Какво е грамотност?

Какво е грамотност?

"В публичното пространство под "грамотност" се разбира къде да слагаш пълния и краткия член", отговаря доцент д-р Маргарита Димитрова от Секцията за съвременен български език към Института за български език (ИБЕ) към БАН*. "Но в действителност това е само начална грамотност и всеки, завършил училище, трябва да я владее. Не си неграмотен, защото не можеш да пишеш напълно правилно граматически - но си недоограмотен", добавя тя.

За съжаление нашето образование създава много недоограмотени хора.

По-лошото е, че голяма част от завършилите българските училища, дори и да са научили правилата на началната грамотност, срещат проблеми с четенето, разбирането или с правилното и логично конструиране на писмения текст**.

В помощ на тези хора, но и на всички, които някога са се затруднявали с изписването, значението или етимологията на дадена дума или израз, както и с правилното структуриране на някое изречение, вече половин век съществува службата "Езикови справки и консултации", която се поддържа от Секцията за съвременен български език към ИБЕ.

Между 9 и 12 часа, както и между 14 и 17 часа, всеки делничен ден, българските граждани могат да задават своите въпроси относно колебанията си в употребата на книжовния език или несигурността си в прилагането на граматическите правила. Телефонните номера, на които отговаря дежурен служител от Секцията за съвременен български език, са 0900-12-230, 0900-12-230 (за стационарни телефони на Виваком) и 0879 66 83 63, 0879 66 83 63 за други мобилни оператори. Въпроси могат да се задават и в писмен вид на електронната поща на службата: ezikovispravki@ibl.bas.bg.

Дежурният служител, който отговаря на двата телефона, ще ви даде най-релевантния възможен отговор спрямо сегашното състояние на езика.

Обикновено колебанията относно употребата на езика са породени основно от липса на опит в ползването на справочници (или на желание за това), от недостатъчна или противоречива информация в справочниците, от недобра ориентация във формите на съществуване на българския език - книжовна и некнижовни - или от недобра ориентация във функционалните стилове на българския.

Доцент д-р Маргарита Димитрова уточнява, че специалистите, които отговарят на телефона, имат на разположение богатата библиотека на служба "Езикови справки".

Често при задаването на въпроси, свързани с употребата на технически език или специфични термини, използването на библиотеката е неизбежно. "Използваме и цялата материална база на Института за български език, ако се наложи, за да даваме консултации", казва Маргарита Димитрова.

Всяка една консултация се записва в специален дневник, който може да служи за научна работа.

Някои от задаваните въпроси се публикуват и на страницата на ИБЕ във "Фейсбук".

"Езикови справки" е услуга за обществото. Така е замислена", разказва доцент д-р Димитрова.

Инициативата е на търсещия, а отговорите имат изключително индивидуален характер, като всеки питащ получава нужната инфомация специално за своя проблем.

Потребителите са с широк социален профил, но най-често се обаждат предствители на професии с висока езикова интензивност. Звънят също така от фирми, институции, включително и представители на висшата държавна власт.

"Средно по 15 души се обаждат за справка всеки ден, като броят на обажданията силно варира - от 5 до 45", казва Маргарита Димитрова.

Тя си припомня забавен случай от своята практика, когато на телефона на "Езикови справки" се обажда възрастен мъж.

Той пита как е граматически правилно да се напише: "Ето го върха" или "Ето го върхът".

След като тя се опитва да го убеди, че правилното е "Ето го върха (него)", мъжът започва лют спор, твърдейки, че "върхът" е правилното.

Разговорът приключва с абсолютания отказ на човека да приеме консултацията. "След като Вазов е написал "върхът", значи това е вярното!", затваря телефона той.

"Коя съм аз, че да споря с Вазов", смее се Маргарита Димитрова и заключва, че понякога хората са толкова убедени, че са прави, че чак е странно защо се обаждат на "Езикови справки".

"Ние пишем, за да ни разбират, и всякакви нарушения на езика отиват в параметрите на предполагаемото разбиране, затова е толкова важно да има един общ стандарт в комуникацията на български език", припомня Димитрова.

"Българският език, като всеки развит език, не съществува в една форма, но има една представителна форма и това е книжовният език: официалната публична писмена и устна реч.

Нормите на книжовния български език трябва да се спазват в официални ситуации, но това е и престижната форма на езика - тази, която обслужва всички обществени сфери: медии, политика, изкуство, икономика, наука... Няма как да се напише учебник по история на диалект или на жаргон".

Обобщено с думи прости: българският книжовен език е официалната публична и писмена реч - и, колкото и да не е за вярване, писането във "Фейсбук" не е част от нея.

В неформална ситуация, каквито са социалните мрежи, можем сами да си избираме формата на общуване и тя не бива да подлежи на регулация. Единственото правило е да ни разбира този, за когото е предназначено посланието. В противен случай няма комуникация.

"Затова когато ме попитат трябва ли да се премахне пълният член, аз отговарям: не, не бива да се премахва.

Всяка промяна в една писмена система води до промяна в цялото общество, така мигновено онези, които знаят как да използват правилно езика, се превръщат в неграмотни - те тепърва трябва да се учат да свикват на новия начин на писане. "Но не е в това същността на въпроса с грамотността", подчертава Димитрова.

Тя посочва данните от изследванията на PISA, които редовно поставят българските ученици на едни от последните места - както по четене и усвояване на писмен текст, така и по способност за справяне с житейски проблеми. Да не говорим за 47-то място сред 65 развити държави по функционaлна грамотност.

"Въпросът е учениците, които впоследствие ще са пълнолетни граждани, да се научат да разбират и да съставят текст - нещо, което се учи във всичките познати ми учебни системи в света. Не и в нашата", казва Димитрова. "В нашето средно образование реално не се развива на комуникативната компетентност - нито устна, нито писмена. Фокусът е върху обучението по литература, което не е лошо, необходимо е, но само това е крайно недостатъчно. Така че - и с пълен, и без пълен член - децата няма да могат да строят текст. Езиковите умения се учат".

Изводът е ясен: фокусът на грамотността не е правописът, нито навлизането на чуждите думи, нито пълният и краткият член.

Фокусът е хората да се научат как да намират изразните си средства. Може би това би спестило много проблеми в обществото.

А най-дребният плюс е, че би осмислило същността на ден като 24 май, с който, на теория поне, толкова много се гордеем.

*Институтът за български език (ИБЕ) е сред най-старите институции на БАН, а публикуваните от него речници и граматики имат характер на нормативни документи.

**Доказателство за това е и изследването на PISA през 2009-та сред 4500 деца основно в девети клас, според което българските ученици имат само елементарна грамотност - могат да четат и да пишат, но почти половината от тях се затрудняват да тълкуват и анализират текст. Те срещат и трудности да оценят и осмислят определен текст.