Вторник е. И като съвестен български гражданин проверявам всичко по списък.
Кафе-машината е заредена, има кроасанчета с шоколад и ягодово сладко (за избор). Пижамката ми е чиста и добре изгладена, с ръб. Обикновено спя по тениска, но денят е специален - вторник вечер е.
Направила съм и втори списък, по изчерпателен, но той е за гостите и е оперативна информация.
Криза е, а аз съм добър гражданин и знам - добрите граждани помагат на държавата, на партията и правителството. Затова помагам - кога с каквото мога. Във вторник вечер съм готова да помагам с всичко.
Криза е. А утре има заседание на правителството. И премиерът трябва да каже нещо. Важно за обществото. Така че да получи "конграчулейшънс". Затова той отваря списъка и започва да отмята кое е онова, за което да получи ръкопляскания. Политика - Цъ. Реформи - Цъ... И решението идва само - ЦъЦъ.
Моята акция ще се нарича "Шемети". Бях си харесала "Вещици", ама вече има такива. И "Нагли" има, та и това го задрасках като вариант. Но "Шемети" съм си го патентовала, да не ми го отмъкнат изпод престъпния нос. И ще го даря на МВР. Така де, криза е.
Не съм сигурна, че някой в правителството е чел "Атлас" на Айн Ранд или го е бил, докато си каже всичко. Но действа точно по "съветите" на книгата. Там един от героите обяснява, че най-лесно се управлява страна от престъпници, а най-трудно - от свободни хора.
Знам, че на правителството му е трудно да управлява, затова доброволно се обявявам за престъпник. И след като напиша това, ще сложа бележка на вратата.
"Отключено е. Кафето е в кухнята, кроасаните са на масата. Списъкът с престъпленията е на вратата на хладилника. Прилагам годни срс-та. Знам, криза е."
*Заглавието е на редакцията.