Понеделник, 25 март, 19 ч. Този първи работен от седмицата винаги е труден, натоварен и много дълъг. Свършвам работа и се уговарям със съпруга ми да вземе детето и да ме чака на паркинга на мебелен магазин, намиращ се на околовръстното шосе, между кв. Симеоново и кв. Драгалевци.
Пристигаме по едно и също време. Докато си разменяма няколко думи за това на кой какво му се е случило през последните няколко часа и изваждаме детето от колата, чуваме страхотен тътен.
Една кола, която буквално се отделя от пътната настилка. Случва се като че ли за части от секундата, а аз едва успявам да видя крайния резултат. Едно превозно средство, което вече представлява половин автомобил, смачкан и раздробен, шофьор, на който очевидци на катастрофата, в това число и съпругът ми, помагат, и момиче, което лежи на доста голямо разстояние от колата, тъй като при удара е излетяла от нея.
Шофьорът е в шок и непрестанно пита как е момичето и няма представа как се е случило всичко. Част от събралите се коментират, че друг автомобил го е засякъл и той, за да избегне удара, е отклонил колата, но за жалост в последния момент е видял билборда.
Съпругът ми знае как можеш да усетиш пулса на един човек. Той и още неколцина отиват до момичето, за да разберат дали е жива. Според тях има пулс.
Освен съпругът ми, на спешния телефон 112 звъннаха и още няколко човека. Не се съмнявам, че диспечерите, отговарящи на телефона, са си свършили работата. Въпросът обаче е, че линейка дойде на мястото на инцидента поне след 25 минути.
Първа дойде пожарната кола, а на полицейската й трябваха също около 20 минути. Спрях да се учудвам. Престанах да разсъждавам защо на една линейка й трябва да стигне до даден инцидент за време от 25, 30 или 40 минути.
Не ме учудва и фактът, че полицейски коли в София има на всеки ъгъл, но когато има инцидент им трябва "определено" време, за да се придвижат. Престанах да тая надежда, че в нашата държава това ще се промени.
Но друг факт ме накара да прозра, че нашата човечност е погребана някъде там, дълбоко в земята. Точно до въпросния мебелен магазин се намира най-новата частна болница в София (Сити Клиник Кардиологичен център - бел.р.), помещаваща се в красива стъклена сграда, чиито откриване представляваше помпозно събитие, на което присъства и министър-председателят (вече бивш - Бойко Борисов), министърът на здравеопазването и куп още представители на властта.
Няколко човека от събралите се до катастрофиралата кола отидоха до въпросната болница да помолят някой от лекарите да дойде. Резултатът беше нулев! Никой не дойде!
Човечността? Ами Хипократовата клетва? Просто няма кой да даде отговор! Зад тях остават само фактите, а те са: момичето, което после разбрах, че е на 21 години, почина. Екип на Бърза помощ констатира смъртта й. Шофьорът беше откаран в болница. А в главата ми се роят въпрос след въпрос: Колко струва един човешки живот? Хора ли сме или лешояди?
