Стартирайки със седмица по-рано избирателната си кампания, Уго Чавес пристига в Маракай, индустриален град на хартиени и текстилни фабрики край карибския бряг.
Президентът на Венецуела заяви пред голяма тълпа от поддръжници, че е благодарен на Бога, че "ми позволи да премина през тази трудна година и да бъда пред вас сега." Този привидно скромен изказ всъщност е точно обратното.
Слушащите внимателно не се затрудняват да доловят скритото послание - божественото провидение в лицето на кампанията на Чавес. Това, че той е избегнал смъртта заради рака си, за да се кандидатира за нов мандат, трябва да е знак, че самият Бог е "чавист".
В края на първата седмица на октомври избирателите ще определят бъдещия президент на може би най-важната в стратегически план държава в Латинска Америка. Надпреварата е дълга и напрегната; повечето социологически проучвания все още сочат Чавес за лидер, но с малка, спадаща преднина - около 10%.
Разколебаните гласоподаватели по-скоро отдават предпочитание на десноцентристкия опозиционен кандидат - Енрике Каприлес Радонски. Политическите наблюдатели твърдят, че на изборите на 7 октомври може да се случи всичко.
Във Венецуела изминалата година е "годината на магията" - особено сред поддръжниците на Чавес, които се безпокоят за здравето му. Миналата година президентът разкри, че има рак и замина на лечение в Куба. От какъв рак е бил болен остава загадка и досега - той не разкрива подробности, а медицинското му досие се съхранява в тайна в Хавана. Твърди се, че там е претърпял операция и последваща лъчетерапия.
За едно известно време Чавес изчезна от очите на венецуелците. В продължение на месеци до повторната му поява през пролетта, нямаше други политически теми, заслужаващи обсъждане. Опитите за промяна на политическия дебат се смятаха за нещо подобно на изнасяне на реч в дискотека, където Чавес като диджей е засилим музиката до максимум.
После дойде лятното "възраждане": по чудо, но невероятно удобно
Излекуването на Чавес от болестта беше приятно разсейване от умората и обезсърчението на години неуспешни политики. Чавес "отклони вниманието от сериозните проблеми на администрацията си като некомпетентност, корупция и бюрокрация, както и от огромното насилие в страната", коментират неназовани източници, близки до венецуелския президент.
"Той създаде този драматичен сценарий, за да съблазни масите, защото знае, че независимо дали е смъртно болен или не, това е последният му шанс."
И наистина, дори някои членове от неговия вътрешен кръг подозират, че дългата битка на Чавес с рака е всъщност сложна измама, старателно организирана с помощта на правителството в Хавана. Смъртоносната болест оможе да му спечели още един мандат, удължавайки президентството му с още 6 години.
"Чавес влезе в кампания за преизбиране. Но сега тя е нещо като кампания на чудото," казва психологът Владимир Гесен, бивш кандидат-президент и директор на Informe21.com - новинарски сайт, специализиран в политически анализи.
"Той се опитва да накара хората да мислят, че ако Бог е на страната на Чавес, как те биха могли да гласуват срещу него? Венецуелският народ не би противоречил на едно чудо."
Подобни чудеса и трикове разсейват хората от очевидните статистики
След почти 14 години на управление от Чавес, богатата на петрол страна с 28-милионно население остава сред най-страдащите от насилие в света и е обременена с престъпност, корупция, инфлация и преди всичко тежка неефективност.
През 1999 г., когато Чавес идва на власт, икономиката е на ръба на фалита, заради тежката латиноамериканска дългова криза през 80-те години, ниските цени на петрола и болезнените и неефективни неолиберални реформи от 90-те. Електоратът тогава е гневен и е убеден, че обществените институции не са достойни вече за доверие.
Чавес, който 7 години по-рано се е опитал да ликвидира демокрацията чрез военен преврат, се представя като главен революционер, духовен наследник на Симон Боливар, борил се за освобождението на пет латиноамерикански страни от Испанската империя. В деня на встъпването си във власт, той се заклева с ръка върху конституцията, която нарича "отмираща."
И след като влиза в президентския дворец Чавес предприема стъпки, които водят до сериозни промени в страната. На срещите на ОПЕК той налага успешно повишение на цените на петрола, които удвояват приходите на барел за по-малко от година. Новата конституция засилва това, което той нарича "пряка демокрация с участието на народа."
Управлението му се бори да подобри най-вече живота на най-бедните класи
"Политическият му проект допринесе за засилването на позициите на най-бедните и убеждението сред тях, че те също могат да достигнат до властта и да оформят сами съдбата си," коментира Хуан Барето, бивш кмет на Каракас и дълготраен съюзник на президента. "Чавес върна вярата на венецуелците в страната, която бе изгубила патриотичния си дух."
Насред огромните неравенства, Чавес се представя като президентската версия на народен отмъстител, казва социологът Тулио Ернандес, който е изучавал стила на поведение на венецуелския президент. "Чавес провокира безусловни симпатии и силни страсти, подобни на тези, постигани от проповедници и рокзвезди."
И в родината си, и в чужбина, Чавес се превръща в най-влиятелния и разделящ мненията политически лидер в Латинска Америка. С бомбастичен популизъм, той отстоява мястото на страната в света, шумно заяждайки се с враговете си.
(Пред ООН през 2006 той описва Джордж У. Буш като "дявола", заявявайки на присъстващите на Генералната асамблея: "Вчера дяволът дойде точно тук. И миризмата на сяра още се усеща и днес"- реплика, предизвикала овации от международни дипломати.)
