвърлеше второто, щеше да загуби новите прииждащи към партията, че и подкрепата, и приема в европейските структури на социалдемокрацията.

Затова дълги години идеолозите на партията се лашкаха между едното и другото, с което объркваха двете основни части на БСП. Комунисти и социалдемократи. В различните периоди на прехода ту едните взимаха превес, ту другите. За съжаление този сблъсък отчужди част от едните, че и част от другите, а нови извън тях не припознаваха партията като носителка на левите идеи. 

БСП не намери сили да даде ясна оценка за БКП,

но много ясно прие имотите и авоарите й. Не даде ясна оценка и на Жан-Виденовото управление. Дали този човек и хората около него бяха демони и злодеи, или успяха да запазят поне за още малко стълбовете на държавната икономика?

И така бавно и постепенно се стигна до ясен профил на хората, заставащи пред урните да гласуват за БСП. Основни са тези, за които смяната на К-то със С-то не значеше нищо. Те си останаха комунисти и до ден днешен, така си се обръщат към себеподобните.

Втората част от хората, гласуващи за БСП, са от т. нар. наследствен вот. Това са част от фамилиите на бившата номенклатура. Третата по големина част от гласуващите за БСП са тези, които видяха възможност за бързо кариерно развитие и още по-бързо забогатяване и овластяване.

От четвъртата част нищо не зависи. Колкото и да се опитвахме (в това съм участвал и аз) да привлечем хора, които са родени след 1989 г., удряхме на камък. Младите хора, които в световен мащаб са с леви убеждения заради романтизма и болезненото чувството за справедливост, не припознаваха БСП като носител и на двете. 

Друга причина според мен е вътрешната политика в партията. Има старо правило, действащо май и досега: "Бъдещето е на младите, но настоящето никога". Когато постъпи в партията някой нов член, той или тя идва с много енергия за работа, а когато е и млад, тази енергия е безгранична.

Какво му дава партията? Първото, което се очаква от новопостъпилия млад човек, е да играе първи фон пред камерите и фотоапаратите. Ръководството на партията ми се срамуваше, а и досега го прави, от присъстващи по събрания, митинги, акции, които са представители на предимно мъдрата, с побелели коси част на обществото ни. От едните се очакваше да са пълнежът, а от другите да са визията, за да изпъкват ръководителите! Но и едните, и другите си оставаха масовки. 

Когато дойде време за демократичното подреждане на листите било за народни представители или за общински съветници, местните структури съвсем демократично подреждаха (и досега го правят) местата от граничните за избор до финала. За първите места друг бе принципът, също така демократичен, но централизиран. И 

оттук започват странностите при сегашното ръководство, 

абсурдите. Младият човек, приет в партията, тичал през годините да събира, да обяснява, да се бори в името на БСП, вижда как човек, също така събирал, обяснявал, борил се, но срещу партията, е централизирано демократично назначен за народен представител.

Другото, което вижда, е как човек, който няколко мандата е работил усърдно за себе си и приближените си, за пореден път води листата с обяснението, че е незаменим. Незаменим в Г-образното стоене пред ръководителя.

И когато този млад човек се надигне и поиска обяснение, му го дават по следния начин: "Прав си, младежо! Няма да води листата ви!" И го пращат да води друга листа, в която други млади хора изтрещяват от недоумение и от липсата на справедливост. Когато създаваш това усещане в собствените си членове, как да ти повярват хората извън партията?

Трета основна причина е забравата. Същата забрава, на която се е надявал циганинът на сватбата. След като ще се дава, после и той обещавал. Забравянето на думи като справедливост, равенство и солидарност от ръководството на партията, след като получат народната любов и властта, ги изхаби и вече никой не им се връзва. Заради това се стигна до отлива на хора по митингите на БСП и оттам - до избиратели.

Затова ни се наложи да търсим не идеи, а морковчета, за да масовизираме партийните мероприятия. Благодарение на певци и музиканти, писатели и поети, макар и за малък период, успявахме да прилъжем хората по иначе безлюдните политически седенки.

Лицемерието на ръководството на БСП си личи, когато пред медиите и хората кълняха попфолк изпълнителите, а искрено се радваха на хилядните множества, макар да знаеха, че не заради тях хората са по митингите.

Съвсем пресен пример е и обещанието, че плоският данък ще бъде премахнат, а дни след като съставиха правителство, го забравиха. Вероятно забравиха, че предложеният за поста Делян Пеевски държеше медийното копие във възхвала на основния опонент на Сергей Станишев.

А преди време забравиха, че благодарение на мандата на ДПС Сергей Станишев бе министър-председател, но след изборния крах обвиниха именно движението, че ги е срутило. Забравиха, че обясняваха на редовите членове на БСП, че грешката с ДПС няма да се повтори, а пак първо тази ръка приеха. Забравиха хулите на кворумоносителя към тях самите и сега приемат тогавашните му храчки като бистра водица.

