Тези дни със сина ми чакаме писмо. Обикновен плик с шарена марка, няколко печата и нашия адрес на лицевата страна.
Такива получаваме почти всеки месец и пада голяма радост. Не че някой чак толкова ни пише или умира да ни праща картички. Нещо друго е. Във всеки плик пътува малко няколко сантиметрово човече от LEGO.
След пристигането човечето се освобождава от плика, получава името и националността на подателя си и се присъединява към многобройна международна компания от подобни фигурки, с които хлапето си играе ежедневно. Чакайте сега да ви разкажа цялата история, че стана малко объркано.
Всичко започна в дредата на 80-те, когато баща ми донесе отнякъде една жълта кутийка с надпис LEGO на нея. Кутийката съдържаше дребен пожарникар и скромния му хеликоптер от червени тухлички. След като бяха сглобени и разглобени милион пъти, прелетяха хиледи километри и потушиха стотици пожари, огнеборъцът и машината му най-после кацнаха за малко, за да се отдаде дължимото внимание и на скромния каталог към комплекта.
В него бяха другите предлагани сетове, които, като се замисля сега, не бяха много, но тогава ми се струваха неизброими. Цяла вселена от малки усмихнати човечета в къщите им, бетоновозите, полицейските коли, багери, булдозери плюс рицари с коне, каручки и замъци и подобаващо количество космонавти. В очите на едно хлапе това беше велико съкровище, далечно и недостъпно, но все пак реално. А четирите букви на фирмата се превърнаха в най-магическата дума на света.
Днес комплектите LEGO не са никак трудни за намиране, лъскавите кутии са във всеки МОЛ, а каталозите са набъбнали почти до книжно томче. Цените също.
Там някъде в сградата на мечтите - главната квартира на компанията - група хора не спират да измислят нови серии, които уж са предназначени за малките, но всъщност са добре прицелени в техните родители, децата на 80-те. Да, вече можеш да си ги позволиш, но дали е разумно и къде е границата?
Детето ти няма начин да не харесва фигурките, сградите и машините, а като прибавим носталгията по отминалите дни и огромния асортимент, нещата лесно бихи излезли извън контрол. От една страна рискуваш да се вманиачиш и вдетиниш прекалено, а от друга - да унищожиш напълно едно велико чувство в пресмятане на цени.
Още повече, че синът ти разглежда каталога със същите очи, с които си го прелиствал сам преди 30 години, а сега таткото, от когото зависи всичко, си ти.
Ето как вкъщи измислихме план. Сградите и колите не ни интересуват чак толкова, но човечетата са на особена почит. Дребни жълти фигурки от скорошни или отдавна забравени серии, излезли от употреба или заменени още преди години. Струват жълти стотинки, a eBay и хора от цял свят с удоволствие ще ти ги пратят в плик, ако се спазарите. Хем е забавно и ти напомня за едно време, хем е финансово разумно.
Малкият умира от радост. Та така се стигна до писмата. Когато някои е почувствал, че е дошъл момента да се раздели със старата си фигурка, ние му предлагаме да я осиновим (т.е. формално „купим", но като знаеш колко радост са носили и продължават да носят тези човечетата, думата май не е най-подходящата).
Пратката няма гланца на новата кутия, но емоцията около нея е същата, дори по-голяма. Рядко човек може да намери хоби, което да е еднакво забавно за него и за децата му, а от друга страна да не се опитва да доминира във вкуса им.
Човечетата в плика за писмо продължават да носят магията на детството - на моето, на това на сина ми, а кой знае и на колко още.
Нямам идея защо ви разправям всичко това. Дори незнам дали сте стигнали дотук с четенето. С дребосъка ви пожелаваме весели празници и продължаваме да си чакаме поредното писмо с фигурка. Хубава Коледа!
