В своя роман "Фатерланд" Робърт Харис си представя един дяволски сценарий, в който Хитлер печели Втората световна война.
Десетилетия по-късно, Великият немски райх се разпростира от река Рейн до Каспийско море. Останалата част от Европа, макар и формално състояща се от независими държави, в действителност е подчинена на нацистите.
Да ви звучи познато? Естествено, че не. Този кошмар никога не се е сбъдвал. За щастие, Германия не управлява Европа
Или пък все пак го прави? Мюнхенският социолог Улрих Бек твърди в новата си книга, че катастрофата в еврозоната е родила ново политическо чудовище: немската Европа. Когато на 1 юли тази година Хърватия се присъедини към ЕС, общността ще се състои от общо 500 милиона души и ще представлява най-големият пазарен и търговски съюз в света.
"Новата немска власт в Европа не се основава на насилието, както е било харктерно в миналото," пише Бек. "Тя няма нужда от оръжия, за да наложи волята си върху другите държави. Тя няма нужда от инвазии, но въпреки това е успяла да проникне навсякъде".
Последният железен канцлер на неговата родна държава Ангела Меркел управлява цяла Европа, налагайки немските ценности на по-слабите нации, подпомагайки южноевропейските страни-членки и компенсирайки раздутите им публични сектори, всеобщото избягване на данъците и дългите им обедни почивки.
"В най-силно засегнатите от кризата държави много хора обаче се считат за губещи, защото политиката на строга финансова дисциплина, преследвана от Берлин и Брюксел, ги лишава от средствата, с които се издържат - а освен това и от човешкото им достойнство," твърди Бек.
Германците, естествено, не виждат нещата точно по този начин
Официалната позиция е, че Германия помага на другите европейски икономики да станат конкурентни в световен мащаб и да изпреварят изгряващите пазари. Ала общественото притеснение е, че Германия смята себе си за държава от трудещи се хора, издържаща цял континент безделници.
"Немските пари се хвърлят на вятъра за фалиралите гърци", твърди заглавието от първа страница на таблоида Bild, а списание Focus публикува на корицата си колаж на Венера Милоска, показала среден пръст на света. "Ако Ирландия и Гърция бъдат погълнати от морето, Германия ще си отдъхне с облекчение," коментира Симон Виндер, автор на "Германия: лична история за древните и съвременните германци".
"Днес Германия ми напомня за Британската империя, натоварена с изоставащи колонии, които трябва да защитава, докато всичко, от което се интересува на практика, е Индия. Проблемът с Германия е, че тя няма своя Индия, а само много еквиваленти на Сиера Леоне".
В Кипър например, немците искат "да избегнат генерирането на морална опасност, награждавайки държава, която се е продала като терен на беззаконието на руснаци, които искат да укрият парите си".
Що се отнася до немските политици - и не само тези от управляващия Християн-демократичен съюз на Меркел, това безотговорно поведение не може да продължава вечно: време е Кипър да се събуди и да се подготви за финансова дисциплина.
Бек твърди, че Германия преподава на Кипър морален урок, а именно, както се изразява той, че "страданието пречиства. Пътят през ада, пътят през финансовата дисциплина, води до рая на икономическата стабилност".
Това е един изключително немски урок, роден от философията на Мартин Лутер и Макс Вебер, основавана на протестантската работна етика. Той обаче не сработва толкова добре в Никозия: оттам произлизат и всички онези плакати "Меркел - капут!", които се развяват от бъдещите бивши служители на Кипърската народна банка.
Какво всъщност получават немците от това, че учат по-безотговорните европейци как да управляват икономиката си?
Според Бек, европейското надмощие дарява нацията с ново усещане за идентичност след десетилетия вина, породена от нацисткото минало. Освен това, то ги освобождава от т.нар. "синдром никога повече" - никога повече Холокост, никога повече фашизъм, никога повече милитаризъм.
