Пиян 19-годишен шофьор с двумесечен (легален) стаж зад волана лети с бясна скорост по улиците на Яхиново в компанията на почерпени приятели. Колата поднася и се блъска в електрически стълб. Петима мъртви, двама ранени. Оттам историята е болезнено позната: ден на траур, таблоиден популизъм и фатално закъснели оправдания от МВР.
Нелепата катастрофа е поредната трагедия от глупост и липса на рефлекс за самосъхранение - и това не се отнася единствено до покойния шофьор.
Било прокоба? Война? Природно бедствие?
Още колко кръв трябва да се пролее по асфалта, за да може обществото да излезе от инфантилния си ступор?
Очевидно България има проблем с тежките катастрофи, след като се нарежда на трето място по смъртност на пътя след Гърция и Румъния; годишният брой на жертвите от ПТП е в пъти по-голям от този във Великобритания, Швеция или Холандия.
Този проблем не е "бич Божи", а произтича от обективни причини - разбити пътища, стари и опасни автомобили, корупция по цялата верига от изпитите до техническите прегледи, милиционерския манталитет в КАТ и др.
Има и утежняващи обстоятелства - бедност, липса на култура за движение по пътищата, комплекси и търпимост към селските джигити.
Има, обаче, и значителна промяна в черната статистика за последните 20 години. През 1994 г. загиналите при катастрофи са близо 1400, докато през 2014 г. броят им е 655 души.
С други думи, съществуват рационални решения на проблема, които дават видим резултат - превенция, повишаване на задължителните мерки за безопасност, контрол, подмяна на автопарка, инвестиции в пътища и др., които наистина правят разлика.
В същото време, общественото мнение се опиянява от позивите да вкараме в затвора всички потенциални (само)убийци с бензин в кръвта. Наивното схващане, че колкото по-драстични са наказанията, толкова по-спокоен ще е светът, е доста погрешно.
Очевидно съществуващата и в момента в НК санкция за лишаване от свобода до 2 години не е спряла никого да седне зад волана след "двеста за отскок".
Според статистиката на Центъра за изследване на демокрацията от миналата година, броят на затворниците, причинили ПТП или шофирали в нетрезво състояние, е близо 400 души - т.е. държат пето място по численост сред осъдените на лишаване от свобода (след лежащите за кражби, грабежи, умишлени убийства и търговия с наркотици).
Наказания има, само че репресията е мярка със закъснение.
Тя не дава гаранции, че инцидентът няма да се повтори на друго място и с други участници, както не дава успокоение на усещането за липса на справедливост.
Преди няколко месеца ВКС осъди на 12 години затвор шофьора Данаил Георгиев, който под въздействието на алкохол блъсна и уби на място шестима младежи в Симеоновград на Великден 2011 г. Заедно с него в затвора влезе и братовчед му Живко Желев, който можеше да предотврати трагедията - ако не беше дал на видимо нетрезвения си роднина ключовете за автомобила си.
Почти няма случай на тежко произшествие, при което пияният шофьор да е бил сам в колата - учудваща толерантност на околните към беззаконието.
Не заплахата със строг тъмничен затвор, а културата, превенцията, съзнанието за последствията и личният пример работят в помощ за намаляване на тежките катастрофи, причинени от младите шофьори.
Далеч по-необясними от алкохолните гонки са онези 94 случая на катастрофи, при които водачи са деца под 14-годишна възраст. Само за миналата година има 84 катастрофи, предизвикани от шофьори на възраст между 15 и 17 г. - тоест, без законово свидетелство за управление. Четири от тези случаи завършват със смърт на водача.
Нищо повече от безотговорност и липса на контрол - както от страна на родителите, така и от страна на държавата.
Но това, което липсва най-много, е адекватно разбиране за истинските причини за най-тежките катастрофи.
МВР се опитва да поддържа подробна статистика, но дори тя не дава сметка за елементарни показатели за безопасност.
Истината е, че катастрофите заради употреба на алкохол не са нито най-честата, нито най-фаталната причина за тежки ПТП (168 катастрофи с 13 жертви през 2014 г.).
Държавната статистика вписва масовият случай в графата "несъобразена скорост с пътните условия" - т.е. лоша преценка на "атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя и на превозното средство, превозвания товар, характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост".
Полицията регистрира, че 227 души са загинали по този начин, но не дава отговор на въпроса "Защо?".
В колко от случаите имаше възможност да се избегне катастрофата? В колко от случаите имаше патрул на "Пътна полиция" в района на инцидента? Имаше ли регулация, камери, предупредителни знаци?
В колко от случаите на "несъобразени пътни условия" причина за катастрофата беше липсата на пътно осветление, разбитият асфалт, непочистената поледица? Колко от загиналите шофьори и пътници можеха да се спасят, ако носеха предпазен колан? Какъв е делът на фаталните инциденти с автомобили над 15-годишна възраст с "изрядна" техническа проверка? Колко сервизи бяха затворени или санкционирани?
Впрочем, според обясненията на роднините - шофьорът от Яхиново е карал Голф за 1600 лева, n-та употреба. И този случай не е изключение, а правило. Според данни от 2010 г. едва 8,4% от леките коли в България са били нови или произведени през последните 5 години. Най-масовите автомобили по българските пътища са над 15-годишни (30,5% от всички МПС) и дори над 20-годишни (27,3%).
Аргументът "бедни сме, затова сме нещастни" е абсурден.
Както са абсурдни и оправданията на правителството, че не може да постави "по един полицай на всеки ъгъл", на фона на диспропорционалната държавна издръжка, воя за социални привилегии на полицейските служители и засадите за взятки по "оборотни" кръстовища.
За толкова години нито една реформа в МВР не промени сбърканата система за събиране на глобите, например - най-простият инструмент за увеличаване на приходите на полицията, който можеше да обезпечи пускането на моторни или авто-патрули в движение, каквито съществуват по цял свят (защо не и сигнализация за нарушения "в реално време").
Тази реформа, за разлика от всички останали, не изисква нито извънредни политически усилия, нито извънредни разходи, нито предполага сблъсък на интереси. Всички имаме интерес да сме живи и здрави.
Отвъд непоправимите загуби на човешки животи автомобилните катастрофи имат невидима, но значителна цена за обществото - загубите на националните икономики от щети от ПТП се изчисляват на 2% от БВП на държавите (според данни на Европейския съвет за транспортна безопасност).
Пренесено на български терен - това са 2/3 от годишните разходи на държавата за образование. Струва си размисълът.
