В един дъждовен вторник в офис в Бруклин блогърка, известна под името swissmiss, обменя съвети за продуктивност с няколко гости, специалисти по творчески стратегии. "Нещо като собствен мини-TED," казва тя полу на шега, визирайки популярната технологична конференция.
В другия край на стаята млада културна кураторка, чийто блог Brain Pickings е успял да привлече толкова различни фенове като Пий Уий Хърман и професори от Масачузетския технологичен институт, пише текст за "задължителните за четене книги за изкуството и науката на щастието".
Двама уеб-разработчици от компания на име Fictive Kin пускат майтапи за руски спамъри. Звучи песен на ZZ Top. Офисното куче дреме, а от ръка на ръка се предава папката за офисни поръчки.
Влиятелни творци, събрани под един покрив
Пишещите, уебдизайнерите, илюстраторите и хората от социалните медии, които споделят терена на Studiomates в Дъмбо, имат общо около половин милион последователи в Twitter - и много повече в блоговете, Foursquare акаунтите и Facebook страниците си.
И все пак именно офлайн взаимодействието - груповите обяди, брейнстормовете пред бялата дъска, петъчните бирени партита - поставят Studiomates в предните линии на новаторски модел за правене на бизнес.
Оказва се, че 140 знака в публикация в Twitter не могат да се конкурират с 26 лица в бруклински таван.
Face to face feat Net
Преди пет години група като Studiomates вероятно не би била група - а само две дузини непознати, търсещи Wi-Fi мрежа в Starbucks. 26-те членове, всеки от които плаща по $500 месечно за бюро, са като цяло ангажирани в независими проекти в несвързани области - и нямат практически причини да работят заедно.
Но, както коментира теоретикът на новите медии Клей Шърки на конференцията South by Southwest през март, "систематично надценяваме достъпа до информация и подценяваме достъпа един до друг."
"Да, всички ние бихме могли да си бъдем у дома и да правим това, което вършим - но защо да го правим?," пита реторично Тина Айзенбърг (по-известна под името swissmiss), докато нейните партньори от студиото щракат по клавиатурата на своите MacBook лаптопи.
"Харесва ми да бъда сред технологично-творчески хора по цял ден. Това ми помага да осмислям информацията, достигаща до нас."
Стимулиращата близост на други творчески умове е ценен актив
Studiomates е ориентирана специално към информацията група - при това влиятелна. Освен блога си swissmiss и 200-те хиляди Twitter последователи, Айзенбърг е основател на Creative Mornings, популярна месечна поредица от лекции, в която участват млади дизайнери в четири града.
32-годишният Джейсън Санта Мария, графичен дизайнер и представител на този тип свободомислещи творци, правещи списания за хората, които правят уебсайтове, има повече от 175 000 последователи в Twitter.
Триото графични дизайнери от Workshop, всичките постоянно пребиваващи в Studiomates, създава по-голямата част от печатните материали за TED конференциите и Нюйоркската филхармония.
Мария Попова (позната на своите 60 000 последователи в Twitter като @Brainpicker) осигурява постоянен поток от чудеса и възвишени развлечения от рода на космическа фотография и лего-изкуство, като отскоро пише като блог-автор за изданието The Atlantic.
Резултатите за нейния социален ефект от Twitalyzer - независима изследователска група, следяща влиятелността на хората в Twitter, я поставят към 99.9 процента; тя е с по-високо влияние от Андерсън Купър, Сара Пейлин и Джъстин Тимбърлейк.
Дори двете кучета в Studiomates, Пинки и поспаливият г-н Тост, имат Twitter акаунти (макар и с по-малко последователи от Аштън Кътчър).
След ерата на работата вкъщи, хората искат да бъдат под един покрив
"Преминаването към съвместна работа е преход от его-култура към ние-култура," казва Рейчъл Ботсман, автор на "Моето е ваше: възходът на съвместното потребление".
"Хората търсят начин да изразят своя индивидуализъм, но желаят да го правят по по-социален начин. Те са изпитали как се прави това виртуално в Twitter, Facebook и на други места. Сега те търсят това взаимодействие лице в лице." Броят на пространствата за съвместна работа като Studiomates почти се е удвоил по света през последната година, коментира Джоел Дълрой, редактор в онлайн списанието за съвместна работа Deskmag.
