Вероятно все още си мислим, че само в България сме достатъчно заблудени, за да ги гледаме.
Но някак на шега турските сапунени сериали разпростряха влиянието си върху няколко континента и манията по тях достигна застрашителни размери. Днес новородени бебета масово се кръщават на героите от поредиците, къщите, в които са заснети са туристически атракции, а актьорите - идоли на няколко поколения зрители.
Цифрите са още по-красноречиви. По данни на турското правителство само за миналата година приходите от износа на сериали в чужбина са надхвърлили 150 млн. долара.
В момента над 70 турски продукции се изнасят в 54 страни в региона на Балканите, Близкия изток, Средна Азия, Южна Америка, Африка. Само хитовият "Перла" до момента е спечелил 84 милиона зрители.
А до него са и другите най-гледани турски сериали по света като "Великолепният век", "Огледален свят", "Забраненият плод" и "Пепел от рози" - все познати заглавия и у нас.
Цената за откупуване на един такъв сериал обичайно е няколкостотин хиляди долара, а продуцентите печелят и от многото рекламодатели и спонсори в Турция (готови да платят цяло състояние, за да покажат логото си съвсем за кратко в края на всяка серия).
Как се стигна дотук?
Всъщност сензационният успех именно на „Перла", който първи направи международен пробив, отприщи тази развлекателна индустрия в Турция.
Оказа се, че подценяваните и отхвърляни от мнозина сериали могат изключително ефективно да рушат табута и да помагат на жените в Арабския свят да отстояват правата си и да променят живота си към по-добро.
Героините в тези филми изневеряват, консумират любовта си преди сватбата, пият алкохол, дори абортират. Те са свободни, работещи и равнопоставени на мъжете, учат зрителките на смелост, карат ги да си търсят правата и да не се примиряват с житейските несгоди.
Конкретно героинята от „Перла" символизира модерната турска жена, която е успешна в кариерата си, има твърди морални ценности и малко или много живее по западен тертип. Тя изпитва истинска, романтична любов - нещо, което е неосъществена мечта за повечето жени (поне от Близкия Изток, а и далеч не само).
Виждайки как съпругът на тази героиня е готов на всичко, за да я направи щастлива, зрителките логично започват да изискват такива неща и от своите мъже. Оттам следва и вълната от разводи, причинена от турските сериали, както и острите думи към тях от страна на радикални ислямски проповедници.
И колкото и създателите на поредиците да настояват, че нямат намерение да вървят срещу нечии ценности или религиозни възгледи, продукциите им се оказаха способни да разклатят устоите на арабските общества.
Дипломатическата мисия
За всички тези неща разказва документалният филм „Късмет", излъчван и на настоящия София Филм Фест.
Копродукцията на България, Гърция, Кипър намеква и за не по-малко важната роля на сериалите като реклама на държавата Турция - ефективна форма на дипломация и внушение, че Турция е светска страна, напълно приемаща европейските ценности.
Затова някои анализатори вече наричат сериалите "меката сила" на Турция в чужбина. Само допреди десет години такава инвазия на турското кино изглеждаше невъзможна, защото във филмовия и телевизионния сектор на страната изцяло преобладаваха чуждестранните заглавия.
Първите местни продуцентски фирми се появиха след 2000 г. и постепенно завладяха пазара. Днес в Турция годишно се произвеждат по около 100 сериала, осигуряващи препитание на над 150 000 души.
Влиянието на поредиците в Близкия Изток вече бива сравнявано с износа на американска култура по света чрез холивудската кино машина. В изпълнените с напрежение арабски държави милиони стоят пред екраните и гледат серия след серия от турските сериали, попиват техните ценности и възприемат героите им като модели за подражание.
Бумът на сериалите без съмнение е отражение и на икономическия възход на Турция - една от най-бързо развиващите се страни в света. Днес тя работи усилено по имиджа си на модерна и просперираща държава, при това с нескрити амбиции да се превърне в лидер на мюсюлманския свят.
Влиянието им на Балканите
Затова турските сериали очевидно са важна част от държавната политика и по всичко личи, че успяват да отправят точните послания към различните региони.
У нас тези сериали нахлуха мощно в праймтайма преди 4-5 години и оттогава звездата им не е залязла. Ние сме просто поредната балканска страна, която толкова ги обикна, но изглежда мотивите ни за това са различни от тези на арабските жени.
Очевидно повечето турски сериали проповядват модела на доброто семейство, което е обединено в своя дом, храни се заедно на масата, споделя, преодолява трудностите задружно. За разлика от тях, българските ТВ филми рядко демонстрират такъв модел, те повече наблягат на разбитото семейство, на пропастта между поколенията, на разединението, подлостите и моралните падения.
На този фон турските поредици се отличават със своята старомодна, но все още въздействаща патриархалност. Парадоксът обаче е, че сякаш на изток сериалите се харесват, защото проповядват напредничави за региона възгледи, а на запад от Турция се гледат заради консервативния елемент в тях и завръщането към старите изконни ценности.
Така, намирайки се на границата между два свята, Турция успява да направи нещо трудно постижимо - да създава продукт, предназначен и за източната, и за западната култура (или поне за Балканите). А киноиндустрията си има нов гигант, с който всички ще трябва да се съобразяват.