Тази седмица научихме, че Дик Чейни, вицепрезидент на Джордж Буш- младши, живял в ужас да не би хакери-терористи да спрат сърдечния му имплант. През 2007 г. той поискал от лекарите да деактивират безжичната връзка с жизненоважен дефибрилатор, поставен в сърцето му.
Осветяването на този уж основателен страх съвпадна с убийството на мексикански наркобос по време на детски рожден ден. Станало е прекалено прозаично - убийците се преоблекли като клоуни. Тези два примера не са от най-впечатляващите, особено ако ги измерване по странност и налудничавост.
Всеки разговор по темата трябва да започне с Фидел Кастро, най-голямата мишена на заговори за убийство в историята на човечеството. По някои сметки броят им надхвърля 600.
Най-застрашеният
ЦРУ е превъзходна сила по отношение на творчеството, когато нещата опрели до необходимостта кубинският лидер да бъде премахнат. Когато се опитаме да си представим как точно тайните служби кроят убийството на лидер от такава величина, картинката в съзнанието ни малко наподобява офиса на сценаристите от някое вечерно токшоу, например Saturday Night Live.
Само че разговорът не е за шеги и закачки с политици, а за целенасоченото им ликвидиране. Както се оказва, повечето от идеите на практика са оказват шеги, някои от които прекалено плоски.
Планът за убийството на Кастро, начертан в кабинетите на ЦРУ, включва основно две оръжия - отрова и взрив. Американците кроят да го отровят с пура, напоена с бутолин, млечен шейк, спринцовка със смъртоносна течност, замаскирана като химикал, носна кърпа и неопренов костюм, защото обичал да се гмурка.
Най-известният план за взривяване отново е свързан с любимите му пури. Но пък има и екзотична идея да се заложи експлозив в раковина на морското дъно, като се разчита Кастро да я доближи по време на някоя от морските си почивки.
Нищо от това не е проработило. В пика на силите си Кастро е като Майк Тайсън на опитите за покушения, докато днес все повече се поддава на най-естествения убиец - старостта.
Императорът и майка му
В по-далечните от Студената война времена също откриваме изобилие от нескопосани опити за убийство, които биха скрили шапката дори на ЦРУ.
Нерон, римски император между 58 г. и 64 г. от Новата ера, измисля две такива схеми, опитвайки да се отърве от майка си Агрипина, защото се ползвала със сериозно влияние в империята му.
Нерон стои в историята като синоним на бруталност и никак не е обичал да споделя властта. Приписват му известния цитат „След мен и потоп". Но не е бил особено изобретателен, когато решава да премаже майка си с механичен таван над леглото в спалнята й.
Това не проработило и синът решил да удави майка си, като инструктира капитаните на плавателния съд, с който се придвижвала, да го разбият в скали и да го потопят. Според друга корабът на Агрипина бил нарочно построен така, че да потъне.
В крайна сметка Нерон възпроизвел най-стария метод - наемни убийци и представяне на смъртта като самоубийство. Същата вечер императорът изгаря тялото, което го е родило. Какъв син.
Мечка с брадва
Пренасяме се през 17-ти век в Швейцария при Йорг Йенач, политически лидер и доста мразен тип, решил да смени протестантството с католицизма. През 1621 г. той присъства на екзекуция с брадва на свой опонент. И историята, както знаем, се повтаря.
Две десетилетия по-късно Йенач е посочен от същото оръдие на труда по време на карнавал, където всички са скрити под абсурдни костюми. Най-идиотското е, че убиецът е преоблечен като мечка от главата до петите. И до днес не е известна самоличността на мъжа, но най-вероятно това е синът на същия противник на Йенач, убит на дръвника преди 20 години.
А такива жертви имало много, така че доста хора се зарадвали, когато противоречивият държавник си отишъл от този свят.
Паста за зъби в Конго
Бързо обратно в Студената война и случая на Патрис Лумумба. Той е ключова фигура в движението за независимост на Конго и първият демократично избран премиер на Демократична република Конго през юни 1960 г. След три месеца на власт обаче, лидерът е свален с преврат и екзекутиран чрез разстрел.
