Животът е труден. Животът мачка. Животът понякога отчайва.
Животът е хубав.
Младият българин обаче вижда предимно кофти страните на живота. Измислената криза, която кара 19-годишните да бачкаме за по 300 лева, кофти квартирите, които можем да си позволим, шибаното образование, което ни се предоставя.
Въпреки това животът е хубав.
Всеки месец си взимам 300-те лева и с кеф си ги харча, дори да е за сметки, защото това ме прави истински независим.
От тези пари за нощен живот не могат да се отделят много, но пък всяка биричка си е моя, всеки концерт е искрено желан и всяка усмивка по тези места е истинска.
Всяка вечер се прибирам скапан в студената ми квартира, която е и с ужасна баня, освен всичко друго, и се размазвам в леглото си, за да гледам филм или да спя като бебе, защото цял ден съм работил.
В скапаната ми работа, за да си доставя желаните удоволствия, или в университета, за да стана по-добър в моята област. И на всяка следваща сутрин се събущам щастлив от това, което правя.
Защото изкараните от мен си пари ме правят щастлив и ме карат да се чувствам значим.
Фактът, че котката ми зависи изцяло от мен и цялостното ми състояние, а все още е жива, след повече от година под мои грижи, ме прави щастлив.
Защото скапаните преподаватели ми показват пътя, по който се върви трудно. Всяка крачка е усилие, но зависи изцяло от мен дали ще я поема. Дали ще стигна до крайната цел на висшето ни образУвание (нарочна грешка) или ще си остана мечтаещото и блуждаещо дете, което прекрачи прага на факултета през октомври.
Защото мога да кажа fuck you на всеки, който се опита да ме мачка, без най-малко съмнение, че не е прав.
А в същото време връстниците вляво живеят с мама и тате, карат колички и за първи път виждат купон. Освен това учат. Повече отколкото ние можем да си представим, че може да се учи въобще.
И пак никой не ги гали по главата за най-малкото, дори напротив, имат по-високи изисквания. Но пък и те не се оплакват.
А като станем на 29 какво ли ще е? За мен ще е прекрасно. Още на 19 имам опита, който малко връстници имат, а тепърва ми предстоят над три години студенстване. Три години, в които ще продължа да виждам и две и двеста.
Три години, в които ще се науча да уважавам живота и да му угаждам, за да може той да ми се покаже в най-добрата си светлина. Така както го прави вече 19 години.
Не си само ти, приятелю. Няма да си първия-нито последния Уъркин'Клас-Хироу. Доста са, и сигурно и те се чувстват горди, както и ти. Няма лошо, и аз почнах да работя, веднага след като завърших(пак на 19) и до сега(22) не съм спирал. Но никога ми е хрумвало, да занимавам хората със себе си, защото и аз, и ти не сме толкова специални, колкото ни се иска... Но си прав, че в това, че си независим, е най-големия гъдел. Гледам, тук няма "живота на 22", чакайте скоро време... Освен аз да опиша през моя калейдоскоп, как ги виждам нещата!
Ммм!, Колко ми хареса котката!. Да, ето нещо което да те направи щастлив!..
браво момче
Има хора с различни мнения, някой ги изразяват по меко някой по остро, а има и хора чиято единствена цел е да бъдат забелязани, не съм психолог но някой наистина се нуждаят от квалифицирана помощ според мен.