В Северна Америка броят им е нараснал до 342 - ръст от 16 процента между октомври 2010 и февруари 2011 г., обобщава Дълрой.
Само в Ню Йорк има дузини пространства за съвместна работа - от Pizza Island, изцяло женски колектив от карикатуристи в Грийнпойнт, Бруклин, до New Work City, подобна на пещера сграда от голи тухли, събираща фрийлансъри в Малката Италия.
Тя е отворена за всеки, спазващ формулираните от основателя Тони Басигалупо прости правила: 1. Идвай редовно; 2. Носи си работа за вършене; 3. Не се дръж като задник.
Не твърде изненадващо, най-рано са възприели принципа на съвместната работа в Силиконовата долина. През 2005 г. Брад Нойбърг е програмист фрийлансър в Сан Франциско, когато създава първото място за съвместна работа в града.
San Francisco Co-Working Space, което вече не съществува, е имало подходяща за групи атмосфера (струпани бюра, места за съвместно забавление, много кафе), която е обичайна сега в пространства като Independents Hall във Филаделфия и Dogpatch, осигуряващи офисно пространство на начинаещи предприемачи в Кембридж, Масачузетс, Ню Йорк и Сан Франциско.
"В началото мнозина ни приемаха на смях, тъй като се приемаше, че или си самонает, или работиш в офис," коментира Нойбърг.
Работодателите не възразяват служителите им да са част от такива общности
Сега дори има варианти за тези, които са начинаещи в съвместната работа. Организират се безплатни сбирки, събиращи фрийлансъри в кафенета или други публични места в дни, когато домошарската компания просто не е достатъчна.
Уебсайтове като Deskwanted, Loosecubes и Desktime пък свързват независими труженици със споделени пространства за ден, седмица или месец срещу определена такса.
На обяд в Studiomates миналия месец повечето от членовете се събират над съдове с храна за вкъщи на обща маса с група изглеждащи интелигентно посетители от бруклинската креативна агенция m_ss_ng p_eces.
Гостите са поканени като част от серия лекции, в която са се включили и основатели на медийни и дизайнерски фирми като Kickstarter, Pinterest и Svpply. Дискусията е неимоверно оживена. Разговорите в групата преминават от отрицателните коментари в YouTube до "вълшебните плодове", превръщащи вкуса на горчивите храни в сладък, и до това защо Попова се разхожда наоколо боса (тя разкрива, че така популяризира кампанията "Един ден без обувки"). И никой не си проверява междувременно електронната поща.
"Това е първият път, когато имам усещане за общност в работата," коментира Попова, която също така работи на пълен работен ден като изследовател на психологически модели в TBWA Worldwide.
Тя разделя времето си между Studiomates и офиса на TBWA на Медисън Авеню, тъй като рекламната агенция "вижда ползата от моето пребиваване в среда, където мога да държа пръста си на пулса на творческата култура и технологии," пояснява тя.
Голяма част от съдържанието на нейния блог и Twitter страница идва от неформални разговори в Studiomates. "Ежедневното ниво на разсейване може и да е малко по-високо," казва Попова. "Но по отношение на потока от конструктивни елементи на продуктивността - идеи, концепции за сюжети, интересни хора, които идват там - подобна среда е безценна."
Ако някои добре творят, други на същия принцип успешно печелят пари
Ако в Studiomates акцентът е върху идеите, в General Assembly - пространство за съвместна работа в Манхатън, вниманието е върху парите. Големият 1850 кв. м "кампус", отворил врати преди три месеца и вече зает до пълния си капацитет от 100 места, има зали за презентации, финансирани от Skype, изчистени съвместни маси и списък с членове - "свободни агенти".
Сред тях са основателят на Etsy Крис Магуайър, бившата журналистка от New York Times Аманда Хесър, основател на проекта Food52, и единият от основателите на Facebook Крис Хюз, който е бил координатор на онлайн президентската кампания на Барак Обама през 2008 г.
Привлекателни млади предприемачи в изработени по поръчка маратонки и скъпи очила пишат на компютрите си в изпълващата се зала за лекция на тема онлайн рекламата от блогъра и преподавател Джеф Джарвис.
