Тази година завършвам гимназия. Сметката е вярна - част съм от щастливото поколение. Поколение - родено и израснало в свободна демократична държава. Догодина... ами, то е ясно ще се махам. Не ми минавайте само с номерата, че бъдещето на младите хора е в България.
Хич не ми пука. Искам да живея добре, бе хора, толкова ли е много? Какво ще стане, ако всички млади хора мислят като теб и решат да емигрират. Ами трябва да съм най-големият глупак, за да мисля нещо различно нали? Айде стига за мен, аз не съм важният тук - това не е начало на роман на Дикенс.
Филмът е следният. Днес (вчера - бел.р.), като се прибрах след училище, разгледах, както винаги, какво вълнува държавата. Днес било 10 ноември. Позната картинка.
На всеки 10 ноември, който помня, чета едно и също. Разкази, спомени, анализи на участниците в тези отначало велики, а после трагични събития. След второто всички ти звучат еднакво. "Ама как викахме, как се радвахме, как мръзнехме по площадите и за какво? Бяхме едни заблудени мечтатели, дето си мислехме, че започва промяна, а после действителността ни смаза. Ако знаехме какво ще стане после... ехе... Обаче късно е вече, отиде ни младостта..."
Искам сега да се обърна към всеки таксиметров шофьор, който припознава свои мисли в горните редове: "Ей, брат, страшно ти завиждам, да знаеш. Аз не съм викал никога като луд: "Свалиха го, свалиха го", не съм се редил на опашка за банани, не съм мятал павета по площадите и никога няма да направя тези или всички онези нещо, които вие, хората, преживели "оня 10-и ноември", сте правили.
За какво толкова ме е яд ли? Яд ме е, защото, ти, дето сега псуваш, че младостта ти отмина в преход, макар и за кратко, беше господар на света. Ти, беше тъп, наивен мечтател, който си мислеше че държавата ще се оправи и бъдещето ще бъде светло.
Ти сега си отчаян и ти е писнало от живота, защото мутрите убиха мечтата ти. Да, ОБАЧЕ, нали все пак я имаше. Нали поне за няколко мига живя с нея. Е, аз и това нямам.
Завиждам на всеки таксиметров шофьор, който нямаше свобода, но имаше мечти, който бе част от онази велика идея. Аз и всеки смотан тийнейджър, дето по цял ден кисне във фейсбук, имаме цялата свобода на света, но нямаме мечти.
Ако още не е станало ясно, ето затова ти завиждам, мамка му: "И ние сами, съвременници на описуемата епоха - отрезнели вече от цял ред исторически примери, - се чудим и маем какво е било това умствено опиянение, това сюблимно безумство на народа...
Историята рядко ни дава пример за такава самонадеяност, която приближава до лудост. Българският национален дух никога не се е вдигал до такава висота и надали ще се вдигне друг път... ("Под игото" - Иван Вазов).
Никой не иска да работи, защото никой не иска да издържа бандитчийската върхушка.
Без коментар, не е нужен, хората не са глупави. Хареса ми статията, даже много. Браво Щастливец. Поне ти ни даваш представа какво мислят младите интелигентни хора, радвам се че разбираш действителността и ти стискам палци да успееш и да сбъднеш мечтите си в Чужбина! Нека останалите без мозък си стоят където са и си говорят глупости. След 20 години само безработни цигани и наркоманизирани елементи ще шарят из България, и не завиждам на пенсионерите, младите и децата тогава. Не че сега е по различно но тогава ще е на степен 2. Някой, спомня ли си че киселото и прясното млеко се оставаше по улиците( пред хранителните стоки),в София в 4 сутринта и никой не го пипаше до отварянето на магазините. Това беше преди 25 години. След 25 незнам? Всеки го е страх от времето , но времето го е страх от пирамидите. България не е пирамидите, така че ползвай времето което имаш, да му се наслаждаваш.
Ако тук те стяга шапката, то навън тези неща ще ти липсват повече. Повечето неща са въпрос на гледна точка. Ако искаш гледай Midnight in Paris, дедо ти Алън разправя почти същите неща
"Е, аз и това нямам." Ма теб, авторче, май некой мушморк те е отглеждал който е лупал филиите с лютеница пред талавизора докато други са ковали демокрацията. Моето поколение нищо не сме имали, и всичко сме си го взимали с цената на битка с полиция и вътрешни войски. По времето на протестите - 2 дена след палежа на партийния дом - войничетата от ВВ клечаха с бойни патрони в камионите паркирани на Московска. Стана ли ти ясно - не сме чакали някой нещо да ни даде че да имаме. Вашето поколение не сте способни да си извоювате и да вземете нищо, защото сте 99% едни обикновени страхливци и мушмороци. Останалите - дъщери и синове на смелите превратаджии след 10.XI са отдавна в чужбинката. Така че и ти вдигай крачето и се надявай че там, в чужбинката, ще си им нивото.