Недоволството е вече различно. Целта не е да се излъчат лидери и да се делегира отговорност. Няма отново да се натоварят шепа супергерои с надежди, очаквания и разочарования. Гражданската активност не е еднократно действие веднъж на няколко години.
Не работи досегашният модел на несъгласие, гласоподаване и прибиране вкъщи да се осъществява телевизионен "контрол". Стига гневно гледане на телевизия. Не на демокрацията от дивана. Изключва се автопилотът, отговорността за живота се поема на ръчно управление. Ежедневно.
Благосъстоянието в развитите страни се създава от свободната инициатива, творчество, съзидателност на хиляди хора. Всеки, който отговаря на минимални и еднакви за всички изисквания, може да създаде организация, с която да се бори за възможности. В стопанството с отворен достъп има стимули и условия за все по-ефективно създаване на стойност.
Основен източник на награди става иновирането. Политиката е управление на общите дела - процес на взимане на решения какво да се прави, за да не живеем по-зле - управление на кризи, и какво да се прави, за да живеем по-добре - политики на развитие. В отворено и открито състезание на идеи и решения паят за всички се увеличава. Магията е неизчерпаемият ресурс на човешкото въображение.
Отворен достъп в стопанството причинява и поддържа отворен достъп в политиката и обратно. Установява се двоен баланс, който освен динамични пазари създава свобода и отговорност. Гражданско общество е многообразие на икономически агенти, които се превръщат в политически активни винаги, когато интересите им са застрашени.
Класическо негово проявление са природозащитници, протестиращи срещу промени в правилата, които улесняват разграбването и унищожаването на природата. Именно в постоянен мирен сблъсък на интереси се осуетява раздаването на привилегии на малка група за сметка на всички останали, а стопанството се развива устойчиво.
Въпреки всичко свободата и отвореният достъп не са естествени за обществата. Модерни изобретения са. Естественото е да има владетел и поданик. Владетелят измисля и налага законите. Раздава справедливост, както я разбира и чувства. Определя кой какво и как ще произвежда, прибира дан. Поданикът има право да спазва правилата. Ако е послушен и има късмет, преживява. Често безчестно в оскъдица, бруталност и страх отглежда децата си и ги учи за смирената главица.
Свободата не изненадва народите. Не може да се внесе или да се получи даром. Не се предизвиква чрез ритуал, нито (с) дистанционно. Очевидно е, че нормалността не се причинява и само с ентусиазирано гласуване. Заблуда е, че не може да се осъществява също толкова ентусиазиран, постоянен, пряк контрол върху решенията, които взимат политическите лица.
Осъществяването на общуване никога не е било по-достъпно. Не е луд този, който яде баницата, а който го държи офлайн. Ако гражданите не изискват от политическите си представители, олигарсите ще продължат да го правят. Всяка възможност за непрозрачно, необективно взимане на решения и разпределяне на ресурси ще се оползотвори. Най-силното оръжие срещу кражбата и лъжата е светлината. Превенция чрез прозрачност.
Вторачването в политиката - и още повече участието само веднъж на няколко години, произвежда половинчатите резултати, в които сме затънали днес. Съгласието за живеене в обществен строй, основан на политически плурализъм и пазарна икономика, не е равносилно на произвеждането му. Преходът ни към общество на отворен достъп е като модерна съраунд система, която не сме доинсталирали. Не е изненадващо, че не се чува добре.
Липсващите отворени достъпи и свободни пазари се извоюват всеки ден. Взискателно пазаруване помага. При възможност потребяване на екологично честни продукти. От домати през социологически проучвания до политически решения. Подкрепа за монополите не се равнява на подкрепа за развитието на динамично стопанство. Неуместно е да се твърди, че пазарната икономика се проваля в България: за 1300 г. никога не сме имали стопанство с динамична конкуренция, основана на отворен достъп.
Разбиване на информационния картел от новите медии е отличен пример как се печели от конкуренция. Отворен достъп до алтернативни източници на информация притиска традиционните медии да отразяват и анализират събитията и процесите, които хората смятат за важни, по обективен начин. Репутацията на медиите, които не отговарят адекватно на търсенето на истина, се съсипва чудесно.