Като допълнение към споделените офисни пространства, General Assembly разполага с дузини курсове и лекции седмично, много от тях достъпни за масовата публика.
"Тук се чувствам все едно съм пак в колежа," казва 24-годишният Картър Клийвланд, завършил Принстън през 2009 г. Той е създател на млада онлайн художествена галерия на име Art.sy, сред инвеститорите в която са председателят на мениджърския борд на Google Ерик Шмит и създателят на Twitter Джак Дорси.
Клийвланд казва, че работи в General Assembly по седем дни в седмицата, до късно - често дори и след полунощ. За него привличането на това място е да бъде сред "умни, въодушевени хора с контакти, които без изключение желаят да променят света и да реализират нова революция. Много е вдъхновяващо."
Това може и да е вярно, но новата тръпка на самостоятелната работа заедно може и в крайна сметка да се поизтърка. Дълрой от Deskmag твърди, че работещите на този принцип заедно често след няколко години губят удовлетворение и привързаност към местата за съвместна работа - и започват да идват по-рядко там, или да правят планове за окончателното им напускане.
Ботсман му приглася: "Хората често идват на тези места с голям ентусиазъм за социализация и съвместна работа - но в крайна сметка си омръзват един на друг, както става с всички работещи в офис във всякаква среда."
И все пак очевидно има и предимства от работата по този начин. Profitability, стартирала в General Assembly компания, е получила $1.1 млн. финансиране чрез връзка с инвеститори от социални контакти там. По подобен начин в Studiomates прекараното време заедно е довело до изцяло положителни резултати.
Реализацията и популяризацията на проекти в такава среда е мигновена
Един ден в края на 2009 Айзенбърг споменава пред Камерън Кочон, ръководещ уеб-проектите във Fictive Kin, че има идея за приложение за водене на списък с ангажименти. До 24 часа Кочон вече е създал TeuxDeux с Евън Хаас, също член на Studiomates и партньор на Кочон във Fictive Kin.
"Приложението бе вътрешно тествано от всички в Studiomates в продължение на месец," разказва Айзенбърг. "Fast Company написаха за него в блога си минута след като го представих на swissmiss, наричайки го най-доброто приложение от този вид за годината. Ден по-късно TeuxDeux вече имаше 10 000 потребители. Сега броят им надминава 160 000."
Друг пример е Rainbow Parade; миналия месец преди своя 32-ри рожден ден Джеси Арингтън, един от графичните дизайнери в Workshop, решава, че желае да организира филантропско шоу за празника, съчетано с набиране на средства чрез един вид битпазар, продажба на къпкейкове и цветен парад през арка с формата на дъга под Манхатънския мост.
"Много исках маршов оркестър, но нямах идея откъде да намеря такъв," споделя Арингтън. "И казах това на Тина."
Айзенбърг пуска кратко съобщение до своите безброй последователи в Twitter. Тридесет минути и много ретуитове по-късно, пет оркестъра вече са на разположение, сътрудници и спонсори осигуряват подкрепа, а "Dumbo Improvement District Hole Sale" и "Rainbow Birthday Party Spectacular" на Арингтън вече са започнали реализацията си.
Единствената грижа на Арингтън е, че на парада може да дойдат хиляди хора. "В офиса имаме вече понятие 'суисмисване'," шегува се младата дизайнерка. "Един туит от Тина може да пренатовари всеки блог или уебсайт с трафик. И целият свят да дойде при теб."
Вместо това партито се оказва нещо като тържествено честване на самите Studiomates. На събитието членовете на общността се появяват в монохромни облекла, както е пожелала Арингтън. Мария Попова е облечена от глава до пети в жълто, Айзенбърг - в червено.
И в два часа следобяд в сградата Арингтън подрежда всички според цвета на облеклото им. Унгарски сватбен оркестър започва да свири и процесия от петдесетина души изминава шест етажа път до улиците на Бруклин.
Под звуците на акордеон и тръби, парадът с цветовете на дъгата поема към арката на Манхатънския мост. По-късно Арингтън публикува снимки в своите акаунти във Flickr и Twitter, както и в различните си блогове. Но по думите й, за да оцените наистина вълшебството на мига, "трябваше просто да бъдете там".