Четвърта причина за мен е странният морал, показван от сегашното ръководство. Назначаването на сегашния ни премиер. Няма да обсъждам личните му качества като икономист и финансист. Но на терена на морала - не неговият, а на председателя на БСП, има някои странности.

В предишната кампания за избор на народни представители имаше клип, който по-скоро навреди, отколкото помогна, показващ самолет, брадва, Борисов и зад него Костов. В клипа се казваше, че ако гласуваме за Борисов, идва Костов. Сега, като хората гласуваха за Станишев и той назначи зам.-финансовия министър от правителството на Костов, дали същият клип не може да се преправи: 

Гласувахте за Станишев, получихте Костов? 

Как да разберат членовете на БСП, които се бориха за доброто представяне на партията си при последните избори, назначаването на бивш член на координационния съвет на основен техен опонент, участвал и като двигател в Движение "Гергьовден", за министър от квотата на БСП?

Толкова ли няма качествени хора в тази партия, които да поемат същия пост? И пак на терена на морала членовете на БСП си задават и въпроса с отстраняването на Овчаров, Петков, Пирински, Димитров. Ако управлението на тройната коалиция е било успешно, защо Станишев ги махна? Те са били част от успеха му. Ако е въпрос на публичен образ, защо тогава предложи Пеевски? Въпрос на морал! 

Пета причина са различните летви, с които мери сегашното ръководство. При протестите преди няколко месеца хората, излезли на улицата, бяха герои, борци за демокрация и омерзени от управлението, според ръководството на партията ми. Сегашните протестиращи, които не се различават с нищо от предишните, освен с по-големия си брой, са наричани "тълпи" и "платени клакьори", докарвани с автобуси от същото това ръководство.

Нито аз, нито голяма част от членовете на партията разбираме аршините, с които се отмерва. При предишното Народно събрание ясно се посочваше, че Волен Сидеров е патерица, маша, ибрикчия на ГЕРБ и подобни. Сега нито дума за същия само защото осигури на Станишев да играе ролята на кукловод.

Ни дума, ни вопъл от Станишев за провокациите на тази партия спрямо протестиращите. Защо не обясни как така краен националист си стисна ръката с председателя на ПЕС? Може би това трябва да е в предишната точка за морала? Един достоен мъж даде пример за морал и го показа преди време - Николай Добрев, светла му памет. Той се отказа от властта, за да не стисне гнойно воняща ръка. Отказа се от властта, за да не се стигне да кръв и да запази името и честа на Българската социалистическа партия. Това сегашният ни председател отново е забравил.

Централата на БСП за първи път от 1997 г. събира пред входа си протестиращи, които замерят и храчат не сградата, а политиката, която води председателят на БСП. При протеста на членове на БСП пред "Позитано" 20 един мъж от най-близкото обкръжение на Станишев ме попита какво правя с тия идиоти. Значи за него идиоти са тези, които искат да покажат, че са червени, но не боклуци?

А какво ли ще са за него другите, хилядите по площадите в страната? С абсурдната си политика управлението на БСП в последните години хвърли членовете на партията и основните й партийни организации в ужас. За разлика от него обаче те усещат и виждат това, което се случва в реалността. Отново се озъртат дали няма да се появи някой достатъчно достоен, силен и честен, който да оглави партията.

За съжаление в кадровата си политика настоящият председател се ръководи от принципа "А след мен потоп". Събра около себе си хора, за които единственият начин да стигнат тези партийни върхове, където са сега, е благодарение на личната му протекция. Партията, която се хвалеше с пълната си кадрова кошница преди, сега е пълна с... нищо.

Дали ще си подаде оставката, която му искат? 

Няма! Ще направи поредния апаратен трик, като ще поиска вот на доверие от избрания от него Национален съвет. Може би има хора, които не знаят как се избраха нужните за мнозинство в Националния съвет хора... С така наречените пищови. Спускат се няколко листа с имена на правилните хора и чрез апаратчици, заплахи и обещания се оформя нужното крепящо мнозинство.

Е, имаше и друго листче с тези, които трябваше да бъдат зачеркнати. С това мнозинство вотът на доверие е ясен. Това, което не е ясно за ръководството сега, го оприличи преди време Татяна Дончева: Сергей е натоварил имиджа на партията на самосвал без спирачки и кара по наклоненото. Там, където ще спре самосвалът, той ще си тръгне, а обикновените членове на БСП ще трябва да понесат и неговото бреме. Ще преживеят и хулите, и храчките, предизвикани от сегашния й председател...

Защото БСП ще я има и след него!

http://www.segabg.com