Честит имен ден на празнуващите над 300 000 души Ивановден. Като начало е добре да знаят, че името им далеч не е най-популярното в България. За последните четири години е дори по-малко популярно от името Мартин или Александър.
Всъщност, ерата на Ивановците бавно върви към своя край. Имената отдавна вече не следват традицията и...Ивановци, примирете се.
Традицията повелява първородният син да бъде кръстен на дядото по бащина линия - един вид продължаване на рода и фамилното име. Нещо като Робърт Дауни и Робърт Дауни-Джуниър, ама през поколение. Ако е момиче - се кръщава на бабата по бащина линия. След това се минава през родителите и на майката, а ако се случат повече деца - кръстници и близки роднини.
Традицията повелява още да не се кръщава на мъртвите, а според по-суеверните да те кръстят на баща ти също не е на късмет. На някои места и сред някои прослойки в страната се твърди точно обратното.
На една жена на село в средата на миналия век все й умирали децата след раждане. Когато родила син, баба от селото й казала - вземи бебето, увий го добре и го остави на един камък до пътя. После мъжът ти да мине да го вземе. Така ще оцелее. И жената това й направила. Момчето оцеляло и го кръстили Найден. След него другите деца на умирали. Та на този принцип са и имена като Трайчо, Траян, Траяна, Стоян, Стоянка, Живко, Живка - да „траят", да са живи.
Накратко - правилата за имената са ясни, точни и конкретни.
Днес обаче, когато всичко е значително по-просто и медицинската грижа на много по-високо ниво, въпросът с имената се е превърнал в сложно начинание.
Паоло, Кристофър, Кевин са имена на български деца - и то не едно и две. Ако преди за учениците беше очаквано да са третият Иван в класа или 12-тата Мария от випуска, то когато родените през 2014 година тръгнат на училище ще е по-вероятно в класа да има двама Мартиновци и две-три Виктории. Ако, разбира се, не учат в Разградско или Кърджалийско, където ученическият дневник ще е превзет от Фатме и Мехмед. А Сияните ще са повече от Герганите.
Днес традициите не са това, което са и българските имена се отличават с чувство за естетика и...следване на модата. Така в българския именник присъстват какви ли не заглавия на поп-фолк диви, актриси от Холивуд или сериали. Латино вълната донесе десетки Касандри и Орландовци на България, можем само да очакваме последиците от турската и индийската вълна по българските национални телевизии.
Това все пак не е невероятно, предвид тенденцията да се кръщават деца на герои от филми по света. Не питайте британците колко деца са кръстили на лица от „Имението Даунтън", защото от 2010 година насам нарастват с по няколкостотин годишно.
На баба, дядо и Андреа
Ако детето ви има съученички с имена Андреа, Алисия или Николета, да знаете откъде идва. Много е вероятно детето да има дядо Андрей или баба Ади, или родителите да са се поддали на страстта към имена на по-съвременни личности. А момчета като Антонио (Бандерас), Кристиано (Роналдо) и Емилио спокойно могат да се окажат деривати на дядо Тони, дядо Христо и чичо Емо.
Сред популярните вариации са и съчетания между имената на двете баби или двамата дядовци. Вероятно това е и причината в X Фактор да се появи и героиня с името Гери-Никол. Но това не значи, че няма и Мария-Елена, Ева-Мария, Яна-Гергана. Сред момчетата в България пък има не един Иван-Калоян или Иван-Мартин.
Като порасна, искам да стана Иван
Изборът на лично име е право на всеки родител, но в опита си за оригиналност и влагане на дълбок смисъл твърде често родителите превръщат децата си в потенциални жертви от ранна възраст.
На първо място - жертви на подигравки сред връстниците си, които са способни да стигнат до жестокости в изолирането на различния. Недоверието към странното име може да сложи бариери пред развитието на човека и на по-късен етап, когато му се наложи да защитава личните си качества пред непознати хора като работодатели, например.
Съзнателно или не, имената вкарват децата в коловозите на временното увлечение, незадоволената лична амбиция или конюнктурните политически пристрастия на родителите си.
Да кръстиш детето си на мексиканска героиня от сапунен сериал, който те е "изградил като личност", е също толкова обременяващо, като да го кръстиш Алонсо Георгиев, Вагнер Петров или Фелини Атанасов например - за да му "завещаеш" страстта си към спорта, музиката или киното, в които така и не си успял да се реализираш.
Да не говорим за десетките българи с имена като Сталин, Володя, Илич, Будьони, Бригадир и Петилетка, които са имали късмета да се родят в епохата на първобитния БГ комунизъм.
Но бъдете спокойни, хора със скучни и традиционни имена.
Въпреки че според НСИ в България има 30 000 лични имена за мъже и 38 000 за жени, най-много са все още Георгевците и Ивановците, дори и за последните четири години името им да се разрежда по-често с други. А Мария продължава да бъде „жената на всички мъже и на мъртвите даже"**. И никоя Виктория, Сияна или Преслава не може да й отнеме това звание. Поне не в следващите няколко години.
*Писателят Иван Желязков има книга със заглавие „Светът не може без Ивановци"
**Цитат от „Жената Мария" на Борис Христов.
