Когато Мариус Нейловеану през януари е осъден на 21 години затвор, това е най-дългата присъда, която някой е получавал във Великобритания за трафик на хора.
Съдията по делото твърди, че 23-годишният румънец е управлявал бандата си за трафик на секс-робини заедно с баща си - 51-годишния Богдан, като един вид семеен бизнес.
Двамата са подвели няколко жени, тогава на възраст между 15 и 23 години, да отидат от Румъния в бордеите в Мадрид и Манчестър, където те са били заставени да работят като проститутки.
Едно от момичетата е било братовчедка на Мариус Нейловеану. Друго е било роднина на бизнес-партньор на Нейловеану, който се признава виновен за трафик на хора.
Каквото и да са вършили двамата, семейството "не подозира нищо"
Най-близките членове на семейството им твърдят, че не знаят за престъпленията на Мариус и обжалват присъдата на Богдан, за когото твърдят, че е невинен.
Пред семейния им дом в затрупания от снега град Бузеску майката на Богдан - Флорица Нейловеану, сърдито твърди: "Синът ми е в затвора, без да е направил нищо - моето малко момче не е виновно за нищо."
Друго от децата на Богдан - доведеният брат на Мариус, Николае, вдига ръце в защитен жест. "Не знам какво прави брат ми. Той не ми казва с какво се занимава", оправдава се той.
Детективът, който е започнал разследването срещу семейство Нейловеану, приема ситуацията по съвсем различен начин.
"Те са престъпници," казва Стефан Флореа, наведен над картотеката. "Мариус е измамник - и е действал като истински Казанова. Той е заявил на всички тези момичета: "Обичам те, искам да се оженя за теб", а когато той и тези момичета са отишли в Испания, ги е принуждавал да проституират".
Думите му са тежки, но тонът е почти небрежен. Може би защото Флореа е твърде добре запознат с този тип престъпления. По негови думи той всяка година разследва между 10 и 20 случая на трафик на хора.
Търговците на секс-роби нямат скрупули да продават свои роднини
Изглежда направо шокиращо колко масово разпространен е трафикът на хора - и колко обичайно е за престъпниците да продават като секс-роби членове на собственото им семейство.
Ромулус Унгуреану е директор на румънската Национална агенция за борба с трафика на хора. По негови думи "повече от 80% от жертвите на трафик са съобщили при завръщането си, че човекът, който ги е продал, е бил познат отпреди - или че са се запознали чрез приятел или член на семейството", казва Унгуреану.
Може да изглежда трудно да разбереш как някой би продал в робство приятел или член на семейството, но за тези, които се занимават с психическото и физическо възстановяване на жертвите на трафик, причините за това са недвусмислени.
Яна Матеи ръководи убежище за момичета, които са били продавани в чужбина като секс-робини. "Трафикантите не смятат, че правят нещо нередно", твърди Матеи. "Парите за тях са Бог - и заради тях си заслужава да се правят компромиси; докато те печелят пари, няма значение как го правят."
Глобалният престъпен бизнес със секс-робини процъфтява
И докато от това могат да се печелят пари, трафикът не показва никакви признаци на намаляване. "В момента най-голямата незаконна търговия в света е с наркотици - а на второ място е трафикът на хора", казва Ендрю Уолис, ръководител на благотворителната организация за борба с трафика UnseenUK.
"Всички твърдят, че до пет години той ще стане най-големият незаконен бизнес в света - и причината за това е, че при трафика можеш на няколко пъти да спечелиш", разказва той. "Можеш да продадеш един и същ човек повече от веднъж - и една жена може да ти донесе печалба между $150 000 и $250 000 годишно".
ООН обявяват Румания за "гореща точка" като източник на жертви на трафик. Агенцията за борба с трафика на страната идентифицира 1154 жертви за 2010 г. - ръст спрямо 2009 г., след стабилно общо намаление на броя им в предходните 5 години.
Въпреки че статистиката може да разкрие част от историята, Унгуреану е против задълбочаването в статистически данни. "Този тип престъпления засягат живи човешки същества - и е много важно всички да разбират, че зад всяка цифра всъщност има име, житейска история, има истински човек", подчертава той.
Няколко лица от статистиката - и страховитите им истории
За Унгуреану едно от тези имена е Мирела Бужу. През 2009 г. на 26-годишна възраст тя е купена, продадена като секс-робиня, убита и захвърлена в мазе от един от най-известните румънски трафиканти на хора - Арманд Ченак. Майката и братът на Ченак също са осъдени за трафик на хора. В момента Ченак излежава 25-годишна присъда - най-дългата в Румъния за престъпление, свързано с трафика на хора.
"Платих 50 долара за нея и я отведох вкъщи", спомня си 29-годишният Ченак в затвора "Джуджу" край Букурещ, където властите му разрешават среща с медиите. "Един път се скарахме с нея, ударих я, след което спах с нея. На следващата сутрин тя не се събуди - и по-късно умря. Не просто съжалявам. Бих дал живота си да върна времето назад и да я върна. Исках да бъда умен човек - но напълно се провалих. Това беше най-голямата грешка в моя живот."
За Яна Матеи едно от имената зад статистиките е Марчела. Продадена като секс-робиня на 15 години, Марчела умира от рак на матката на 18-годишна възраст. Лекарите са установили, че Марчела е развила нелечимото заболяване, след като трафикантите редовно са я карали да пъха гъба във вагината си след всеки сексуален акт.
"Най-ужасното от всичко беше в края, когато беше ясно, че тя ще умре - и понякога тя казваше: "Не плачете, може би такава е била съдбата ми", казва Матеи.
"Понякога си мисля, че именно това ме разгневява толкова, защото не мисля, че има съдба, която би предопределила дете да се роди и общо взето да бъде използвано, докато стане непригодно за подобна употреба, след което да умре", добавя тя.
Спасените от секс-робство жени се възстановяват дълго и трудно
Снимката на Марчела стои на бюрото на Матеи - и я стимулира да се бори, за да гарантира, че никое друго момиче няма да бъде сполетяно от същата съдба.
Матеи не е склонна да поема каквито и да е рискове. Тя е поставила камери в убежището, за да предпази момичетата от трафикантите, една от друга - и дори от самите себе си. Посттравматичният стрес често води до опити за самоубийство, разкрива тя.
През 2008 г. Матеи работи по случай, в който всички замесени в трафик момичета в Питещ са спасени - и бавно, но сигурно се връщат към нормалния живот.
Едно от момичетата, което не желае името му да се назовава, описва изживяванията си в плен. "Видях един от тях да вади окото на момиче, защото не изкарва достатъчно пари", разказва момичето.
"Друг път ги видях да отрязват крака на друго момиче. Бояха се да не избягаме или да не кажем на полицията. Когато не бяха доволни от нас, ни отвеждаха в къщата и ни изтезаваха."
800 хиляди души по света са се превърнали в стока за продан
Понятието "трафик на хора" далеч не успява да предаде ужасите, през които преминават жертви като Мирела Бужу или Марчела. То не успява да разкрие напълно бруталното отношение, проявявано от хора като Арманд Ченак или Мариус и Богдан Нейловеану.
"Това е съвременно робство", казва Ендрю Уолис. "Преди няколко години отпразнувахме края на трансатлантическата търговия с роби - но робството съществува и днес. По информация на ООН около 800 000 души годишно биват продавани в робство. Те роби нямат права, те са обект на експлоатация и злоупотреби - и съществуват единствено за да осигуряват печалби на техните собственици."
