Ако минавате покрай НДК и чуете в далечината колоните да дънят някакви модерни мелодии, това не е фестивал на улични музиканти, нито поредният гейпарад. Много е вероятно да изпускате някоя от множеството прояви на спортното министерство за популяризиране на масовия спорт.
С други думи трябва да съжалявате, че не сте там и не виждате симпатични момиченца с еднакви одежди, разнасящи брошурки из площада, не ви привикват от сергии с агитматериали и не слушате речи за ползата от това да си вдигнете задника от леглото не за една бира, а за да потичате или поплувате.
Доколкото е възможно, това няма да са редове на предъвкване на очевидното (и отдавна сдъвкано до фаза на детска кашичка) статукво на застоялата ни нация. „Що е то масов спорт и има ли той почва у нас?", е въпрос, който кара мнозина да се усмихнат презрително.
В отговора обаче се крият много решения на ребуса за механизма, по който живее България, навит и регулиран от управлавящите я - с оформяне, подслаждане и поднасяне на сметаната, без да се обръща внимание на стипчивия вкус и понякога пълната липса на блат за тортата.
Настоящото правителство е водено от спортен ентусиаст с футболна картотека и задълбочени умения с тенис ракетата в ръка. Министърът на спорта е бивш състезател и виден треньор в един от най-успешните ни олимпийски спортове - гребане. Те със сигурност са загрижени как спортува нацията им, нали?
Предстои лятото на голямата революция в спортните бази. Според договорките с клубовете, милиони левове ще потекат към стадионите в София още на 10 юни. Ще влязат багерите, ще падат бетонни късове и наесен „с песен" майсторите от професионалните ни клубове вероятно ще играят на арени с много различен вид от сегашния.
Чудесно! На трибуните им ще има хиляди доволни фенове, които преди да тръгнат за стадионите ще целуват портрета на Спасителя, посочил с могъщия си показалец към порутината, превърната в модерен стадион на любимия им отбор. После с песен на уста ще се отправят към урните и ще дадат гласа си.
Защото есента е не само на подновяване на футболния календар. Тя е и изборна.
Към урните ще се клатушка най-затлъстялата нация в Евросъюза, но е важно, че като се тъпче с пуканки, тя поне може да го прави на модерни стадиони. Последните изследвания посочиха, че 57% от българите не се интересуват от личната си спортна активност и нямат такава. Най-висок показател в ЕС.
Само 35 процента от попадналите под покривалото на проучването са обявили, че спортуват под някаква форма ... понякога. Най-ниска цифра в европейското семейство. Едва 10 процента от хората разкриват, че спортуват в някакъв редовен цикъл, а не по изключение. Пак недостижимо ниско число.
Някъде между множеството промени, индексации и анекси на бюджета, както и поредните вихрени скандали около усвояването на европейски пари, се прокраднаха едни 3,4 милиона лева по европроекти за медийна популяризация, програми и активно подпомагане на стремежа към масовия спорт.
Чудесно - ще имаме брошури и флайъри, момичетата в оранжеви екипчета, надутите тонколони и т.н. Ще минем да ги видим край НДК, а после ще си вземем по 2-3 бири, за да гледаме поредния мач по телевизията.
Не е редно да превръщаме масовия спорт и в бойна мина, върху която да насадим задника на поредното правителство. Ясно е, че говорим за дейности с основен двигател в самосъзнанието на всеки.
Дали ще тичаш, риташ или плуваш е лично решение, което ни едно правителство не може да измени или изкорени. Може обаче да опита да го пробуди с наливане на някой лев в немалкото обекти за спорт из страната, които са изоставени или направо разрушени за сметка на търговски такива.
Десетките милиони, предвидени за мащабен ремонт на пет софийски стадиона, отиват за професионални клубове и т.нар. „високо спортно майсторство". Цитатът намирисва на преддесетоноемврийска терминология, но е точен. Не че не е нужен ремонт на рушащите се съоръжения, просто в тях вие ще можете само да седите, ядете, пиете и гледате не особено качествен футбол. След като си платите билетчето.
Но синът ви пак ще трябва да прекоси цяла София, за да тренира същата тази игра на далечно игрище с червена сгурия и да мечтае един ден да стигне до прожекторите на новите арени, построени от спортния революционер на България.
Така се печелят избиратели. Феновете на отборите са много повече от загрижените за здравето им. А всеки глас се брои за един, нали? Какво ти пука дали е на някой младеж с напреднали бъбречни или чернодробни проблеми заради затлъстяване, но и татуировка на ЦСКА или Левски на лявото рамо. А защо не и на 50-годишен мастит (и пълничък) бос на футболен клуб, благодарен за широката и топла ръка на държавата, построила му дом. Не за нашите деца, а за неговите футболни протежета.
Но млъкни, сърце. Лятото идва, слънцето ще огрее новите модерни архитектурни чудеса на спорта ни. Есента ще ги осмисли, защото иде двойно усилно време по места и за поста на „Дондуков". Топката трябва да се ритне силно и, задължително, професионално. Останалите - да си отворим по една бира и да сядаме пред телевизорите.
Те и изборите са интересни за гледане.
