Той е многолик, многорък, гръмогласен и рядко анонимен, макар видимостта му да е скрита зад профил. Постоянно е възмутен и често се случва да не е особено възпитан. Не пести свирепи думи, няма уважение към личното пространство и личните данни, претендира, че знае всичко най-добре, назидава, наказва и най-вече: снима.
Той е новият Обществен Страж: възмутеният гражданин на безотговорната иначе Република България.
Получил най-после щита и меча си, той брани оскърбеното си от беззаконие достойнство. Щитът е достъпът до интернет, а мечът - е смарфтон/камера/фотоапарат - изобщо всичко, с което може да се заснемат нарушения на обществения ред.
Процедурата, с която и вие можете да се превърнете в Обществен Страж, е много проста и крайно достъпна: оглеждате се за нещо на улицата/ пред дома/ в магазина, което ви възмущава/ разярява/ което не намирате за справедливо или което е напълно незаконно (и, забележете, то може да варира от убийство, през кражба - до неправилно паркиране), снимате го и го качвате в интернет в някоя социална мрежа: Facebook, Тwitter, YouTube. След това се наслаждавате на реакциите.
Те няма да закъснеят и всяка една от тях ще ласкае вашата наранена от видяното беззаконие гражданска съвест.
В зависимост от съдържанието на снимката/видеото, можете да очаквате различна степен на реакция: от възмутени коментари под съответната публикация, осъждащи "престъпника", през качване на заснетия материал в някоя онлайн медия (където реакциите на осъждане ще бъдат още по-масови) - до появяването на снимката/видеото в национален ефир, където многознаещи водещи ще размахват пръсти назидателно.
Най-силната степен на реакция би била, когато - под натиска на обществената истерия - се задействат най-после прокуратурата и правоохранителните органи вследствие на заснетото закононарушение.
Тогава "нарушителят" или "престъпникът" получава (евентуално) своето наказание по единствения легитимен начин - чрез силата на закона.
Обикновено институциите не бързат да се задействат при заснети от гражданите нарушения, освен ако общественият натиск и шумът не са прекалено силни.
Всъщност - нека си го признаем - и полицията, и прокуратурата рядко са си на мястото, особено за дребни улични простъпки, но иначе - когато се нададе граждански вой, следствените органи бързат да покрият бездействието си или да отчетат дейност - с цел да се харесат на някое началство, не на Обществения Страж, разбира се.
В случай, че полицията си свърши работата, се появява друг съществен проблем, а именно фактът, че при съдебен процес, винаги има вариант видеото или снимковият материал да не бъдат признати за доказателства по нашето действащо законодателство.
Затова едно нещо е напълно сигурно - преди да се задвижат органите на реда, нарушителят вече ще е минал през стабилен "публичен линч", който се състои в добрия случай основно от обиди, псувни и назидателно сочене с пръст.
В лошия случай това би било саморазправа.
Пресен пример за това, какво може да ти се случи, ако много вбесиш Обществения Страж, беше страховитото видео, заснето по Великден тази година.
Моторист публикува във Facebook материал, заснет от лична пътна камера, на което се вижда как шофьор на "Фолксваген Голф" му препречва пътя при изпреварване и буквално прави опит да го убие.
Шофьорът повтаря това и с приятеля на моториста. За един ден потенциалният убиец препречва пътя на трима мотористи.
Факт е, че шофьорът е за затвора. Но коментарите под публикуваното видео се оказаха не по-малко ужасяващи, като поне 80% от тях приканваха към саморазправа.
Освен че стотици пъти словесно на шофьора му бяха "счупени краченцата и ръчичките" и му беше "е...на майката", най-страшно се оказа, когато сред цялата тази разярена онлайн тълпа, превърнала се в съдник, някой публикува адреса на "престъпника".
Хипотетично, ако полицията не се беше намесила бързо (отново в следствие на огромната истерия) саморазправата с мъжа, който се оказа на всичкото отгоре и с психически отклонения, беше вързана в кърпа.
Така изглежда обратната страна на иначе благородната идея за Обществен Страж.
Разбира се, би било неправилно да отречем, че онлайн старанието на гражданите, които вършат работата на бездействащата и тънеща в проблеми полиция, има и положителна страна.
Някои новосформирани Facebook-групи успяват да впрегнат огромната гражданска енергия за откриване на несправедливости при прилагане на Правилника за движение по пътищата в нещо по-разумно.
Пример за това е Фейсбук-групата "Гражданите".
Тази група е сред най-мощните Обществени Стражи за сигнализиране на нередности на пътя. Във Facebook "Гражданите" има около 5000 потребители. Освен това обаче групата разполага и с мобилно приложение за Android или iPhone.
Другото предимство на групата, както впрочем и на друга популярна група на име "Шофирай с камера", е, че и двете си партнират със Столична община (Столичен Инспекторат и Общинска Полиция), както и градските власти на Община Бургас.
Благодарение на това партньорство, информацията за заснетите в нарушение граждани, заедно с номерата на техните автомобили, се предава директно в КАТ, като на база на снимките и свидетелски показания на съответния снимащ, може да се състави акт на нарушителя - но, отбележете, единствено в случай, че "провинилият се" не оспорва нарушението.
Далеч не всички останали самоорганизирани групи обаче могат да предложат толкова сериозна и реална връзка с полицията или съответните служби.
Съществуват още десетки самоорганизирани групи, които "бдят" за нередности на пътя като например "Снимай нарушителя" или "Снимам нарушители".
Освен тях има още и "Нарушителите в Габрово!", "Снимай нарушителите на Бургас/Сливен/Русе", както и групата "Нарушение.bg". Има и групи като "СНИМАЙ КАТАДЖИЯ В НАРУШЕНИЕ", които са директно насочени към особената, меко казано, психология на пътните полицаи.
Сред общите групи, в които може да се сигнализира за всякакви престъпления е "СНИМАЙ ПРЕСТЪПНИК", където се публикуват и видеозаписи от магазини и всякакви други обществени места.
Причините за бума на подобни групи за "самопомощ", както казахме, са ясни.
Това е масовото чувство за несправедливост, причинено от неефективността на полицията (според данни на МВР разкриваемостта на престъпления в София за 2014-та е едва 41.7%), както и тромавото, корумпирано и често - изобщо нефункциониращо правосъдие.
Но това съвсем не означава, че бдителността и силата на гражданския контрол имат единствено и изцяло положително въздействие.
Още повече, че тук в пълна сила действа добре познатата библейска мъдрост "Не съдете, за да не бъдете съдени". Защото, както пише Александър Александров в "Сега", според нашето действащо в момента законодателство, не само, че направените видео или снимкови записи почти никога не стават за доказателства срещу хората, които са уличени в тях, но и могат да се обърнат като бумеранг срещу направилите ги.
Съвсем друг въпрос е и колко приятно за живеене е едно общество, в което всеки може да се превърне в полицай, прокурор или съдия.
Така че - похвално е, че хората проявяват гражданска доблест като снимат своите сънародници.
Но много по-добре, разумно и нормално би било с това да се занимават онези, на които плащаме данъци, заплати, осигуровки и дълги-дълги годишни отпуски.
А дотогава...
