Ролята на жертва, или консумираното чувство за вина

Много ми хареса! Хем е тъжно, хем хубаво. Всички вървим по една времева нишка и е жалко да си търсим оправдания или да се опитваме да се върнем назад. Хубаво е да си дете, хубаво е да си момиче, хубаво е да си жена, хубаво е да съм и майка. Сигурно ще е хубаво един ден да съм баба, а после и прабаба. Едновременно тежко, но и хубаво. Никога не съжелявай за нищо.

"издрсикахме се, поникна НИ зъбче... " ________ баш Не е лоша статията, най-накрая нещо адекватно по темата.

Всеки трябва да следва мечтите си. Иначе животът му ще е пуст. Децата са важна част от живота, но когато ги видиш отгледани вече следва въпроса "а сега какво?".

Много приятен текст. А ролята да си жертва или не (винаги има за какво)...си я избираш сам.