Пушенето като кауза

Миналата зима докато с група колеги пушехме пред входа на сградата, където работим, мина една бабичка и заинтригувано попита: "А вие срещу какво протестирате". Голямата група явно й беше заприличала на протестиращи. "Просто пушим", отговори й една колежка, но всъщност жената имаше право.

В България да си пушач се превърна в своеобразен протест след въвеждането на забраната за цигарен дим на закрито. Това ограничение вече не се възприема в буквалния смисъл - само като стъпка към по-здравословен начин на живот, а се превръща в символ - символ на поредното разделение "Ние, добрите", и "Те, лошите", на отдушник на събраното напрежение и злоба, на това да не приемаш другите такива, каквито са, а да ги поставиш в един калъп.

Забраната за пушене се оказа поредната стена, която ни разделя. Обществото ни заприличва на лабиринт - толкова много прегради и пътища, които не водят до изхода, а само те объркват.

Животът ни бездруго е пълен с толкова много противопоставяния: бедни срещу богати, протестиращи и контрапротестиращи, красиви и умни срещу грозни и лумпени, пациенти срещу лекари, млади срещу стари, избиратели срещу политици... Едва ли е добре да се прави още по-непроходим този лабиринт с ново разделение като тази забрана. Която - странно защо - е една от най-дискутираните теми, все едно въпрос от първостепенна важност за цялото ни общество.

Като че ли това е единственият неразрешен проблем в държавата и запалването на цигара в заведение ще доведе до края на света.

Странното е, че такава дискусия не предизвикват далеч по-важни теми, свързани със здравето, като мръсния въздух и добавките в храните.

Странното е и че подобно вълнение не предизвиква и най-важното: отношенията между хората в България.

Забраната като че сложи началото или поне изкара наяве и поредният конфликт у нас: пушачи и непушачи. Този конфликт поне мен ме завари неподготвена. Толкова години не съм и подозирала, че всички непушачи около мен така ненавиждат тютюна.

Не съм се залъгвала, че обожават вредния навик, но че това е такава драма за тях - наистина не знаех. Внезапно се оказа, че хора, с които неведнъж сме купонясвали до сутринта в задимена стая в Студентски град, всъщност не могат да си представят как може човек да прекара добре и да се забавляват сред цигарена смрад.

А, не дай си, боже, да започнеш спор с тях на тази деликатна тема. Разправиите между пушачи и непушачи са доста бурни и рядко минават без епитетите: "Гадни", "Мръсни", "Миризливи", "Прости" към пристрастените тютюнджии .

Пред тях бледнеят дори емблематични кавги като тези между сини и червени в началото на прехода или сблъсъците между привърженици на протеста срещу кабинета "Орешарски" и защитниците на правителството.

Като че ли тази стаена омраза изригна именно след предложението за въвеждането на забраната. 
Преди това пушачи и непушачи имаха сравнително мирно съжителство, което постепенно беше разрушено, а пушенето - едва ли не приравнено към незаконна дейност.

Например в една книжка за подрастващи, описваща различните видове наркотици и вредата от тях под формата на комикси, наред с кокаина, хероина, ЛСД, беше нарисувана и цигара. Не разбирам защо пушачите трябва да се чувстват като хора извън закона.

В действителност няма нищо престъпно в това, цигарите се продават легално, рекламират се, тютюнопушенето не би трябвало да се третира като нещо по-различно от вреден навик, вредящ на здравето основно на ползващия го, като лакомията и пиенето, да речем.

И в определен по-безопасен за околните, между другото, от алкохола, защото няма случай препушил с тютюн да е предизвикал катастрофа или да е пребил някого под въздействието на никотин.

Този конфликт обаче извади наяве факта, че нещо отдавна куца именно в отношенията между нас, българите, че дребните битки в живота ни отдавна са изместили големите каузи. Животът ни е заприличал на запушена тоалетна - задръстен от ограничения, мръсен от озлобление, неизползваем от непробиваемо затлачване с всякакви мръсотии.

Забраната на цигарения дим изигра и още една негативна роля - направи пушенето кауза, придаде на пушачите ореол на гонени бунтари, които не обичат да спазват правилата, докато това в действителност си е просто вреден навик и не е привилегия на свободомислещите и различните.

