Г-н Първанов на път към Другарите

Двама мъже се разминаха на входа на президенството.

Този, който напуска след 15 години лидерство - пет като партиен лидер и десет като държавен глава, властта е естественото му състояние и едва ли си представя живота си по-нататък, лишен от нея. Владетелят.

Този, който влиза за 5-годишния си мандат, тепърва се подлага на вируса. Зад гърба му хвърчат всякакви слухове - как, видите ли, в един момент ще го принудят да подаде оставка, за да се сбъдне шаманизмът: Бойко (Борисов) президент и Георги Първанов - премиер.В този сюжет някой май е подценил Плевнелиев и/или вируса на властта.

По плиткоумните сюжети на българската конспирация трябва първо да се предизвикат предсрочни избори. Тоест ГЕРБ - Бойко Борисов, да ги предизвика. На други не им е възможно, нито по силите. Избори, дори предсрочни, винаги се правят с пари и осигурена външна подкрепа.

Народният гняв е пожар, който може да се овладее в контролирани граници при наличието на развити силови структури и мълчанието на международната общност. Справка - днешна Сирия с 17-те й тайни служби и 200-хилядна армия, мълчанието на ООН и подкрепата на Русия и Китай за режима.

Ако на някой в България и извън се мержелее сценарий като през зимата на 1997-а, то да се позовем на Хераклит: Не можеш два пъти да влезеш в една и съща река. (И да излезеш позлатен от нея...)

Постпрезидентският път на Владетеля

Когато влезе в президентството, той беше един симпатичен, по-често усмихващ се млад лидер на най-голямата партия в България - БСП, комуто не се налагаше да играе естественост. Дори мимиките на лицето му не напрягаха лицевите мускули.

Единствената прилика с тогава и сега у Първанов е, че възелът на вратовръзката му е неизменно добър, а и тя никога не е разхлабена, както беше при покойния Кольо Добрев. А голямата разлика: че по онова време той беше по-проевропейски ориентиран.

Днес от "Дондуков" 2 си тръгва един понатежал - откъм физика и политически багаж, политик, който ще търси пътя си обратно в БСП. Не без помощта на своите приятели с добър бизнес, не без интелектуалния кръжец, който отгледа през изминалото десетилетие, не без партийния обръч, който има на "Позитано" 20. Прекалено премерен, с по-дълги паузи между изреченията, обиграна интонация и едни особено характерни за втория му мандат жестове с ръката.

Дали ще е непременно прицелен към лидерския пост?

Наскоро, сред залпа от тв гостувания, с които беше облъчена българската аудитория в навечерието на тръгването му от "Дондуков" 2, прозвуча едно обосновано "предположение", хвърлено от Стефан Данаилов в предаването "Нека говорят" на Росен Петров по bTV. За възможен трети кандидат-лидер на БСП - освен Първанов и Сергей Станишев.

Репликата на Данаилов, подета от Първанов, беше нещо като подаден сервис. "Млад, но доказал се, такъв, който е показал, че може да генерира идеи и може би - изявил се в люти парламентарни битки".

Според публикация на Vsekiden.com с автори Анелия Иванчева и Христина Добрева, именно 35-годишният соцдепутат, председател на социалната комисия в парламента, е козът на Първанов, с който се кани да цака на конгреса на БСП. Филм, подобен на този, БСП е гледала, когато един Александър Лилов, Стратега, чертаеше схеми кой да оглави партията.

До конгреса през май, когато го насрочи Станишев, времето е и много, и малко, според кой както го разбира. Георги Кадиев, лансиран допреди време от силни хора в партията като Румен Овчаров и сие, стана по-нелюбим след (пред)последната си кандидат-кметска кампания в София, когато допусна да бъде съветван медийно и пиарски от Мишо Михайлов. Едва ли ще бъде изстрелян като силна кандидатура на конгреса.

Трудно ще бъде завръщането на г-н президента Първанов при Другарите . и при структурите на БСП в страната. Най-напред ще трябва да се очовечи. След толкова време на върха тази мисия е трудно осъществима...

Но едно е сигурно - в следващите месеци ще видим един критик на правителството, отвреме-навреме на премиера Борисов. Вече каза, че Борисов е лош премиер и правителството не се справя. Няма как. Това е част от политическото лицемерие - няма как иначе да се легитимира пред избирателите и симпатизантите на БСП по пътя си обратно. Разполага с по-малко от 4 месеца все пак.

