Адреналин в Тетевен

Странно е, че Тетевен тъне в сянката на съседна Рибарица, та дори и на Гложене (Гложенският манастир, нали се сещате). В съревнованието по популярност с известните ни планински курорти пък е направо "в зоната на изпадащите". А съвсем не заслужава тази участ.

Проверете на място. Не е далеч от София, а преживяването си струва.

В Тетевен може да се преспи според състоянието на джоба - има от горски хижи до прилични хотели. Цените са повече от приемливи. За 24 лева на легло например може да отседнете в двузвезден хотел - хем близо до града, хем в планината. Всъщност всичко в Тетевен е колкото в града, толкова и в Балкана.

Нашата група отсяда и в туристическа спалня "Козница". Срещу скромните 10 лева получавате семпла, но уютна обстановка - легла, чаршафи, одеяла, печка, баня и тоалетна. Далеч от лукса, но също толкова далеч от мизерията, за каквато си мислим, щом стане дума за такъв подслон. Тетевенският Балкан ви  очаква...

Спалнята се намира по устието на хълм под Петрахиля, на 10 минути пеша от центъра, а оттам се разкрива чудесна гледка към отсрещния връх Червен отвъд реката. След като сте оставили раниците, обули сте си здрави и удобни обувки и сте направили няколко снимки на пейзажа отсреща, е време да започнете приключението.

Парк за приключения

Мястото е приключенският парк "Адреналин". Изграден на стръмен тревен склон точно над леговището - туристическата спалня, той предлага разнообразни атракциони и приспособления за екстремен спорт. От въжени препятствия високо в клоните на дърветата, през импровизирани въздушни "рейсове", батут, катерачна стена, та до "пейнтбол". Осем лева на чад струва да си поиграете на Тарзан в клоните на дърветата.

В специално построената „чайна" в стил "малка спретната колибка в прерията" можете да изпиете по бира и да си напълните дробовете с повече кислород отколкото сте вдишали през седмицата.

После може да продължите към друга атракция - 30-метровият водопад "Скока". Намира се в местността „Козница" и до него има път директно от "Адреналин", който за кратко преминава през козя пътека, продължава по асфалт, извиващ се по коритото на долчината, образувана от водопада, и завършва с 800-метрова живописна екопътека, намираща се в нещо като естествен скалист тунел и оборудвана с дървени мостчета и места за почивка.

До самия водопад има голяма беседка с вградена каменна камина, пейки и маси. В горещите летни дни тук може и да се пренощува - с добра компания, тетевенска сливова и мезета, разбира се. Но внимавайте - през нощта е непрогледен мрак, а и места за падане не липсват. През деня може да се охладите във вирчето, което се образува под водопада - водата е чиста и бистра.

Купон в града

Ако решите да купонясвате в Тетевен има няколко кръчми и кафенета - и две дискотеки. Тестван вариант е да вземете ядене и пиене, по възможност - китара, и да окупирате пейките на централния площад. "Да, така е в малкия град..." - и този напев е подходящ за случая.

Очаква ви тиха и приятна вечер в приглушената светлина на уличните лампи, сред тихото шумолене на реката точно пред вас и под скалите наоколо. Няма да нарушите ничий сън - домовете на хората са достатъчно далеч.

Изборът на заведение е повече от лесен. В пицария "При Шалмата", освен вкусни пици в пещ, има достатъчно богат избор от популярни национални ястия. С горещи препоръки - пробвайте шкембето! Кръчмата е почти в центъра и лятната й градина е на три етажа - от най-горната се открива вдъхновяваща гледка към Балкана, която направо ти отваря апетита за местния специалитет - тетевенска саламура!

Това не е солена вода, а рибена чорба. Приготвя се от предварително запечени дребни речни рибки, няколко рачета, чесън и люти чушлета. Обикновено се хапва студена и освен идеално мезе за ракията, е и ефикасно средство за борба с махмурлука на сутринта. Тетевенска саламура можете да си поръчате в хан "Козуря" в едноименния квартал, близо до автогарата.

Един съвет: не споменавайте пред тетевенци словосъчетанието "троянска сливова". Открай време местните зевзеци разправят, че с нея си мият само чашите и че когато вечер пият тетевенска - сутрин пикаят троянска. След като затвориха тетевенския винпром и тетевенската сливова започна да се прави в Троян, раздразнението на пиячите по поречието на Вит е още по-силно.

На следващата сутрин - връх Червен

На сутринта, след като сте ударили по едно люто шкембе в "Шалмата", е време да продължите приключението - този път от другия край на реката. Задължителна дестинация - връх Червен. Нарича се така, защото голите му скали се обагрят в живописно червено при залез слънце. Сутрин в червено пък е  насрещният връх Петрахиля - оттам и името му - на гръцки "петрос" означава камък, а "хелиос" - слънце.

Преходът към Червен е час и половина - два, в зависимост от това колко често спирате за почивка. Маршрутите са два. Ако изберете този, който започва от централната част на града, ще минете покрай един от уникалните български манастири "Св. Илия". На повече от шестотин години - и е изцяло запазен, тъй като до преди век се е намирал под земята.

Хванете ли втория маршрут - от квартал "Пеновото", ще попаднете на стара римска чешма, скрита в подобие на малка пещера, която я е запазило невредима до днес.

На върха

Струва си да покориш този връх. Точно до ръба на отвесната скала е изградена голяма дървена рампа с висок парапет, а зад нея - две масивни дървени маси с пейки, изработени от стволове на дървета (идеално място за по една тетевенска - не повече!). В близост чернее дупка - достатъчна човек да падне в нея. Като за всеки връх си има легенда. Тукашната гласи, че двама влюбени паднали там, а ключът на девойката изплувал след дни в един от градските извори, наречен Клич.

Ако са ви останали сили след покоряването на Червен, пробвайте и с връх Острич. Ако ли не - елате пак. За Острич се твърди, че бил някогашен изстинал вулкан. Повече от 70 години тетевенските баби мъкнели камъни от реката към Острич всеки октомври, за да запушат огненото гърлото на звяра, а един ден на  местен човек се присънил сън, в който от върха потичат потоци от лава и изпепеляват Тетевен. Сега на най-високата му точка е построен параклис, а пътят до там е най-лекият и бърз от всички.

Най-накрая може да се топнете във Вит - съвсем близо до града има няколко речни "плажни ивици", препълнени по това време. Намират се и скрити кътчета от реката, стига да искате да ги потърсите.

Струва си да се види и заслона на "Опасния зъб". Така е наречена една скала, стърчаща сякаш в нищото, която силно наподобява човешки зъб и се намира точно под Петрахиля - и точно над автогарата. Пътят дотам е по-малко от час.

Толкова от мен. Ако искате адреналин, идете и вижте...