Когато бях малък (боже, колко време мина оттогава) в началните класове учехме по едни букварчета. И Читанки! Още си спомням нелепата история за другаря Георги Димитров (преди урока ни водиха в мавзолея и мен ме беше страх да гледам мъртвия чичко в ковчега), който, когато бил малък, отишъл да занесе баница, омесена от майка му във фурната, за да я изпече добрият чичко - пекар.
На връщане към своя дом другарят Димитров изпуснал печивото и когато се прибрал, си признал - мамо, аз изпуснах тая баница и съм виновен.
А майка му възкликнала - моето дете сигурно ще стане велик революционер...
Тогава в моята невинна детска главица се загнезди мисълта, че има нещо общо между властта и баницата, но не проумявах дълго време какво.
Години по-късно разбрах от един депутат, носещ почти еднаква с моята фамилия (Мицев), че можеш да станеш милионер, ако спестяваш от... банички.
Но днес няма да говорим за баници, а за учебници.
Макар че строгата ми учителка в началното училище се караше на децата, които съсипват учебниците си и им викаше, сочейки буквара - КАКВА Е ТАЯ БАНИЦА???
Днес ще говорим за новата баница... ъъъ, това де, учебник за 11 клас и последните му страници.
Всъщност защо пък да говорим точно за учебника по история. От опит знам, че образованието ни е толкова добро, че шансът горките, подложени на всевъзможни образователни експерименти деца, да запомнят написаното в учебниците е почти минимален.
В такъв случай наистина не разбирам какво толкова се е случило, че почти всички отразиха като скандално съдържанието на учебното средство за историческо образоване.
Първо - авторите му се заклеха, че било написано по-разбираемо. Приветстваме. Аз имам син, който наесен, живот и здраве, ще бъде в четвърти клас и силно се затруднявам не с един, а с всичките му учебници. Тресе ме силен страх какво ли ще стане към 6 клас.
Но не е доказано, че това е, защото образователната система е лоша. Може би просто аз съм тъп.
Второ - учебниците са направени демократично.
"Голяма част от уроците са направени така, че да отговарят на изискванията на учителите. Изпратиха ни много предложения, с които се съобразихме", заяви наскоро редакторът на учебните пособия Мария Босева от издателство "Просвета".
Уважаваме. Досега никой не питаше горките учители, а ето че и на тях им се обръща внимание.
Трето - намален е броят страници с по 30 в няколко учебника. Уважаваме. Сега те ще станат съответно 974 страници за 7 клас, 2 тома по 800 страници за 9 и съответно 5 тома за 11 клас. Някак по-хуманно изглежда.
Дотук няма нищо, което да дразни, освен съдържанието на последните страници в обновения учебник за 11 клас.
А там пише следното: "Важен елемент в развитието на партийно-политическата структура е учредяването на 3 декември 2006 г. на партия ГЕРБ (Граждани за европейско развитие на България), регистрирана няколко месеца по-рано като гражданско сдружение."
Е, какво толкова да ни ядоса. Че са написали констатация, която липсвала на другите партии, печелили изборите у нас ли?
Чудо голямо, скъпи приятели. Не се ядосвайте за такива дреболии.
Или си помислихте, че това е последният учебник по история? Нали знаете, че при всяка смяна на властта се подменят всички ключови позиции в администрацията, всички шефове на държавни учреждения...
И всички учебници ще се подменят с нови, с друга партия, която е "важен елемент в развитието на партийно-политическата структура."
И какво толкова се подразнихте от това, че резултатът на ГЕРБ на последните избори (от 39.7%) е определен като "внушителна победа". Ами така си е. То населението намалява и в момента 39.7 процента е много повече от 57.1 през 1997 г...
Можеше да е много по-страшно. Можеше децата да получават качествено образование и на въпроса - колко е 4 по 5 да отговарят - с един километър повече от магистралната отсечка Люлин, строена 5 години...
Или на въпроса какво е безкрайност, добре образованите ни наследници тутакси да кажат, че е нещо като периода на строеж на Софийското метро, започнато през 1977 г. и строящо се все още.
Има обаче и лека несправедливост в новите учебници по история. Не е включен приносът на политическата флора и фауна към градския и селски фолклор.
Аз бих написал цял един урок (може и 2, май няма да ни стигне мястото) за нещата, които в последните години са създавали един палав и шеговит микроклимат.
Тук ще попаднат всевъзможни неща като например екскултурния министър Чилова, сравняваща безстрашно Златю Бояджиев и Панчо Владигеров.
Телешките пържоли на сегашния министър-председател. Несъществуващата държава Нубия на един бивш депутат, който дори страдаше, че взаимоотношенията ни не били на достатъчна висота.
Пияният депутат от НДСВ, който искаше да става на "кълбета" със служители на "Паркинги и гаражи" в София.
Вътрешният министър Румен Петров и неговите Куйович, Муйович и...Уйович.
Разни „калинки", „малинки" и други подобни.
И един паралел - от танковата реплика на Петър Младенов до онова "България е наша, горите са наши и ще правим с тях каквото си поискаме" на един герберски депутат.
Този урок би бил много интересен и забавен за нашите деца, ако, разбира се, дотогава, след 10 класа в българското училище, са се научили да четат гладко и да могат да тълкуват историческите събития, а не само последните песни от новата тава на Преслава (Петя от Добрич, за да сме напълно коректни).
В края на тази ала-бала в лек и палав учебно-шизофреничен стил да обобщим наученото до момента.
И така, скъпи ученици.
Наскоро почина един човек, който е писател. Да, да, също като Паулу Коелю, Миме. Та тоя писател се казваше Рей Бредбъри и е автор на една от най-великите антиутопии на 20 век - книгата "451 по Фаренхайт".
Това е температурата, при която хартията започва да гори.
Всичката хартия без новия учебник по история. Все пак Бойко няма да позволи на някакъв си Фаренхайт да го победи, особено в учебника, в който се говори за ГЕРБ... Ако се наложи, ще го дигитализира - и така ще пребъде.
А вие, скъпи родители, не позволявайте на децата си да се образоват само и единствено в училище, че нищо добро не ви чака. Събирайте пари за частни уроци, напъвайте децата си да четат книги.
Накарайте ги да са умни, въпреки реалността и въпреки усилията на различни доктринери и лобисти да създадат евтина и безмозъчна работна ръка от потомството ни.
Българското образование от много години насам повтаря модела на политическото ни управление. То е като оная баница, която изпуснал другарят Димитров на връщане към своя дом - наглед опечена и апетитна, но... вече изпусната и негодна за утоляване на глада.
Бих раздал и други квалификации, но те са приоритет на различните учебници по история за 11 клас, нали така.
