Скорошното отбелязване на две велики дати в българската история - 19 февруари и 3 март - ме хвърли в размисъл за патриотизма и патриотарството у нас, за агресивния и хаотичен национализъм и изобщо за възприетите практики как манифистираме националната си идентичност.
Пет поредни години се качвам на връх Шипка навръх 3 март. Правя го особено много заради ритуалното съпреживяване с група приятели - бъзикаме се в колата, подаваме си туба червено вино горе, газим в преспите, отиваме до Орлово гнездо, вятърът почти изскубва от ръцете трибагрениците... Край нас голобради воини на "Атака" и ВМРО тъпчат, плюят и пикаят върху турско знаме.
И преди това, на 19 февруари около Паметника на Васил Левски в столицата обичайните картини и образи този път решително не ми се понравиха. Дори само това как възрастен татко води за ръце малките си синове и ги буни да припяват я "Дойде време, ставайте, /от сън се събуждайте, /доста робство и тиранство, /всички на оръжие!", я "На пояс тънки сабли запашете, /за бащината си земя станете, /колете турски племена, /пълнете с техните тела /пространните равнини, /дълбоките долини!", че и "Да си развеем знамената, /да светне нашата земя, /да си прославим имената, /да гинат вражи племена!".
Някакси не изгарям от желание децата - мои и чужди - да се пенят на мисълта как запасват оружие и тънки сабли и гонят и колят вражите племена. Не знам, сигурно не съм истински патриот, щом не разбирам непреходната стойност на Добри-Чинтуловите стихове.
После днешният апостол на слободията Волен дойде на Паметника с хората си, за да им каже, че партията му все още си я има. Както прави всяка година...
Големият дебат за тези пет столетия още не се е състоял
Тук не искам да засягам чупливата тема за османското робство и дали то е тъкмо робство или по-скоро присъствие, защото разговорът ще придобие друго измерение. Макар че, допускам, важните общественици (не само историци) - със или без символен капитал в публичната сфера - досущ като моята скромна особа на необщественик, не смеят да заявят гласно позицията си по Въпроса и ето защо големият дебат за тези пет столетия още не се е състоял, което е жалко само по себе си.
Със сигурност обаче е нелепо да оправдаваш повече от всичко с петте века османско робство/присъствие - от неефективността на държавата на международната сцена до това, че те мързи да станеш от фотьойла вкъщи.
Чистото и спонтанно патриотично чувство е свързано със споделянето на България с хората - с близки, роднини и приятели - а не с френетичното и озъбено припомняне на миналите битки.
И няма такова нещо като Бербатов предаде България, като се отказа от националния отбор.
Не е пресилено да се твърди, че устойчивото завръщане на революционната реторика, адекватна в едно далечно време, през бунтовни песни, политическо говорене и слабоприкрити откровени призиви към насилие срещу абстрактно зло или спрямо конкретен етнически или религиозен враг, е в основата на дискриминиращото отношение на мнозинството към малцинствените групи - роми, мюсюлмани, турците в смесените райони и др. - които са натоварени с бремето на отговорността за всеобщите неуспехи и нисък жизнен стандарт. Просто защото някой трябва да е виновен, а няма как това да сме ние.
Не съм сигурен доколко агресивният национализъм е все така привлекателен за младите хора. По правило от тази нездрава стихия са увлечени хора с маргинално участие в обществото, с нисък образователен ценз и много свободно време; със занижени изисквания към самите себе си и с нужда да се реализират в противопоставянето на другите.
Класическият профил на агресивния националист може да бъде продължен и опростен: бръснат младеж с кубинки, който ходи по мачове и иска циганите да са на сапун, макар и да се раздава на маанета в Студентски град. Но не само. В дни на национални празници тези люде може и да преобладават. Удивително е тяхното домогване - със слово и действие - да наложат някакъв свой криворазбран патент върху националните светини, от които уж черпят днешните си основания да бъдат тъкмо такива.
Нищо че в идеала си за Свободна България - "Наредба на работниците за освобождението на българския народ" - самият Дякон повелява: "Българи, турци, евреи и др. ще бъдат равноправни във всяко отношение: било във вяра, било в народност, било в каквото и да било...".
Да ама не...
Днешните момчетии, които се припознават като приемници на делото на Апостола, държат да припознаят удобния враг отсреща и да повикат колко велика е България. И нямат търпение да се напият като кръвожадни и брадясали айдуци в автобуса от провинцията към празника в София и обратно. За беда същите натовариха думата "националист" с пределно негативна конотация, както присъства тя и в този текст.
Понеже ни е трудно да конструираме сами общ смисъл днес, пълноценно и самостойно, да свържем нашата хубава България, която не страда от комплекси и ненужни оправдания, избираме да се случваме като нация през омразата и отричането на другите. Жалко!
Наскоро се загледах е един трикольор с надпис "България над всичко!". Замислих се и реших, че България не е над всичко. Сещам се за няколко неща, над които България не е. Например мирното съжителство, разбирателството, взаимопомощта, толерантността, мира и човешкото достойнство. България не е на всяка цена, за Бога!
Затова си мисля, националните празници трябва да се отбелязват с премерена церемониалност, мълчаливо сведена глава пред героите от миналото, сред свои. Без излишен патос, реч на омразата и тръбно призоваване под бойните знамена за нови предстоящи битки срещу врага и в името на поредно оцеляване на нацията. Стига сме скърцали със зъби и стига сме се дървили срещу невидими, но лелеяни заплахи. Песните на Чинтулов вече са изпяти!
