В една лятна нощ наскоро Easy Going Coffee Shop на Марк Йоземан е препълнен. Опашките от купувачи на марихуана и хашиш се извиват чак до приемната, където клиентите чакат зад стъклени прегради.
Повечето са млади. Малцина от тях са холандци.
Хиляди "наркотуристи" ежедневно преминават през малкия, живописен град Маастрихт в югоизточната част на Холандия - до 2 милиона души годишно, твърдят градските власти.
Единствената им цел е да посетят 13-те "кофишопа", откъдето да си купят различни видове марихуана с названия като "Биг Бъд", "Амнезия" и "Голд Палм", без да се опасяват от наказателно преследване.
Маастрихт и другите холандски гранични градове предпочитат да избегнат този марихуанен туризъм.
Опитвайки се да ограничи задръстванията по пътищата и високите нива на престъпност, градът се бори да превърне легализираната си употреба на "ободряващи" наркотици в политика, която да важи само за холандци.
Без продажби на чужденци
Маастрихт иска да се забранят продажбите за чужденци, които пресичат границата, за да купуват дрога. Дали обаче принципите на свободна търговия в ЕС ще позволят това?
Казусът, който в момента си пробива път през съдилищата, се наблюдава отблизо от юристи като изпитание дали Съдът на европейските общности ще направи изключение от търговските правила - позволявайки опасенията за сигурността на една страна да надделеят над гаранциите на ЕС за еднакъв и неограничен пазар на стоки и услуги.
Градските власти казват, че с ужас наблюдават как политиката на толерантност към леката дрога, замислена като мярка за безопасност на холандските младежи (и утвърдена много преди границите на Европа да станат толкова размити) се е превърнала в нещо съвсем различно.
Общини като Маастрихт, които са на малко разстояние с кола от Белгия, Франиця и Германия, са се превърнали в местни центрове за снабдяване с наркотици.
Престъпността расте
Нивото на престъпност в Маастрихт вече е три пъти по-високо от други холандски градове с подобни размери, разположени по-далеч от границата.
"Хората пристигат с колите си и вдигат шум, но най-лошото е, че тази огромна група, е толкова привлекателна цел за престъпниците, които желаят да продават собствена, твърда дрога - и те вече също са тук", коментира Герд Леерс, кмет на Маастрихт от осем години.
В последните години престъпността в Маастрихт, град с павирани улички и средновековни сгради, включва престрелка на магистралата с участието на български наемен убиец, натоварен със задачата да убие конкурентен производител на дрога.
Преди Леерс е смятал за слабовероятно да се забрани продажбата на наркотици на чужденци. Но миналия месец Маастрихт печели една от първите битки.
Ив Бот от Съда на европейските общности издава решение, според което "наркотиците, включително канабисът, не са стоки като останалите - и продажбата им не се ползва със свободите на движение, гарантирани от европейското законодателство."
Леерс определя решението като "насърчително".
Не всички мислят така
Собствениците на кофи-шопове обаче го възприемат по друг начин. "Няма как такова решение да мине", казва Джон Декерс, говорител на асоциацията на притежателите на кофи-шопове в Маастрихт. "Това е дискриминация срещу другите граждани на ЕС."
Ако Маастрихт постигне своята цел, много други холандски общини без съмнение ще последват примера му. Миналата година два малки холандски града - Розендал и Берген оп Зом, решиха да затворят всичките си кофи-шопове, след като проучванията показаха, че повечето от клиентите им са чужденци.
(Не)добросъседски отношения
Много от жителите на граничните градове критикуват Белгия, Франция или Германия за толерирането на употребата на "ободряващи" наркотици при наличие на забрана на продажбата на дрога.
"Те не наказват малките купувачи", казва Сирил Фийнот, професор в юридическия факултет на университета в Тилбург. "Но те също така нямат и собствени кофи-шопове, което превръща нас в доставчици. Това е злоупотреба с нашата политика, некоректно е, напълно извратено е."
Решението на Бот от миналия месец е само една от първите стъпки дали на Маастрихт ще бъде разрешено да наложи политика "само за холандци". Окончателното решение от пълния състав на Европейския съд се очаква в края на годината.
Бизнесът процъфтява
Тъй като бизнесът процъфтява, много от холандските кофи-шопове - опърпани сборища на хипита през 80-те и 90-те години с няколко пластмасови кофички с марихуана на рафтовете - са се превърнали в лъскави магазини, сервиращи прясно направен портокалов сок и кафе в чаши от фин порцелан.
Easy Going Coffee Shop има компютърна конзола на вратата, където се сканират и записват копия на документите за самоличност, доказващи, че клиентите са пълнолетни.
Миниатюрни снимки от шофьорски книжки се увеличават до реални размери на екрана, така че охранителите да могат добре да ги разгледат.
Зад прозорците на касата, работниците все още режат хашиша с голям кухненски нож, но продажбите се отчитат на компютризирани касови апарати.
Но резолюцията на Бот, същинска тирада за това колко вредни са наркотиците, изненада много юристи, които очакваха правилата за свободна търговия на ЕС да надделеят над каквито и да е аргументи за защитата на обществения ред, както вече се е случвало в други казуси.
Швеция например от години се бори със злоупотребата на алкохол, но бе принудена да отмени повечето от своите анти-алкохолни закони, ограничаващи работното време и продажбата му в магазините, тъй като те бяха възприети като нарушение на свободната търговия.
Социологическите изследвания показват, че повечето холандци смятат, че кофи-шоповете би трябвало да съществуват.
Но в ако в Холандия някога е имало над 1500 такива магазина, сега те са около 700. И с всяка година броят им спада, според Никол Малсте, професор в университета в Тилбург, автор на книга по темата.
"Бавно и постепенно те биват затваряни чрез въвеждането на нови и нови правила," казва Малсте.
