Има специален термин за децата, родени с наследено богатство и незаслужен комфорт и спокойствие. За тях се казва, че са дошли от "късметлийска сперма". Публикувано наскоро изследване преосмисля тотално този термин и му дава ново значение.
Всички ние предполагаме, че полът на бебето като цяло е плод на случайността - резултат от ожесточено и оспорвано състезание между милиони сперматозоиди, които да оплодят чакащата яйцеклетка. Но това ново изследване издига хипотезата, че майките в широк и разнообразен спектър от видове-бозайници са способни, вероятно несъзнателно, да избират сами пола на своите бебета.
По някакъв начин именно майките ръководят играта
Тази хипотеза е изразена най-гласно за първи път в изследване от 1973 г., проведено от еволюционния биолог Робърт Тривърс и статистикът Дан Уилърд. Основната идея е, че полът има много общо с репродуктивния успех на даден вид.
При много бозайници мъжкият пол означава или нещо много добро, или нещо много лошо от гледна точка на възпроизвеждането. При лъвовете например алфа мъжкарят, който разполага с цял харем от женски, ще има много голямо поколение от наследници. Повечето мъжки лъвове обаче не са алфа-мъжкари и въобще не дават поколение.
От друга страна, женските лъвици сякаш са в по-безопасна ситуация, макар и тя да изглежда потенциално по-малко изкусителна. Тъй като повечето мъжки бозайници се състезават предимно за достъп до утробата на всички тези женски, повечето индивиди от нежния пол ще имат поне по едно отроче, което е значително по-голям успех в сравнение с мъжките.
Човешкият социален живот не е подобен на този на лъвовете, макар че има някои аналогии: съвременните генетични изследвания на мъже от азиатски произход твърдят, че поне 16 милиона от тях са произлезли от прословутия мега-алфа мъжкар Чингис хан. Очевидно да се окажеш мъж в точно тази фамилия се считало за голям успех, поне от генетична гледна точка.
Тривърс и Уилърд твърдят, че еволюцията едва ли би могла да остави нещо толкова важно на случайността
Тяхната хипотеза е, че майките по някакъв начин влияят на своето поколение така, че то самото да възпроизведе максимален брой наследници. Например женските, при които вероятността да имат доминантно поколение - вероятно заради факта, че партньорът им или самите те са особено големи, силни, умни или каквото предимство е решаващо за техния естествен хабитат - са по-склонни да имат мъжки отрочета. Тези, за които по-голяма вероятност е да нямат алфа-потомство, ще заложат на сигурно и ще си родят момиченца.
Теорията на двамата учени, подобно на всички провокативни и влиятелни теории, допринесе за разпространяването на редица други допълващи или отричащи я теории за логиката зад предразположените съотношения между половете.
Както посочват редица други биолози, има редица причини, поради които майките биха предпочели единия пол пред другия: при някои видове примати (в това число и човешкия род в някои култури), мъжките обикновено напускат общността, когато достигнат зряла възраст, така че ако дадена майка иска помощ в отглеждането на децата си, то тя трябва да роди момиченце.
От друга страна, ако не иска да роди още един възрастен индивид в рамките на общността, който да се конкурира за и без това оскъдни ресурси, то тя трябва да роди мъжко
Джоузеф Гарнър, професор по медицина и поведенчески науки в Станфорд и един от авторите на новото изследване, твърди, че общото между всички тези теории е, че "те всички са един вид обяснения, търсещи причините впоследствие".
До момента има някои обещаващи резултати, сред които изследване на списъка на милиардерите от списание Forbes, което открива, че 60% от децата, родени сред мъжете-участници в тези списъци също са от мъжки пол.
Но истински показателните мащабни проучвания сред разнообразни животински видове са трудна задача - отчасти защото е трудно да се създаде точно родословно дърво на лъвове или морски крави например.
За да преодолее този проблем, новото проучване, публикувано в онлайн изданието PLOS One, разглежда възпроизводството на животни в плен, на територията на зоопарка в Сан Диего.
Изследователите обобщават данни от документацията за разможаването на 38 075 екземпляри от 678 вида бозайници - от суматрански тигър, през кенийска импала, до четкоухата свиня.
Анализирайки три поколения, те откриват, че Тривърс и Уилърд са били прави: първото поколение, което е засилвало броя на един пол сред потомството си, е имало много повече внуци от тези, които не са го правили.
Родителите, които са имали по-силна тенденция към мъжко потомство, са имали между 25 и 29% повече внуци от тези, при които потомството е било поравно. Същото важи и за майките, които са раждали повече дъщери - те са имали повече внуци.
Там, където тенденцията към повече мъжко потомство е била особено силна, и децата им са били плодовити, осигурявайки 2.7 пъти повече потомство от трето поколение.
Тоест селективността към пола на потомството очевидно е много важна идея в царството на животните
Остава обаче леко спорен въпросът как - физиологично - майките биха могли да контролират пола на децата си. Новото изследване запазва мълчание по темата. Съществуват разнообразни теории: че различните форми на "мъжка" и "женска" сперма позволяват идентифицирането й и селективното й забавяне в женската репродуктивна система, или че хормони могат да предизвикват промени в химическия състав на утробата, насърчаващ развитието на мъжки ембриони вместо женски.
Гарнър не приема нито една от тези хипотези за неопровержима. "Всъщност нямаме никаква представа как го правят," казва той. И за него това е особено вълнуващо, тъй като търсенето на този отговор открива съвсем нови научни територии и е вероятно да предизвика всякакъв вид предимства в реалността: индустрията за млекодобив например има голям стимул да гарантира, че кравите ще имат предимно женско потомство.
По-важното е, че е лесно да си представим последиците от този факт и върху човешката репродукция
Когато става дума за раждане на деца, човечеството се стреми да оставя все по-малко фактори на случайността, а ако съществува начин да се контролира полът, без да се прибягва до инвитро оплождане, със сигурност той ще бъде използван от мнозина.
В ерата на нарцистичното родителство, самата информация, че полът на детето демонстрира нещо за родителите му, може да има социална значимост.
Гарнър все пак предупреждава, че има немалко обяснения извън тезите на Тривърс и Уилърд защо на определен пол се отдава предпочитание при конкретни обстоятелства, и че наличието на син не е дефакто доказателство за гени на световен завоевател.
И все пак колкото повече хора научават за тези резултати, толкова по-вероятно е да наблюдаваме синовете, наравно с вилите и постовете в мениджърските бордове, да се превръщат в нов символ на статус за определен тип родители, изгарящи от желание да демонстрират козовете, които са получили в огромната генетична лотария.