Който иска да спре цигарите, може да го направи и без да му налагат ограничения. Не защитавам този порок, макар да обичам да пуша, просто прекалено строгите забрани никога не са работещи и имат съвсем различен от желания ефект.

А отказването на тютюна, освен ползи за физическото здраве, носи и един плюс в психологически аспект - всички бивши пушачи години наред сънуват, че пушат, а според тълкувателите на сънища това е сигурен знак, че всичко в живота ти се нарежда и те чакат дълги, безгрижни дни.

#1 ElenaStoyanova 09.10.2013 в 15:37:09

Никой не може да научи на нещо другиго, или да го промени. Всеки учи или се променя само когато е готов за това, и решението е негово. Другото се нарича контрол или казано с точната дума - насилие.

#2 Latrell Spencer 09.10.2013 в 16:44:07

До голяма степен е права авторката. Обаче има едно "но". Предполагам ще прочетеш коментара ми и ще се съгласиш, че понякога когато ти повтарят твърде дълго, че грешиш или не те подкрепят, е твърде вероятно да забравиш, че всъщност си прав. Аз съм непушач и от тинейджър се боря с цигарения дим, като съм стигал до там, че да ми казват, че няма да мога да си хвана никога гадже, щом имам такова отвращение към цигарения дим; Спомена и студентски град- ами да, все още живея там и да ти кажа честно имам усещането, че за всичко тъпо на тоя свят някой трябва да повдигне въпрос, инак ще се счита за нормално. Точно както сега в държавата се счита за нормално чалгата, счита се за нормално да си купуваш скъп телефон от Германос, счита се за нормално да имаш фейсбук на телефона, счита се за нормално да пушиш масета, счита се за нормално да поркаш, счита се за нормално да нямаш пари за пътни и да се придвижваш на автостоп.... Ако направят закон за чалгата много хора ще кажат "Браво, винаги ме е било яд на чалгарите, евала" и тогава на мнозина ще им мине през ума абсолютно същото, което и на теб по повод цигарите- че сме цъфнали и вързали, та да се караме и да изместваме споровете ни върху малките битки, а не съществените проблеми. Абсолютно съгласен съм, че това не ни е най-големият проблем, но не трябва да се злоупотребява с това, че народът ни е стадо овце и че до оня ден всеки си е траел. Не забравяй, че неотдавна и кучетата се оставяха да си серат на обществени места, без да им събираме лайната.

#3 Citizen X 09.10.2013 в 16:44:55

Мое ли си толко тъпа, маа? Впрочем, сама си го каза - "Животът ни е заприличал на запушена тоалетна"... Да, такъв е живота на евтините павкачи на евтин Афркански шит! И за к'ви големи каузи бленуваш като не ти пука за другите?!?!??!?!?!!?!?!?!?!!?!?!?!?!?!?!

#6 COMANCHY 09.10.2013 в 19:47:31

абсолютно съм съгласен с deowin

#7 Sir John 09.10.2013 в 21:05:52

Всичката ни Мара втасала да ви имам и проблемите... Кой пушел ,кой пърдял. Статукво матукво.. Големи европейци се извъдихте.

#8 Sir John 09.10.2013 в 21:16:43

Към Citizen X : Оправи си изказа и малко по културно, нали не си засегнат от авторката лично ,че да говориш по "селски му" Мое ли си толко тъпа, маа?... което показва колко си комплексиран.

#12 Citizen X 10.10.2013 в 11:06:30

Съре, веднага ти казвам, че начина ми на обръщение го решавам АЗ! Мога и да бъда пределно учтив, стига да не ми се налага да се кланям на шизофреници. Как, по дяволите, е възможно някой да говори за по-висши каузи и идеали, а чисто биташките му мераци да са на долнопробно ниво. Нищо лично към тетката, лошото е, че такива останахте мнозинство в тоя анклав и рИвете за абсурдни "права". Целия културен свет прилага едни правила, резултат от векове поведенчески науки+медицина, само тук ше ги модифицираме за да може господа/Sirs/-избирателите да се чувстват комфортно. Е, нема такъв абсурд! И ако правилата те страхуват, Юуин е твоята крепост, съре! Земи си и Рапуфцел с теб и си основете едно частно "Кремиковци"!

#16 abductor 11.10.2013 в 11:56:55

Научно е доказано, че непушачите са педерасти - промери надолу - бол.

Новините

Най-четените