Борбата срещу сексуалното насилие изисква действия срещу порнографията в интернет и сексуализацията на младежите. Това казва Терез Агро - сексоложка от Париж, която следи темата от последните месеци.
Според нея "прасетата", за които говорим в социалните мрежи, откакто избухна скандалът с Харви Уайнстийн, са нашите съпрузи, синове и чичовци, нашите приятели, колеги, учители, свещеници и работодатели.
Сбогом на големия лош вълк - запознайте се със съвременната свиня, живееща сред нас.
Безкрайна вълна от истории се излива в интернет. Чакахме кимването за одобрение от знаменитостите, преди най-после да проговорим и да заклеймим това насилие. Да, Терез също е чакала да се случи това. Да, точно като са чакали тези жени, идолизирани по цял свят заради перфектните им тела, обектът на всички фантазии в техните изключително чувствени облекла.
Равни сме пред перверзията. И това носи облекчение. "О, значи не съм единствена?", си казваме с успокоение. И все пак, в практиката й като професионален сексолог, жените идват при Терез и споделят всеки ден за насилието, тормоза, докосванията или изнасилванията, които са изживели.
В крайна сметка Терез Агро се съмнява, че по света има и една жена, която в един или друг момент да не е възприемала тялото си като потенциален източник на опасност. Съмнява се, че може да има един мъж на цялата Земя, който никога да не е бил "онази свиня", като помисли или като реални действия.
Как би могло да бъде другояче?
А не се ли очаква от жените да носят удоволствие? Не се ли очаква от мъжете да бъдат потребители на това удоволствие? Не ни ли казват, че би трябвало да се стремим към "удоволствие без ограничения"? Един от най-запомнящите се девизи от студентските бунтове в Париж през май 1968 г. е бил "jouir sans entraves" (наслаждавай се без ограничения).
Агро е родена през 1984-а, така че съжалява за това, че никога не успява да разбере напълно този урок. Защо изведнъж жените се засегнаха?
Дехуманизирането на жените и мъжете, превръщането на първите в плячка, а на вторите - в прасета, готови да посегнат към всичко, поддържането на всички тях в това състояние на порив, за да се стимулират импулсивни покупки: не беше ли това целта през цялото време? Как иначе очаквате да функционира нашето общество на масово потребление?
Производството на сексуални обекти и свине започва много отрано.
Това не е "култура", както я наричат феминистките, а точно обратното, принцип на привикване към културната среда. Докато разликата между половете е овладяна от цивилизованото общество, тя е карикатуризирана в комерсиалния свят.
Докато така наречените феминистки правят трескави опити да накарат Снежанките и Спящите красавици да изчезнат от детските библиотеки от страх - представете си какъв ужас: малките момиченца да искат да се женят за благородни рицари - бомбардираме тези млади съзнания с реклами, където жените и продаваните продукти се показват едни до други. Представяме им жени и техните ултра-сексуализирани тела като ролеви модели.
Успехът за едно момиче е да предизвиква желанията на други. Междувременно милиони часове порнографски видеа се потребяват от едва започнали да съзряват полово тийнейджъри, деца оставят сексуалните си импулси да се развихрят, същите импулси, които образованието би трябвало да ги научи да контролират, за да живеят в обществото.
Тези видеа показват тела, които се движат според хореографирани сексуални фантазии, целящи да възбудят мастурбиращия, докато ги гледа индивид. Те трябва да изникват в ума му отново и отново като по този начин го привикват да "консумира секс" колкото може по-рано и колкото може по-дълго.
Натрапчивата, развлекателна, механична и технична сексуалност се възвеличава.
На улиците, на екраните, в офисите: мъжете прекомерно биват привличани и са в не по-малка степен жертви на хиперсексуализацията на обществото, отколкото са жените. И никой не изглежда да се вълнува от факта, че това може да доведе до създаването на огромен брой преследващи, тормозещи, прибягващи към насилие мъже, или дори изнасилвачи; все хора, които робуват на натрапчива връзка със секса, и с противоположния пол.
Във Франция опасенията за съдбата на "поколението на порното" доведоха до това списание Les Inrocks да представи Агро като пуританка. Същото списание, което само преди няколко седмици сложи на корицата си мъж на име Бертран Канта, който беше пребил жена си до смърт. Но това продава, така че къде е проблемът?
Печалбата. Това е нещото, което движи цялата система.
Система, в която сексуалният либерализъм и икономическият либерализъм вървят ръка за ръка: насърчаване на потреблението като ни превръщат в капризни деца, които се стремят към максимално удоволствие на принципа "Правя каквото си поискам, когато си поискам и както си поискам."
Всъщност като отмъщение, когато наричаме мъжете, които не уважават жените, "свине," ние също ги дехуманизираме и съответно поддържаме връзката на доминация и подчинение. Женското снизхождение към мъжете ("те имат сексуални потребности" и "те не знаят как да се контролират") е форма на насилие срещу тези, които може би иначе биха предпочели да бъдат нашите благородни рицари.
Оплюването в социалните медии е долно, то предизвиква подозрения. Между девицата и куртизанката, между доброто момче и мъжкаря, кой знае къде стоят те? Ако категорично заклеймяваме действията им, но не можем да разберем, че мъжете са също жертви на тази система, изобличаването е не само напразно, а дори засилва войната между половете.
Нека спрем с лицемерието.
Нека не се целим в погрешна мишена. За да избегнем необходимостта от въвеждане на полиция на морала в света на възрастните хора, първият ни приоритет би трябвало да бъде да защитим младите хора от клопките на порнографията и хиперсексуализацията.