Бек твърди, че след Втората световна война и Холокоста, Германия е била не само в икономически, но и в морален разпад. Сега тя се е съвзела и от двете.
Произходът на немското икономическо надмощие предшества настоящата финансова криза. Преди повече от 20 години, Германия прави солидна жертва в името на обединена Европа в Маастрихт, като се съгласява да се откаже от дойче марката, за да може да се роди нова валута.
"Трагедията за германците е, че те виждаха еврото като техния велик и лековит дар за останалата част от Европа - акт на себеотрицание, в което те убиха силната си валута заради общото благо на континента," коментира Виндер.
От падането на Хитлер насам, Германия се чувства задължена да помага за изграждането на Европа, в която най-накрая ще може да бъде трайно преодолян дребнавият национализъм, съсипал континента в рамките на две световни войни.
Всичко е въпрос на "vergangenheitsbewaltigung", което в груб превод означава да се примириш с миналото - в случая конкретно с нацисткото минало
"Германците вече не искат да бъдат смятани за расисти и войнолюбци," казва Бек. "Те биха предпочели да се превърнат в отличниците и моралните просветители на Европа". Спорен въпрос остава дали останалата част от Европа иска да получи това немско просвещение. "Немският рефрен, гласящ "Искам да науча света как да пее" не звучи толкова добре в Тринг или Екстрамадура," коментира Виндер.
Ала такава е тевтонската философия: преди две десетилетия, Германия след обединението е била това, което е днес Гърция - изоставаща икономика с пет милиона безработни. Ала благодарение на неолибералната финансова дисциплина и възприемането на протестантските възгледи, че "страданието пречиства", Германия успява да постигне чудеса. Понастоящем, твърди Бек, немското обединение се използва за модел при управлението на кризи в Европа.
Начело на най-силната икономическа сила в континента, Меркел е в позицията да диктува условията, при които бедстващите държави от еврозоната могат да кандидатстват за допълнителна финансова помощ, подкопавайки демократичната автономност на гръцкия, испанския и италианския парламент. Бек я нарича "Меркиавели" - заигравка с името на Макиавели, която цели да подчертае политическата логика, с която надиграва другите лидери.
Меркел е практическата некоронована кралица на Европа
Вероятно Кралицата на Европа Меркиавели е в правото си да изисква от "новите немски колонии" да пестят заради стабилността - формула, основаваща се на добрите домакински практики на жена, която понякога се представя именно като разумна швабска домакиня.
Канцлерът, описван от Бек, прилича малко на Маргарет Тачър, която също се отнасяше към финансовите аспекти на управлението така, както би управлявала бюджета на собственото си домакинство.
"Има обаче една съществена разлика," посочва Бек. "Тачър направи с Великобритания нещо, за което британският електорат бе гласувал. Това, което Меркел причинява на Европа, няма демократична подкрепа".
Не е изненадващо, че като един добър германец, посветен на края на дребнавия национализъм, Бек призовава за повече правомощия на ЕС, чрез които да се сложи край на недемократичното управление на "кралица Меркиавели".
В миналото бюджетните кредити бяха обвързани с финансовата дисциплина и неолибералната реформа: в бъдещето обаче, твърди Бек, те трябва да бъдат свързани с готовност за подкрепата на нов социален договор в рамките на целия континент, създаден с цел да защитава сигурността на работните места, да разшири свободите и да насърчава демокрацията.
Въпросът е: дали всичко това е постижимо в сегашна Европа?
"Може би звучи безнадеждно утопично и наивно," отговаря той, "ала защо пък да не бъде такова? Погледнете алтернативите." Може би единствено германците, благодарение на мрачното си минало от 20 век, имат такива слънчеви надежди за този затъващ континент.
Това е един различен тип Немска Европа от този, който осъжда Бек - такъв, от който няма нужда да се страхуваме: не облечен в тевтонска финансова дисциплина, а изпълнен с европейски идеализъм, който сякаш отсъства в останалите части на този така циничен континент.
