Днес навсякъде около нас ще се говори за Денят на победата по един или друг повод. Около тази дата изникват няколко въпроса: Защо изобщо се стигна до тази война? Кой реално принуди германците да капитулират?
Ясно е, че Адолф Хитлер и неговата националсоциалистическа партия търсят реванш за загубата на Германия през Първата световна война (наречена тогава Голямата/Великата война). Също така е ясно, че става въпрос до голямаp степен за геополитически съперничества, развивани със столетия. Винаги обаче един въпрос не спира да тревожи целия свят - как т.нар. международна общност допуска да избухне една война, особено пък такава от такъв мащаб?
Разбира се, този текст няма претенцията да бъде максимално изчерпателен, а фрагментирано посочва някои размисли на автора за Деня на победата и за Деня на Европа.
Великобритания - неадекватната империя
На 30 септември 1938 г. британският премиер подписва Мюнхенското споразумение, което на практика дава възможност на Хитлер постепенно да анексира цяла Чехословакия. Чембърлейн обаче самодоволно размахва договора на летището в Лондон и заявява след това пред британския парламент: "Аз донесох мир за нашето поколение!"
В отговор на това лидерът на опозицията в този момент Уинстън Чърчил, виждайки необузданата реакция на мнозинството британски депутати, които пляскат и акламират дори покачени на депутатските банки изказването на премиера, заявява от парламентарната трибуна: "Вие имахте да избирате между войната и позора. Вие избрахте позора. Но ще получите и войната."
Макар да няма спор, че британците показват дух в т.нар. Битка за Британия, също така е безспорно, че ако САЩ не се бяха включили във войната през 1941 г., англичаните нямаше да издържат.
СССР - скритият съюзник на Хитлерова Германия
Популярното мнение за влизането на СССР във Втората световна война приема за начална дата 22 юни 1941 г., когато Германия напада Съветския съюз на 2900 км дълъг фронт. Всъщност СССР влиза във войната близо две години по-рано, като анексира Полша на 17 септември 1939 г. Това се случва, тъй като е заложено в т.нар. "Пакт за ненападение Рибентроп-Молотов", който германският външен министър Йоахим фон Рибентроп подписва в Москва на 23 август 1939 г. заедно със съветския външен министър Вячеслав Молотов, под усмихнатия поглед на Сталин. Този договор за ненападение гарантира на Германия спокойствие на изток и възможност да разгърне огромния си военен потенциал в Западна Европа и на Балканите. Същщо така обаче гарантира на Сталин и СССР възможността да анексират Прибалтийските държави Литва, Латвия и Естония, части от Финландия и Беларус, а също и близо половината от Полша.
България - отново на грешната страна
Да виним цар Борис ІІІ, че застава на страната на Тройната ос (Берлин-Рим-Токио), би било наивно. Винаги трябва да се има предвид, че за разлика от Великобритания, която не смее да обещае нищо на българското правителство, защото трябва да се съобразява с интересите на Гърция и Югославия, то Хитлер без колебание принуждава Румъния да върне на България Южна Добруджа през късното лято на 1940 г. За българското общество няма кой знае какво съмнение към коя от воюващите коалиции трябва да се присъединим. И въпреки това не липсват гласове, които въпреки очевидната на пръв поглед прагматичност на взетото решение, застават зад принципите на свободата.
Още по-интересно е, обаче, че БКП не обелва и дума в заседанията на Народното събрание против съюза с Германия до германското нападение на СССР през юни 1941 г. В стенограмите от НС през този период може да се види, че депутатите на комунистическата партия разискват всякакви други проблеми, но не и външнополитически.
Победата в Европа
На 9-ти май 1945 г. Германия капитулира пред съветските войски в Берлин. Не е тайна, че Червената армия и западните съюзници бясно бързат да стигнат първи в Берлин, за да могат да се окичат с лаврите на онези, които са подписали германската капитулация в столицата на Райха.
Малко известен е фактът, че първата безусловна капитулация на германските войски е подписана в Реймс на 7-ми май, като от страната на германците стои подписът на генерал Алфред Йодъл, главнокомандващ германските въоръжени сили и представител на новия президент Карл Дьониц (Хитлер е обявен за мъртъв на 1-ви май). Съюзниците са представени от американския ген. Уолтър Смит и съветския ген. Иван Суслопаров. Единственото условие, което е поставено от руснаците, е капитулацията да бъде потвърдена от Москва.
Американският президент Хари Труман и британският премиер Уинстън Чърчил още на 8-ми май обявяват войната в Европа за приключила.
На 9-ти май рано сутринта маршал Василий Жуков, който вече веднъж е бил в немилост пред Сталин, подписва от съветска страна германската капитулация, което дава възможност на Сталин да припише почти изцяло победата на Червената армия.
Сред победителите са много държави, но не и България, която след 9-ти септември 1944 г. се включва активно срещу хитлеристката коалиция, но така и не получава правото да бъде сред страните-победителки. Интересно е, че България се озовава в парадоксална ситуация в началото на септември 1944 г. - в рамките на две седмици е на практика във война с всички - на 5-ти септември СССР обявява война на България, а на 8-ми пък България обявява война на Германия. С обявената вече война от страна на САЩ и Великобритания, на практика България е във война с всички. За България официално Втората световна война свършва едва с Парижкия мирен договор от 1947 г.
Ден на Европа или Ден на победата?
Не е случаен фактът, че именно на този ден се чества и Денят на Европа. На тази дата през 1950 г. френският външен министър Робер Шуман представя на света т.нар. "Декларация Шуман", в която споделя своята визия за обединена на икономически принцип и общи ценности Европа, в която няма да има войни.
В точно този ден на обединена Европа, която успя да се обедини въпреки трупаната със столетия неприязън между Германия, Франция и Великобритания, друга уж европейска държава всяка година провежда военен парад в наричания от нея Ден на победата.
Две неща е хубаво да бъдат ясни. Първо, няма спор, че СССР има принос в спечелването на Втората световна война, като в същото време тя съвсем не е единствената сила, която допринася за това. Без намесата на САЩ тази война надали щеше да бъде спечелена. Второ, няма спор, че съветската армия и народите в състава на Съветския съюз дават най-много жертви, но не бива да се забравя, че жертвите на партийния терор в Съветския съюз, заедно с тези на глада през 30-те години надвишават тези, които са загинали във войната. Към тях дори не включваме жертвите на комунистическите режими в останалите държави от т.нар. соц-лагер.
И все пак е добре да помним, че винаги при честването на някаква победа има и победени. Днес победената Германия е икономически лидер в Европейския съюз, който на практика претвори идеала на Шуман, а победилият Съветски съюз не съществува в този си вид. Победената Германия не е влизала в нито една война след 1945 г., а победителите САЩ, Великобритания и Русия имат по няколко само за последните 30 години.
Честит Ден на Европа!
