Последните изказвания на италианския вътрешен министър Матео Салвини, както и спорното изселване на роми от палатков лагер близо до Рим за пореден път привлякоха вниманието на италианците към присъствието на роми в страната им.
Това се случва, въпреки че ромите в Италия са относително по-малко в сравнение с други европейски държави.
Не за първи път емоциите на масите биват използвани, за да подклаждат дискриминация и настроения, които противоречат на европейските принципи.
Салвини се подигра на Европейския съд за човешките права и го обвини в предприемане на мерки, които пречат налагането на законност в страната му. Министърът визира спешната разпоредба, приета от съда на 24 юли, според която изселването на палатковия лагер трябва да бъде незабавно прекратено.
Според съда мерките на италианското правителство спрямо незаконния лагер могат да доведат до много по-сериозни щети.
Въпреки това на 26 юли над 300 души бяха изгонени и принудени спешно да си търсят подслон. Така условията на живот на етническите малцинства и обществените политики, свързани с тях, отново станаха център на дебати.
Поведението на италианските власти има много свои аналози из Европа.
Можем да споменем предизборната декларация на унгарския премиер Виктор Орбан, делото срещу бившия румънски президент Бъсеску заради расистки коментари и политиката на Франция по време на мандата на Никола Саркози.
Новият италиански вътрешен министър настоява за етническо преброяване на населението. Целта му не би трябвало да е трудна, тъй като според проучване на Pew Research от 2014-а Италия е сред държавите, в които на ромите се гледа в най-лошата светлина.
Колко роми има всъщност в Европа?
С популация, която се оценява на около 6 млн. души, ромите се оказват най-голямото етническо малцинство на континента. Според Агенцията на Европейския съюз за основните права липсата на надеждни данни колко точно е присъствието и какъв е жилищния статут на ромите сериозно затруднява формирането на политически подход към тях.
По някои приблизителни оценки Италия и Франция, където темата за експулсирането е сред най-обсъжданите, процентът на ромите спрямо останалото население е много по-нисък, отколкото в други европейски страни - респективно 0,25 и 6 на сто.
В новите държави-членки на Европейския съюз - България, Словакия и Румъния - и в някои страни кандидати за членство като Сърбия и Македония ромското население е над 8% от общата популация.
Един на всеки петима европейци не иска ром за свой колега.
Опитите на европейските държави да намерят решение на ромския проблем чрез сериозни атаки срещу ромските общности разпространява и засилва негативните емоции сред европейците. Дискриминацията и предразсъдъците са основен елемент от нагласите на европейското население. Изследване от 2015-а на Европейската комисия показва, че ромите са най-дискриминираното малцинство в Европа.
Един от всеки петима респонденти изпитва силен дискомфорт от идеята да има колега от ромски произход. Процентът надвишава сериозно негативните емоции към други малцинства - сексуални, религиозни и етнически.
Ако данните бъдат анализирани на държавно ниво, държавите от Вишеградската четворка и новите държави-членки на ЕС - България и Румъния - показват най-силно дискриминационно поведение. Въпреки това в страни като Италия и Чехия, където ромите са далеч по-малко, нагласите са доста сходни.
Проучване на Евробарометър показва, че докато нетолерантното поведение към други малцинства спада бавно, но постоянно, във всички европейски държави предразсъдъците към ромите не намаляват въобще.
Инициативи на европейско ниво не липсват.
През годините вече споменатият Европейски съд разработи корпус от юридически теории относно правата на ромското малцинство. През 2011-а Европейската комисия прие рамка от национални стратегии за ромската интеграция като планът е да се справи с проблема чрез образование, наемане на работа и здравни грижи.
Но да приемеш тези стратегии не е достатъчно, за да се предотврати евентуално бедствие. Ширещата се дискриминация, която доказва Евробарометър, настройва общественото мнение в подкрепа изселване на палаткови лагери, докато в същото време лошите условия за живот продължават сегрегацията във всички области.
В момента е ясно, че въпреки целенасочените усилия на ЕС и на редица неправителствени организации, положението на най-голямото етническо малцинство и нагласите към него на континента не се подобрява.
Причините за това са много като сред тях са липсата на по-категоричен подход от страна на Брюксел, корупция и обща незаинтересованост за справяне с проблема при отделните правителства.
В настоящия обществен и културен климат е изключително трудно ситуацията на ромите да се измени. Промяна обаче е задължителна, защото в същността си демокрация означава и защита на малцинствата.
