Партито най-после е приключило и гостите са се разотишли. Сега идва времето за тежката задача - разчистването и миенето на съдовете.
След седмица на домакинство на срещи на високо равнище в Брюксел, а после и в Кан, предвидени да решат проблемите на всички други държави, френският президент Никола Саркози се върна в Париж, за да поведе икономическата битка на собствена територия.
Страната не е в положението на Гърция, но има риск от понижение на кредитния рейтинг
Френският кабинет в момента провежда закъсняло седмично заседание, като дневният ред най-вероятно ще е доминиран от плановете за икономии в страната. Моментът за дискусия по въпроса не би могъл да бъде по-подходящ, като се има предвид несигурната критична ситуация в Гърция (и ангажираността на Франция с 40 млрд. евро помощ за нея.)
Ако има едно нещо, в което Франция да е подобна на по-малките си и по-слаби съседки от еврозоната - като Гърция, то е, че със спадането на темповете на растеж става все по-трудно за такива страни да поддържат планираните си годишни бюджетни дефицити.
Миналия месец Франция намали прогнозата си за растеж за 2012 г. до 1%, като предишната беше за 1.75%. През лятото французите бяха още по-оптимистични с прогноза от 2 на сто ръст догодина. Растежът се забавя осезаемо, така че изгледите за приходите, необходими за покриване на дефицита, не са така добри.
Ето защо Франция обяви, че ще се наложи да гласува допълнителни икономии на стойност 6-8 млрд. евро, за да гарантира, че публичният дефицит няма да надвиши планираните 4.5 процента от БВП. Лимитът по критериите на Маастрихт е 3 на сто, но кой ли изобщо ги спазва...
Догодина французите ще плащат повече данъци и ще затягат здраво коланите
"Не можем да допуснем повишаване на дефицита на Франция, тъй като това би означавало повишаване на нашия дълг, а вече сме достигнали ниво на задлъжнялост, което не може да продължава повече," обяви министърът на външните работи Ален Жюпе в интервю по радио Europe1. Ако бюджетът за 2012 г. не бъде преработен, за да отразява забавения растеж, това би довело до катастрофа, твърди той.
За добро или зло, Франция трябва да демонстрира, че сериозно смята да се бори с финансовите си проблеми - в противен случай би могла да изгуби така желания си рейтинг AAA.
Точно както това, което се случва в Гърция, може да засегне Франция, случващото се във Франция може да има сериозни отражения върху преодоляването на гръцката финансова каша.
Ако рейтингът на Франция бъде понижен, това ще подкопае способността на еврозоната да намира средства за фонда си за спешна финансова помощ (EFSF) - доколкото един от основните му гаранти ще изглежда недостатъчно надежден като кредитополучател.
Основните инструменти за повече пари: ДДС и здравните застраховки
Въпросът в случая е колко средства може Франция да спести на база новите предложения? Като че ли засега се залага основно на промени в някои ставки на ДДС, които ще засегнат преди всичко "привилегированите" бизнеси, радващи се до момента на отстъпки.
Миналия месец Саркози изключи възможността за "общо" повишение на ДДС във Франция, като остави отворена вратичката за повишение на ставката върху продукти и услуги, които в момента не плащат пълните 19.6%.
"За повечето французи ДДС не е добър данък, тъй като ние го плащаме по няколко пъти на ден и той оставя усещане за несправедливост," коментира Жюпе. "ДДС обаче си има и своите ползи. Той не облага инвестициите и е изгоден за износа, който не се облага с данък, докато вносът е облагаем."
В навечерието на избори трудно се гласуват непопулярни мерки
Le Journal du Dimanche пресмята, че новата комбинация от допълнителни повишения на данъците и орязване на разходите е възможно да включва:
- Повишаване на ДДС върху сметките в ресторанти, кетъринг услуги и строителни/ремонтни работи - от 5.5% на 7 процента, евентуално дори на 9%. Подобен ход би осигурил между 1 и 3 милиарда евро.
- От компаниите с доходи над 500 млн. евро ще бъде изискано заплащане на по-висок данък. Това би могло да осигури допълнителен 1 милиард евро за държавната хазна.
- Реимбурсирането на плащания по здравни застраховки би могло да бъде понижено до 2.5% от досегашните 2.8 процента, което ще спести допълнителни 500 милиона евро.
- Само с премахването на един от официалните празници ще бъдат спестени още 2 милиарда евро.
- Административните разходи на правителството биха могли да бъдат понижени с 900 милиона евро.
Със сигурност подобни спестявания имат смисъл, но както често предупреждават икономистите, спестовността трябва да бъде придружена от планове за растеж, за да се гарантира, че загубите и печалбите не се изключват взаимно.