Свободно е обществото на активно участие в процеса на взимане на решения. На будно разбиране на причините и пречките пред развитието. Свободата е отговорност уменията и предприемчивостта да се използват за увеличаване на благосъстоянието. Борбата отново е за свобода. Естествено е облагодетелстващите се от правилата на статуквото да пречат на демонтирането им. За останалите е революцията на осъзнаването, че промяна е възможна. Пречупване на мита за незначителността.
Свободният човек, независещ от държавата, от олигарси, изправено защитава правата си. Последователно и прагматично създава, налага и спазва правилата на печелившата игра. Днешните българи от исторически шум се превръщат в архитекти на обществото на отворен достъп. Отново е интересно.
Началото на края е поставено и вдъхновява. Защото освен красиво тук е и възможно.
Евала Гоше!Големи сентенции си наплескал, ама ние сме тъпи и недоразвити и не ги разбираме.Добре, че си имаме "Отворено общество" да ни отвори обществото.Напред към светло бъдеще, с Хесус в едната ръка и Свободния пазар в другата!
Бойчо "...Младите трябва да превземат партиите, политиката, институциите, медиите.Или да създадат свои партии и медии, или да превземат съществуващите, но целта трябва да бъде - превземане на институциите-от народното събрание до общинските съвети.така се участва във вземането на решения,а не чрез висене по улиците пред институциите.не ПРЕД а В-там е истината..." Човече, толкова пъти съм писал тук това, но изглежда на никой главата не увира! И така и никой не ми обясни каква е логиката да си избереш едни и после да ходиш да им протестираш А някакви горе искали да "Сръчкат системата" като пускат клипчета в Ютуб и се карат с касиерки....
Не изчетох статията, изглежда обещаващо, но доста подобни неща четох напоследък и ме домързя пак същото да сричам. Някой надолу беше писал, че трябва да се създават нови партии, сигурно и в статията го пише. Обаче... 1. Какво е партия. Това е сдружение от хора с общи интереси с цел да защитават същите тези свои интереси. В това число, по-високи пенсии, добро здравеопазване и честна политика няма как да се броят за необходими общи интереси за една партия. Общ интерес биха могли да имат сдружение на дребни търговци, или селскостопанско сдружение, екологично сдружение, т.е. хора които имат конкретни цели и идеи за това как да постигнат целите си. 2. На базата на 1. смея да твърдя, че в България не съществува нито една истинска партия. Всички така наречени "партии" са организации сдружени с идеята за светло бъдеще, но нито са наясно какво искат, нито знаят как да го постигнат. Това е защото учредителите нямат конкретни общи интереси (инвън забогатяването) и поради тази причина всяка партия започнала съществуването си след някое "ихо-ахо" е осъдена на провал. 3. Пътят към реална политика в България започва с учредяването на малки сдружения по интереси. Нека тези сдружения си поставят малка членска такса, за да могат да поемат разноските за един адвокат, който да държат на щат и да гонят държавата да работи в тяхна полза. Постепенно част от тези сдружения биха могли да се обединят и да формират партия (от онзи истинския тип). 4. С оглед на 1 и 3 считам, че протестите за момента са единственото разумно решение, докато обществото ни не стане готово да формира истински партии. И донякъде мисля, че тези протести са началото на сформиране на такива сдружения по интереси. В заключение: България не е готова за истинска партийна система, протестите са може би зародиш на такава, но не трябва да се бърза и не бива да се прескачат етапи. Може да бъдат съкращавани сроковете за даден етап, но в никакъв случай да се прескача.
Да се смея ли, да плача ли? Някои младежи май започват да разбират, че света съществува извън нета. За тяхно сведение, едно време по история се учеха социалисти-утописти, мисля че в 6-и или 7- клас.... после се появиха едни пирамидки в началото на 90-те и завлякоха парите на мнозина, главно в сверо-източна България. Аз лично бих препоръчал на подобни младежи първо да направят нещо, преди да "бутат" и да се въздържат от влияние в/у процеси, за които не (искат да) носят отговорност.
Нещо като хипноза?
Аз досега някаква съществена полза от протест не съм видял да е имало! Обикновено резултата е отказ от някаква промяна и запазване на статуквото - ако на това викате резултат Обявява се намерение за някаква промяна някъде - скачат засегнатите и всичко си остава каквото е било.... От Орлов мост резултата клони към кръгла нула Така че прав е един по-долу, че постига целите си този, който е вътре в Парламента, а не отвън на паветата