АЕЦ „Белене" продължава да е обект на поне две арбитражни процедури. И двете могат да бъдат прекратени, ако страните се споразумеят извън съда. Засега обаче няма данни за подобно развитие. Има данни за точно обратното - че Русия вече е направила крачка „ва банк" с астрономическия си иск за 1 милиард евро от българската НЕК.
За Москва нещата стоят така: или България си доплаща за поръчаното строителство на АЕЦ „Белене", или ще си плати, само че по решение на арбитража и без да получи построена централа. Защото според руското виждане историята изглежда по следния начин: през 2005 г. България обявява конкурс за строежа на АЕЦ „Белене", а година по-късно конкурсът е спечелен от руската Атомстройекспорт, която е част от гиганта Росатом.
След още няколко двустранни договора обаче на 28 март 2012 г. българското правителство едностранно се отказва от проекта. Поради тази причина руската страна се смята за ощетена и се обръща към арбитража на Международната търговска палата в Париж с искане НЕК да бъде принудена да плати 1 милиард евро.
Какво става всъщност?
Според българското виждане нещата стоят съвсем различно: първоначалният договор с руската страна е за строеж на АЕЦ „Белене" при цена от 4 милиарда евро, които впоследствие се оказват недостатъчни. След неуспешни преговори за цената София е в правото си да реши дали да продължи неизгодното строителство или да го анулира. В крайна сметка тя избира втората възможност.
Това, че внасянето на такъв иск от руска страна е игра „ва банк", се вижда и от изказванията на руски представители, направени миналата есен. Те твърдят, че ако НЕК бъде осъдена да плати въпросния 1 милиард, но не успее да се справи с плащането, Атомстройескпорт е готов да приеме в замяна активите на НЕК.
Това са заплахи от такъв калибър, че не могат да срещнат нито равностоен отговор, нито предложение за компромис. Докато заплахите бяха на равнище милиони евро, българската държава успяваше да отговори.
През 2011 г. например Атомстройекспорт внесе първия си иск в Париж, с който настояваше НЕК да плати за всички дейности, които руската страна вече е извършила в изпълнение на договора. Сумата беше 58 милиона евро. Ден по-късно НЕК внесе контраиск за 61 милиона евро, като твърдеше, че руската страна ги дължи на българската по договор от 2007 година.
Откакто обаче руският иск набъбна до 1 милиард, от София не се чува нищо. Последната информация е от есента на миналата година, когато министърът на енергетиката Делян Добрев заяви, че България се е обърнала към една от най-големите правни кантори в света - White & Case. Било й е поверено да представлява НЕК в парижкия арбитраж.
Днешна справка в сайта на White & Case не потвърждава тази информация. Кантората е представлявала България в други големи спорове, но за този не се споменава нищо.
Една изненада
За сметка на това руското представителство в арбитража е повече от изненадващо. Според сайта на Руската арбитражна асоциация, „малкият" иск (този за 58 милиона евро) е бил поверен на Станимир Александров, който в момента е партньор във вашингтонския офис на Sidley Austin.
В далечната 1995-та Александров беше за кратко заместник на външния министър Георги Пирински. Преди това пък, по времето на правителството на Любен Беров, той отговаряше в МВнР за връзките на България с НАТО и ЕС. Александров напусна високите си постове още в началото на кабинета „Виденов". След което напусна и страната.
Руската страна ще спечели много повече от горивото , което евентуално би продала за 100 години на БГ , ако централата се построи. Точно за това предлагат финансиране. Въпроса за нас е дали всичко това ще ни е изгодно за + един век напред във времето. Вероятно ще ни се наложи да закрием централата предсрочно, както това направихме с блокове от 1 до 4 в Козлодуй. Средствата за това отново ще са за сметка на бюджета. Основният проблем е в технологията за Белене и нашата невъзможност да отстояваме националният си интерес. Определено технологията е стара и опасна, но англичаните например ще експлоатират 120 години техните реактори, построени през 50-те години. Те успешно защитават интересите си, за разлика от нас и това едва ли ще се промени за напред. Тази стара и опасна технология не се актуализира от разработчиците , защото има установена доходоносна практика да се търгува с гориво за настоящето поколение реактори. Така че за нас като българи рисковете вероятно ще са повече от ползите. Кръговете от фирми ще направят пачки, а накрая бюджета ще плати.