Цялата мощ на държавата се използва срещу несъгласните, но без убийства
Въпреки че Чавес не може да бъде сравняван напълно с диктатори като Аугусто Пиночет или ролевия му модел Фидел Кастро, той без съмнение е автократ, който използва силата на държавата, за да контролира и неутрализира противниците си. Администрацията на Чавес няма световна слава на изтезания или "безследни изчезвания", но има много политически затворници във венецуелските затвори, сред които е и съдията Мария Лурдес Афиуни, арестувана и затворена без съдебен процес по лично разпореждане на Чавес. Тя и сега остава под домашен арест.
На теория има свобода на словото, но бюрократите препъват частните медии чрез налагане на огромни глоби върху вестници и други медии, като новинарския канал Globovision - единствената останала телевизия, критична към правителството. Накратко, правителството на Чавес редовно създава закони, които узаконяват прищевките на Първия.
"Чавес обича да говори, че внася социализъм от XXI век във Венецуела. Но на практика той връща Венецуела към популизма от 70-те години," коментира политологът Хавиер Коралес, който е съавтор на изследване на личността на Чавес, озаглавено "Драконът в тропиците". Коралес описва специфичния венецуелски маниер на управление - нито демокрация, нито диктатура - като "хибрид", замислен да концентрира властта и богатството у близките на Чавес, противопоставяйки различни групи от населението едни на други.
В много отношения двамата конкуренти за президентството са пълни противоположности
Сега Чавес наближава 60-те години и изглежда болен, докато Каприлес е на 40, строен и атлетичен. Ако Чавес е огромен шоумен и революционер, Каприлес изглежда въплъщение на здравия разум и прагматизма. Чавес иска край на капитализма като идея; Каприлес почти не говори за "световен ред".
Докато Чавес обещава да превърне Венецуела в световна сила, Каприлес говори за по-добри пътища и по-добро образование. И докато Чавес говори с часове, предизвиквайки подобно на рокзвезда низкопоклонничество сред последователите си, Каприлес не е особено известен с вдъхновяващия си ораторски талант.
"Той не е блестящ оратор, но е добър във вършенето на това, което говори," пояснява негов близък приятел. "Също така той много добре се справя с ръководство на екипи. Но преди всичко има добър политически инстинкт. Енрике се възползва от слабостта на противника си, за да компенсира собствените си недостатъци."
Чавес е по-груб и е описвал противника си освен другото като "неграмотен", "умствено изостанал" и "представител на буржоазията". Той дори е стигал до това да го нарича нацист - особено оскърбително, като се има предвид, че Каприлес има роднини, жертви на Холокоста (баба му е оцеляла след Варшавското гето и се е установила в Каракас след Втората световна война).
Почитателите на Чавес се държат почти като религиозна секта
На митинга в Маракай, където Чавес стартира кампанията си, последователите му се държат като убедено вярващи в "магията" на думите му. За мнозина от присъстващите, облечени в червени тениски и червени бейзболни шапки, няма никакво съмнение.
След като почти 14 години е бил "бащата на нацията", той е станал много повече от президент. "Той е мой брат, мой съпруг, мой приятел, моя майка и мой баща," казва една от жените на митинга с плам на правоверна. "Обичам го и се моля Бог да му дари добро здраве."
Ясно е обаче, че в последните месеци дори сред преките му поддръжници, има известна паника какъв ще е резултатът. Чавес е използвал силата на държавата, за да увеличи публичните разходи по различни проекти в полза на гласоподавателите точно преди изборите. По улиците гъмжи от строителни бригади, носещи тухли, хоросан и... плакати на Чавес.
Реториката му същевременно продължава да е обичайната тирада срещу капитализма и ужасния му противник. В поредица от особено ожесточени атаки той се е опитал досега да убеди гласоподавателите, че ако Каприлес спечели, това би означавало налагане на неолиберални икономически политики, ликвидиране на социални програми и в крайна сметка дори гражданска война.
"Чавес не говори за противници или съперници. Той обявява война на враговете си, което подсказва за идеята, че тези, които му се противопоставят, трябва да изчезнат," констатира социологът Ернандес. "Когато някой ден той умре, ще бъде запомнен като пророк на омразата. Проблемът му е, че той е човек, изпълнен със страст, идеи и девизи, но няма приемлив политически проект."
За първи път от много време изглежда няма драстична поляризация
От своя страна, Каприлес внимателно избягва лични атаки или конфронтация, концентрирайки се вместо това върху политика на дребно, обикаляйки страната досега трикратно и срещайки се на местно ниво с гласоподаватели. По време на пътуванията си той предизвиква бурен ентусиазъм сред тълпите.
Дори в родния град на Чавес - Сабанета, Каприлес наскоро е бил посрещнат от хиляди поддръжници. "С Каприлес за първи път опозицията успява да преодолее поляризацията и да избегне конфронтацията, която Чавес винаги се е стремил да предизвика.
Във финалното обратно броене до деня на изборите изглежда, че може да се случи почти всичко. Дори опитните наблюдатели изразяват несигурност какъв ще е резултатът. Дали старият магьосник е останал без резерв от фокуси, или ще триумфира още веднъж? По негови собствени думи, естествено, няма никакво съмнение. Той вече е направо извън пределите на възприятията.
"Чавес вече не е аз. Чавес е целият народ. Чавес е милиони," заявявал е нееднократно настоящият президент от трибуната, обещавайки, че враговете му никога няма да го победят. "Никога, защото Чавес не е аз. Чавес е народът - непобедим, непреодолим."
Дали наистина обаче Чавес ще остане непобедим, ще реши венецуелският народ - съвсем скоро.
