Висяща душевност

Само за няколко дни темата за висящото кафе стана по-дискутирана дори от политическата обстановка в страната.

Според информация от социалните мрежи вече стотици заведения са се включили в инициативата. На фона на добрите намерения, които всички знаем накъде водят, веднага лъснаха две типични проявления на овладяната до съвършенство от българина наука, известна като дървена философия.

Първото от тях - предлагането точно на кафе било неприложимо в нашата действителност, 'щото хората, които нямали какво да ядат, не ги топлела много мисълта за безплатно кафе. Agree.

Участниците в проекта бързо са осъзнали истината в това твърдение и повечето от тях започнаха да предлагат други "висящи" стоки, далеч по-практични и търсени, като хляб, закуски и дори лекарства.

Второто обаче ми е далеч по-любопитно. Всяка статия по темата се нарои с коментари и реплики как само малцинствата и просяците по улиците щели да се възползват, как никой човек в нужда не би поискал такава стока, защото, видиш ли, било унизително, защо трябвало да храним мързеливите, и още безброй тесногръди констатации как в България само може да се опорочи тази идея и как нямало да има приложение по същество.

А истината е, че докато гръмките лозунги от типа на "в България това няма как да стане" продължават да се възприемат като нещо нормално, най-вероятно нищо няма да се промени.

Да ме извиняват всички форумни лъвове, които очевидно също не се преработват, щом имат възможността да творят по 15 коментара само под една статия, но даването на оценка за това дали си мързелив и дали имаш право на елементарно съчувствие и помощ от непознат, не са категории, които могат да бъдат осъзнати от заседнал пред компютъра, тъпчещ се с junk food, всезнаещ егоист.

Съгласна съм изцяло, че най-вероятно ще има злоупотреби, както и че едни определени субекти ще се възползват от висящите стоки повече от други. Така както е и с всяка благотворителност.

И все пак това разрешение ми се вижда по-човешко и по-смислено от събирането на помощи по улицата за деца, които или не съществуват, или пък изобщо не са болни. Аз лично, понеже не знам дали изобщо парите ми ще отидат по предназначение, не се спирам покрай хората с картичките и кутиите.

Висящите стоки обаче са реални. Най-вероятно ще бъдат потърсени само след няколко часа. Но най-важното, което всъщност на никой от вайкащите се противници на тази кауза не му е достигнало до черепната кутия е, че никой не ги задължава да поръчват висящи кафета, хлябове, цигари или каквото и да било.

След като имат позиция, могат да я защитят като просто не участват. Никой не е казал, че в заведенията, които предлагат услугата не можеш да влезеш, ако не оставиш нещо за следващия.

И в крайна сметка скромната ми позиция се изразява в следото: колкото и лица от ромски произход да се възползват от "висящите" стоки, независимо дали имат нужда или не, те няма да са единствените.

И ако по този начин се  помогне дори само на един човек, който наистина се нуждае от храна, то има смисъл. Аз бих поръчала нещо висящо, за да не се събудя някой ден с увиснала душа.