Имигранти. С толкова много народ, емигрирал в последните две десетилетия от България, човек би си казал, че движение в обратна посока ще се приеме като добре дошло. Уви - нашествието на бели хора към изтормозената ни страна така и не се осъществи.
Напротив, родината се превърна в убежище на завършения антипод на очаквания и желан от мнозинството българи образ на имигранта - рус, синеок, снажен, здрав и прав, умен и трудолюбив - абе готов да дойде и да ни оправи. Вместо тези полубожества обаче всеки ден границата на държавата ни преминават стотици гладни, болни, мръсни, грохнали, смугли араби. Кисела рана за смъртноболна България.
Проблемът е как да се действа адекватно по въпроса с бежанците. Защото някои вече работят по казуса и то доста умело. Няколко протеста, наивна и абсурдна реторика и хоп - политическият имидж е загладен, прегрешенията - простени и забравени. Да, ама "Луфтханза" няма да забрави, нито белгийските ресторантьори, нито производителите на градински маси. Колкото смешно, толкова и жалко.
Важното е страх да има, а той дори не се промъква - крачи уверено до нас. Икономически страх, социален, чисто битов, та дори и страх от терор и анархия. Породени все от същата шепа хора, главно жени и деца, голи и боси, принудени да живеят като скотове.
А как неусетно губим човечност. Защото първо сме хора, след това всичко останало - и аз все още вярвам, че независимо дали си бял, черен, жълт, червен, мъж или жена, дете или старец, богат или беден, всички сме равни един пред друг и пред останалите - и ни се полага правото на шанс.
Нищо, че във Франция роми се екстрадират обратно към Източна Европа - да си ги гледаме. Нищо, че вече години британската преса и политика тръби пропагандни лозунги срещу многомилионната напаст от българи и румънци след либерализацията на трудовия пазар през 2014 г.
Нищо, че в очите на бежанците българите, затворили ги в гета, докарани отново до ръба на оцеляването, са също толкова човечни и разбрани, колкото западняците често се показват пред нас. Нужно ли е да се пада толкова ниско в името на патриотарщината?
Проблемът с имигрантите е реален, тук и сега. И да, те ще оправдават страховете и етикетите, които им слагаме, но само ако продължаваме да сме с зарити глави с пясъка и с изключени мозъци за друго, освен расистки и антихуманни идеи.
Само времето ще покаже колко човек е останал у българина.
