Отнасяйки всички бунтовни движения, които процъфтяват тук и там из Стария континент, като плодове на популизма или реакционизма, ще сбъркаме истинските корени на проблема и това ще го направи още по-скрит. Европейският съюз, какъвто го познаваме, не е заплашен от гнева на своите граждани, а от нежеланието на правителствата да делегират на Брюксел своя суверенитет.
Надявам се на раждането на федерална Европа и на удържането на единната европейска валута. Ако това не се случи, вместо ЕС, ще имаме набор от малки държави, на които ще им липсва величие, но ще им липсва и низост - и те вече няма да бъдат съюзници на САЩ, а по-скоро ще са американски васали повече отвсякога. Ще се върнем обратно в изходна позиция - покорени от национализма, както при войните, които водихме през 20 век.
Защо все повече европейски граждани са толкова недоволни и отвратени, че да пожелаят да се присъединят към екстремното дясно и евроскептичните партии? Да назовеш тази тенденция популистка или реакционна е чисто и просто замазване на фасадата, отнемащо възможността за по-дълбок прочит на причините за това поведение.
Корените на злото
Отговорът на този въпрос е безсмислен, ако различните избуяващи протести и идеи с лека ръка бъдат отстранени с клеймото, че са опит за размътване на водата и прицелване в някакво далечно бъдещо и неясно постижение.
Пропускането на проблема с презрението и отрицанието е равносилно на пренебрегването на факта, че днешна Европа отделя няколко хронични отрови. Няма как да се скрие очевидният факт, че събранията и елитите на съюза са засегнати от пороците на национализма и консерватизма.
Нека се вгледаме в използваните думи. Думата „федерация" вече не е табу, освен във Франция. Натрапвана от ляво и дясно, тази дума не е облечена с никакви определени действия, като например - обединяване на публичните дългове, стимулиране на икономическия растеж чрез евробондове или много по-силни европейски финансови инструменти от тези, които са на разположение днес.
Няма и ходове, които да дадат нови правомощия на Европейския парламент, няма единна Конституция, която да бъде плод на волята на хората. Казано накратко, имаме една Европа, която в тези трудни времена е повече убежище, отколкото бастион, който защитава наследствената олигархия от влиятелни персони, които се покриват един друг.
Народът е суверен
Европа не е застрашена от обществен гняв - нито на лявото, нито на дясното. Заплахата са самите правителства, които се дърпат за предоставянето на национален суверенитет в полза на Брюксел, тъй като правилата на демокрацията постулират, че народът е узурпирал властта, тоест народът е суверен.
Ако кризата от 2007 г. - 2008 г. измъчи Европа повече, отколкото може да се измери предварително, това е именно резултат от тези деформации. Антикризисни мерки, които акцентираха върху бедността и неравенството, Пактът за стабилност, който нито един парламент не обсъди - това е Европа, която иска да се отърве от популизма. Това е мизерията в Гърция. Това е корупцията на правителствата, раждаща измамна стабилност и икономическо неравенство.
Примерът с гръцката крайна левица e показателен - „СИРИЗА", обединение на граждански движения и клонящи към лявата част от политически спектър групи. Тя бе определена едновременно като противник на ЕС и популистка сила на изборите през 2012 година. Европейските правителства я нарекоха чудовище, което трябва да бъде обезглавено.
Берлин дори заплаши да спре финансовата помощ, която предоставя, но нито „СИРИЗА", нито лидерът й Алексис Ципрас са антиевропейски настроени - те просто се борят за различна Европа. Точно от това се страхува властта.
Когато Ципрас представи програмата си за промени на форум във Виена, той успя да изненада тези, които го засипваха с кал. Той обяви, че еврото и спасителните заеми срещу реформи са унищожили ЕС, а не са излекували неговите рани. Той изтъкна, че кризата от 1929 г. е преодоляна първо чрез подхода на свободния пазар, какъвто имаме днес. „Правителствата отрекоха, че рамката на ходовете им е абсурдна, настоявайки за антикризисни мерки и призовавайки за икономическо възстановяване чрез износ", коментира той.
Резултатът е бедност, възход на фашизма в Южна Европа и на нацизма в Централна и Северна Европа. Ето защо - продължава Ципрас - ЕС трябва да бъде преправен от А до Я. „СИРИЗА" иска нов „план Маршал" за Европа, истински Банков съюз, мащабна програма за публични инвестиции и единно звено за контрол над дългове на страните-членки в Европейската централна банка.
Трудоваците са виновни
Ципрас казва и нещо друго, което никой друг не смее- връзката между кризата в Европа и корумпираните демокрации в Гърция и в някои други южни страни от съюза: „Нашата клептокрация изгради здрав съюз с други европейски управляващи елити. Тяхната сделка е поддържана от лъжите за вината на гърците и италианците, че заплатите им били прекалено високи, че държавите им били прекалено щедри. Тези клевети обслужват смяната на виновника за националния провал - от политиците върху трудолюбивите граждани".
Този елитарен съюз на практика няма опозиция, докато традиционната левица също прегърна догмата за свободния пазар през 90-те години. И така голяма част от населението остава без политическо представителство. Те са наказвани от антикризисните мерки, прилагани с точността на военни учения. Това е мнозинство, ако включим и хората, които се въздържат от гласуване, които протестират срещу Европа.
Понякога тази група хора протестира дори с нереалистичното желание да си върне националната валута, да се отцепи от ЕС, да върне суверенитета на своята държава. Понякога те зоват за друга Европа, която обръща внимание на бедните, както след Втората световна война и през 70-те години на миналия век. Това казва Ципрас. И Бепе Грило в Италия също.
Техните речи изглеждат хаотични. Ако нищо не се промени обаче, Европа повече няма да е подслон, а разграден двор.
