Отвъд цифрите, дипломатическите пируети и драматичните жестове за масова консумация, най-краткото описание на ситуацията около Кипър би било "атовете се ритат". Става дума за това кой ще държи "контролния пакет" на влияние върху този стратегически остров в Източното Средиземноморие.
Исторически той е изцяло в сферата на Обединеното кралство. Британското влияние там няма да отслабне особено, най-малкото заради двете военни бази в Акротири и Декелия, които са със статут на британска отвъдморска територия, включително станцията за електронно следене в Айос Николаос, част от системата ECHELON.
Русия обаче напоследък проявява явни апетити към острова, изразени чрез пълзящото навлизане на руски капитали, възползвайки се от офшорния му статут и дружелюбната банкова система. Тези апетити още повече се изострят във връзка с последните развития: неясното бъдеще на Сирия и оттам - на руските бази в Тартус и Латакия, новооткритите сериозни залежи на газ и петрол в кипърски териториални води и увеличаващото се стратегическо значение на Кипър в един регион с доста интензивни процеси (Египет, Сирия, Ливан, Израел/Палестина, Либия).
Между другото, руснаците действат по сходен начин и в други периферни на Европа зони - например в Черна гора, където вече има билборди на руски по пътищата, работещи изключително за руснаци агенции за недвижими имоти, руски училища, обявите за езикови курсове са на всеки ъгъл, и дори има радиостанция, излъчваща на руски (поне една такава чух миналата година).
В същото време топли отношения със северната (турската) част на Кипър пък установиха Азербайджан, Таджикистан и Киргизстан - мюсюлмански бивши съветски републики, чиято външна политика показва по-скоро синхрон с руската, отколкото еманципация от Москва.
Самият Кипър има нескрити амбиции за повече самостоятелност - които за малко бяха помръкнали след взрива, унищожил основната им електроцентрала Василико миналата година, но се възродиха с откриването на газовите залежи. Показателно е намерението на новото дясно правителство на Анастасиадис да разреши казината, които досега бяха забранени на острова; според някои оценки те могат да носят до 50 млн. евро годишно.
Важен фактор са и отчетливо левите убеждения на голяма част от населението, както и традиционно силната комунистическа партия (по нашите мерки всъщност дребнобуржоазна социалдемократическа формация). Също като гърците, кипърците са свикнали с куп социални екстри и държавни защитни механизми и са убедени, че те им се полагат по дефиниция.
Доминираният от Германия ЕС осъзнава, че Кипър може да започне да се изплъзва от европейското влияние въпреки дисциплиниращия ефект на участието му в еврозоната. Същевременно, на последната среща на европейските финансови министри бяха произнесени някои обтекаеми формулировки, които загатваха за втвърдяване на отношението към Русия.
Ултимативните искания на ЕЦБ и лично на Меркел към Кипър със сигурност не са породени от чисто финансови притеснения: нужното за финансовото стабилизиране на острова е твърде малко в сравнение с предоставеното на дори на Испания, Италия, Португалия или Ирландия, да не говорим за Гърция (според различни публикации БВП на кипърската икономика е 17 млрд. евро годишно - около 0,2% от БВП на еврозоната).
С оглед на всичко това ЕС взема мерки да покаже КОЙ Е НАЧАЛНИКЪТ. И на Русия, и на самия Кипър - но основно на Русия. Затова писах горе, че атовете се ритат; Кипър е просто теренът, на който това се случва.
Засега британците не са изразили изрична позиция, но едва ли просто си седят, без да имат мнение. Те от една страна няма как да са доволни от засилващото се (за тяхна сметка) влияние на ЕС на острова, но от друга няма как да не подкрепят Евросъюза, защото алтернативите не ги устройват.
Другият сериозен фактор с интереси в региона, САЩ, се изказва твърде лаконично, за да не изглежда, че се меси във вътрешноевропейски процеси - но дава ясно да се разбере, че няма да допусне засилване на руските позиции в региона, каквото и да е решението на кипърския проблем.
От своя страна Кипър се опитва да играе ва банк и да извоюва от ситуацията колкото може повече за себе си. Визитата на финансовия министър Сарис в Москва обаче беше демонстративен ход, от който никой не е очаквал кой знае какво: кипърците не са толкова луди да скочат сами под руски контрол.
Одобреният в петък от кипърския парламент "фонд за солидарност" трудно може да даде окончателно решение на кризата. Най-същественото събитие през последните дни е състоялата се среща в Ново Огарьово между Путин и Барозу - самият факт, че председателят на ЕК лично и в спешен порядък отиде при руския президент да си приказват насаме, подсказва, че става дума за неща, по-сериозни от няколко милиарда евро.
* * *
И накрая: какво ни интересува нас всичко това?
Интересува ни, и то доста. За щастие, не сме чак толкова периферна територия за ЕС, но определено сме терен, на който атовете могат да започнат да се ритат.
България може да се дестабилизира твърде лесно: има предостатъчно и поводи, и мераклии за режисьори, има и стотици хиляди хора, които ще им се вържат. А една дестабилизация ще предизвика атовете да се погрижат за интересите си.
Не искам да бъда лош пророк, но не мога да не забележа как говорят и действат Местан и Сидеров през последните месец-два: те като че ли системно, съзнателно (и съвместно!) подготвят подобно развитие.
Изказванията и ходовете на редица други политици работят в същата посока: или насочват вниманието към периферни проблеми, или предлагат мерки, които биха отслабили ключови елементи от управлението на държавата, или просто нагнетяват напрежение.
Няма как да не се сетя и за казаното от Доган - в речта, по време на която му спретнаха пластмасовия атентат - че "демокрацията в България трябва да бъде спасена ДОРИ С ЦЕНАТА НА НЕПРИЗНАВАНЕ НА ИЗБОРИТЕ" (цитирам по памет). А най-лошото е, че, като се вижда откъде идват подобни указания и усилия, етническата карта, която досега само се размахваше като плашило, този път може и да се цака. Има достатъчно идиоти, способни да го направят.
А най-тъпото пък е, че ако у нас бъде предизвикана дестабилизация, това едва ли ще е по вина на атовете. Ще го направят местни дребни душици, гледащи да извадят файда за себе си. Атовете само ще се възползват, за да си доизяснят отношенията.
В този смисъл е полезно да се наблюдава как ще се развият събитията в Кипър, за да имаме едно наум какво може да се очаква у нас в периода непосредствено след изборите. Макар че ако тук настъпи криза, тя няма да е от кипърския (банков) тип, а от друг - но за изхода от нея решаващо ще е съотношението на силите между атовете.