Има подозрения, че ЦРУ, британското МИ-6 и белгийското правителство имат принос в преврата. Американците не го харесват, защото Лумумба има панафрикански идеи и изглежда твърде близък с руснаците. По това време СССР е по-привлекателен партньор за антиколониалните движения, отколкото САЩ.
Интересите и ролята в събитията на трите западни служби остават неразкрити, но със сигурност ЦРУ подготвя план за покушение, който не е осъществен. Шефът на клона им в Конго Лари Девлин си спомня, че му връчили паста за зъби с отрова, която трябвало да се озове в устата на Лумумба. Девлин бил шокиран. Скрил пастата в офиса си и по-късно изхвърлил тубичката в река Конго.
Тунел за бомби
Годината е 1973. Испания се управлява от фашисти, а начело на страната е Луис Кареро Бланко, наследник на прочутия генерал Франко. Той има много врагове, включително и баските сепаратисти от ЕТА. Докато каталунците забравят аналогичните амбиции за отделяне от Мадрид, празнувайки трансфера на Йохан Кройф в Барса, ЕТА продължава да крои как да ликвидира премиера.
И измисля да прокопае тунел под улица, която попада в редовния маршрут на премиера, залагайки под паважа 80 килограма експлозив. Доставен е в кухи статуи. Убийците апартамент на същата улица, представяйки се за студенти по скулптура. Операцията е успешна, а Бланко умира от раните си.
Убийство с чадър
Българският дисидент Георги Марков и прословутото му убийство с чадър в Лондон също подадат в списъка. Писателят работи в ВВС, разобличавайки комунистическия режим в своите репортажи. На 11 септември 1978 г., иначе съвсем обикновен ден, Марков тръгва за работа, когато мъж с чадър уж случайно се блъска в него. Непознатият се извинява насред моста в близост до медийната централа, а жертвата усеща убождане в крака.
Четири дни по-късно той умира мистериозно в болница. Георги Марков е отровен с рицин. Разследването така и не стига до поръчителите на мократа поръчка, но вината се приписва на КГБ. По делото има прекалено малко данни, а архивите на българските репресивни служби за него изчезват.
Отрова в ухото
Халед Мешаал е лидер на политическия клон „Хамас", която се бори за независима палестинска държава и унищожаване на Израел. През 1997 г. настоящият израелският премиер Бенямин Нетаняху поръчва неговото убийство, което се превръща в сериозен провал.
Петима агенти от „Мосад" под прикритие на канадски туристи пътуват до Аман, Йордания, в преследване на Мешаал. Израелските агенти опитват да убият Мешаал посред бял ден на улицата чрез инжектиране на отрова в ухото му. Отровата е трябвало да предизвика незабавна парализа и неизбежната смърт.
Йорданските сили за сигурност обаче арестуват двамата агенти на „Мосад", а останалите трима са принудени да се крият. За да осигури освобождаването им, Нетаняху освобождава десетки затворници от израелските затвори, включително девет йорданци, 61 палестинци и шейх Ахмед Ясин, смятан за "духовен водач" на Хамас.
Да не забраняме терорист №1
Един от най-странните опити за убийство е на небезизвестния Осама Бин Ладен. Всички знаем как мозъкът на Ал Кайда бе разстрелян от американски спецчасти, изненадан неприятно от промъкването им до леговището-къща в Пакистан.
Предисторията е по-забавна. Американското разузнаване научава къде се крие терорист №1, но има нужда от доказателства, за да се потвърди информацията. Как? Чрез ДНК. Сега идва смешното. ЦРУ вербува пакистанския лекар Шакил Африди, за да ходи от врата на врата из Аботабад и да ваксинира местните срещу морбили. Надеждата е терористът сам да падне в канапа.
Планът, разбира се, катастрофира. Но пък последствията са за целия регион. Вече е доста трудно за здравните работници в Пакистан и Афганистан, след като талибаните забраниха всички ваксинации. Така де, щом веднъж враговете са опитали по този начин, какво им пречи пак да го направят? Забраната ще отпадне, когато американските военни спрат обстрелите с безпилотни самолети, чиито жертви са най-вече цивилни.
От всичко казано до момента излиза, че държавите и народите могат да бъдат безпределно изобретателни, когато искат да ликвидират някого. Дори с ходове, които граничат твърде близко с лудостта.