За Изкушения от Властта

Първите срещи на новия президент Росен Плевнелиев ще бъдат с двама еврокомисари още на 22 януари, когато ще встъпи в длъжност, съобщиха вече от екипа му.

След церемонията по президентската смяна държавният глава ще се срещне на "Дондуков" 2 с българския еврокомисар Кристалина Георгиева и с еврокомисаря по регионална политика Йоханес Хан, които ще бъдат на посещение у нас.

Сериозна заявка за непрофесионалния политик, който зае този пост. Твърди се, че Плевнелиев не одобрявал изземването на президентски правомощия като преподчинението на Националната разузнавателна служба (НРС) и Националната служба за охрана (НСО) на изпълнителната власт.

Както обяви самият премиер Бойко Борисов, още много преди кандидатурата на успелия бизнесмен и бивш строителен министър да стане известна, намерението беше НРС и НСО да останат към президента до оттеглянето на Първанов.

Поради липсата на официално изявление на Плевнелиев до момента, ще разберем за съгласието - или несъгласието му, по това дали проектозаконите за двете служби ще бъдат внесени в 41-ото НС. Министър-председателят публично заяви, че проектите първо ще бъдат представени на президента и "ако той прецени, че минаването на НСО и НРС към изпълнителната власт не е отнемане на негови правомощия, ще ги внесем за гласуване в парламента".

Стиковката на Плевнелиев - като главнокомандващ, и военният министър Аню Ангелов също тепърва предстои. Армията беше особена слабост на Първанов, той почти се просълзи на последния си като главнокомандващ Гергьовденски парад... Но извън емоционалните изблици има и други, по-разумни основания.

Броени дни след последните парламентарни избори, провели се на 5 юли 2009 г. - на 7 юли, беше назначен новият шеф на Генщаба - ген. Симеон Симеонов. Ето и характеристиката, дадена му от бившия американски посланик Нанси Макълдауни, станала известна чрез грами в сайта WikiLeaks:

"Номинацията на ген. Симеон Симеонов за шеф на Генщаба е доказателство за липсата на желание за сериозни реформи. По време на предишния си пост като командир на ВВС модернизацията на въздушните сили изостана далеч след тази на другите войски.

Класически късоглед бюрократ, той задушаваше иновациите, пропусна да осигури средства пилотите му да достигнат стандартите на НАТО за летателни часове. Редовно беше наказван от военния министър за лоша работа. Повишението на Симеонов се дължи заради близостта му с Никола Колев - шеф на кабинета на президента. Той и може би самият президент се опитват да наложат контрол върху посоката и скоростта на реформата във въоръжените сили, като поставят начело отстъпчив приятел..."

Тогава дори военният министър, който не е военен по професия, Николай Цонев се възпротиви на назначението. Мандатът на шефа на Генщаба по закон е тригодишен. Това означава, че Плевнелиев или тепърва ще търси човек, или вече носи нечие CV в джоба си. Но преди да се справи с това, ще му се наложи да реши въпроса с шефа на военната разведка - в момента, заради ината на Първанов, там има временно изпълняващ.

Всъщност новият ни президент няма да може да се разпише с назначение в съдебната система, тъй като предвидливо Първанов взе обезпечителни мерки. Мандатът на председателя на ВКС Лазар Груев изтича през 2014 г., на главния прокурор Борис Велчев - през февруари 2013 г., а чак през 2015-а може да сложи свой човек в Конституционния съд.

През тази година, освен шефа на военното разузнаване и указите на посланици, както и шефа на НРС, може да се разпише с четирима в Комисията за защита от дискриминация и с един - в управителния съвет на БНБ. Толкоз.

Дали пък няма да е по-добре, ако новият президент изостави кадруването във възлови звена от институционалната архитектура и се заеме с това, което също му е отговорност по Конституция - външната политика. След 10 години вече имаме държавен глава, който е добре приет в европейски кръгове и най-вероятно не се кани да гостува прекалено често в Москва.

В преломен момент за света, като този, обаянието и непринудеността, с които Плевнелиев спечели изборите - въпреки липсата на политическа школовка и непознаване на доста теми, могат да се използват. Първанов не се справи с това. По време на първия му мандат Царя го беше дисквалифицирал във външната политика - с европейските си контакти, във втория си мандат действаше по руския Голям шлем (за България).

В крайна сметка комуникацията и начинът, по който се осъществява, може да прави своите малки чудеса. А имиджът на България в чужбина определено има нужда от по-висок рейтинг.