Мисля си и колко обичам клишетата понякога. Впрочем те са такива, защото постоянно ни завръщат истини. Едно от тях завръща Голямата: първо сме човеци, а после българи, цигани, турци, каракачани, нигерийци и ред други, които като изброените не са от такова огромно значение.
Скъпи "патриоти", въпреки, че "лошите" българи масово напускат страната последните 20 години, Вие все не успявате да се оправите. Не напускат достатъчно бързо ли? И защо трябва да ги задиряте за това, че напускат? Не трябва ли да се радвате? Или някак си "патриотичната" ви душа не ви дава да се радвате, без да злобеете? Има нещо, което винаги съм искал да питам истинските "патриоти". За 1300 години история, тази страна се е разраснала от една шепа хора и едно парче земя до доста сериозно кралство на 3 морета... и сме постигнали това само с блага дума, подаръци от благодарни съседи и без един път да сме превишили правата си спрямо някого, нали? Как така ние сме единствената нация в света дето винаги е водила освободителни, отбранителни и справедливи войни? Ако го вярвате това... ами, кажете на Дядо Коледа, че искам колело за нова година, нищо скъпо или лъскаво, важното е да е здраво. Все пак след като го познавате лично, молбата ще има по-голяма тежест. п.п. Всеки, на които корена му е на балканите и си мисли, че няма примеси в кръвта си от най-омразните му съседи, мога да кажа да си провери под възглавницата. Феята на зъбките му е оставила подарък.
Бобчо Въпроса на Птичето е много уместен, а ти патриоте не даде отговор. Как става така, че ние сме били 500 години под турско "робство", а когато сме били на 3 морета какви сме били за съседните народи - поробители хубава дума ли е? Или ще измислиш друга......любезни гости може би?
Размисли на съмнителен патриот Написано е в заглавието, а вие губите време в безсмислени спорове. Може би ако някой определи и то се приеме от всички в България какво е родина, отечество, родна земя, роден край, нация, национален идеал, робство, съюзник, деди, прадеди и т.н. може и да се говори по същество. Така всеки се пее неговата. Един съмнителен патриот излял една простотия под формата на статия... просто така вижда и разбира нещата. С единственото предимство спрямо нас във форума, че го е публикувал. Весели празници на всички.
Да ама ние на никого не сме причинили това, което на нас са ни направили. Обаче това няма как да бъде обяснено на някои хора. Просто е безмислено да си хаби времето човек. Точно заради такива промити мозъци и повърхностни хора, които не си знаят нито рода, нито историята, нито интересите, дните ни са проброени.
Когато онези от ислама вземат да дойдат глави да режат за слава на Аллаха и защото така пише в низпослания му Коран в съмнителнопатриотичната Ви глава ще настъпи просветление- а то е че не всеки националист е лумпен и простак.Както и в не всеки интернационализъм има здрав смисъл.Някои националисти са образовани.И не се самозаблуждават по ония въпроси.
@Георги Борисов Чел си, ама си чел през ред. Опитва; се да ме убедиш, че етнически гърците са точно такива, каквито са били през 16 в.пр.н.е. Нещо, което би ме разсмяло, ако не беше почти тъжно. Дай да видим сега> От Египет Данай пристигнал в Пелопонес с голям флот. Той се обявил за владетел и нарекъл народа си данайци. (данайците гърци ли са?) Диодор пише, че Кекропс произхожда от Египет и основава Атина като колония на египетския град Саис.(атиняните гърци ли са?) Дори и някои от водачите на атиняните били египтяни; например Петес, баща на онзи Менестен, който взел участие в Троянската война, явно е бил египтянин, който по-късно е получил атинско гражданство и царска власт. … той е имал двойно гражданство, елинско и варварско, тоест е бил смятан отчасти за звяр, отчасти за човек. 29. По същия начин и за Ерехтей твърдят, че е бил по род египтянин и е царувал в Атина... Облеклото и егидата (щита) на изображенията на Атина гърците са взели от либийците. Само че либийската дреха е от кожи, а висулките са от ленти, вместо змии - останалото е същото. Дори и известния гръцки поет Омир нарича гърците "Данаанци", "Данайци" или "Данойци" (разновидности на името, с което те самите се наричат). Според проф.Бернал > Европейските романтици от 18-19 в. търсят класическа цивилизация върху която да се опрат, но която да е по-европейска, по техен лик и подобие. Единствената им позната е била гръцката, но тя се падала доста на юг и затова измислили нов произход на гьрците. Оттам тръгва едно масово пренаписване на цялата европейска история и целенасочено подценяване на етруската, пеласгийската и тракийската култури. В средата на 19 век се налага идеята, че Гърция е толкова уникална, че може да се смята за родина на европейската цивилизация." Самите гърци пък се самоназовават "елини". Гърците елини ли са? Относно Източната Римска империя > било е такава мешавица от етноси и култури, че е надделяла преобладаващото владеене на език. В случая наричан "гръцки". Това съвсем, ама съвсем не означава, че в Източната Римска империя е бъкало от гърци. До , хммм, закриването на Източната Римска Империя, народите в нея продължават да се мешат до безобразие въпреки, че гръцкия остава официален език. После по време на Османската империя ситуацията не се подобрява много. Има една единствена християнска църква в Османската империя. Рята не е имала кой знае какъв избор. Щом си християнин, ще говориш гръцки... Силно се надявам да ти е ясна ситуацията, понеже времето ми е кът.