Като се редят едни нещастия, та цял месец - хрема, кисело вино, сбъркан хороскоп, "Манчестър Юнайтед"... и изведнъж Блага вест! "Окупацията ... нанесе смъртоносна рана на статуквото."
(Тъй бил казал някакъв президентски съветник.) Трудно понасям това щастие на пълен стомах. (Добре, че е пълен само с Дянкова пица.) Отпивам седем звездички и си представям касапската сцена: ...Статуквото се гърчи под веригите на картонен танк, модел "Протестър 20-13 Harmless".
От смазаните му пипала пръска комунистическа червена кръв и омазва жълтите павета в оранжево. Трима Ранобудни Студенти режат статуквените глави с бамбуков трион. Главите са трийсет, но студентите са само трима. (Десет часът сутринта е, на никой не му се става толкова рано.) Студентите обаче не се отказват. Вече са по на трийсет, а Статуквото им пречи да пораснат.
Няколко от главите пищят в ла минор: "Милост! Няма вече! Подаваме оставка!" "Твърде късно, твърде малко!", ръмжи в брадата си един първокурсник. "Искаме и Нов Морал! Нито стотинка по-малко!" Главите клюмват отчаяно - няма надежда.
В този момент бял роля свири "Отбой!" На единствената Ивентка, която се мотае околовръст с камера и вувузела, й се пуши. 15 минути почивка. Всички пушат, но само на определените за това места. Някои от главите на Статуквото също пушат. Последни цигари... Отмествам мисъл. Сцената вече не ме вълнува много. Всичко е ясно. Статуквото е смъртно ранено. Няма го вече. Нищо няма.
Има Нов морал. Най-после всичко си е на мястото. Най-после всеки си е на мястото: ... Тетка Цецка е насред двора си, нейде край Плевен. Запасала е престилка, въоръжена е с грамадна дървена лъжица. Бърка лютеница. Бърка и си бърбори за политика със съседката. Огънят пращи, в тавата пукат мехури. Мирише на печени чушки.
Очилатко на средна възраст шие копчета върху униформи. Униформите са червеноармейски. Очилаткото се старае много. "Конецът да не личи!", предупредил го е калфата. Все пак чиракът е щастлив. Нежно омайва копчетата на английски. Това му е първият работен ден. В живота. По-добре късно, отколкото...
Граф Южен дьо Миндя води стадо овце сред пейзажа. Подрънква им на китара и сочи с гегата си надясно. Овцете обаче са вироглави. Вместо надясно се юрват натам, откъдето мирише на люцерна. Хич не им дреме за посоката. (Може би защото графът държи китарата като гега, а гегата като китара...) "Простачки!", ядосва се той. "Разбират ти овце от рокендрол..."
Но му минава. Той не бърза. Пред него е целият Век на Водолея. Все ще успее да ги вкара в десния път. Виден футболен и захарен магнат е зарязал автомобилния си завод и се е усамотил на село. Седи насред двора и сковава къщичка за птици. Получава му се. Магнатът се усмихва. Намерил е щастието, също като Диоклециан. Но кой ще ти остави Диоклециан на мира?!
Магнатът се връща в завода и връчва по един гаечен ключ на тримата Ранобудни Студенти. В знак на благодарност получава сънени погледи. Първа смяна започва прекалено рано, дори и за тях. Студентите въртят в ръцете си странните уреди. Нещо не се връзва, липсват им опорните точки.
Единият търси по тялото на ключа бутон F1. На Help се притичва един Февруарски Протестиращ. Гайката помръдва. Животът е прекрасен! Наистина! Дори Петното не е на улицата, а е там, където му е мястото. Върху кухненската покривка. Колко малко му трябва на човек...
Спи си в гроба, Статукво, и не се връщай! За теб или нищо, или съвсем нищо!
