"Ако си против нас, значи си с тях" - защитата на управляващите политици, в отговор на гласувания срещу тях вот на недоверие.
Писна ми последните 20 години да ме плашат все с "комунистите"! "Гласувай за нас, че да не дойдат комунистите!"
Това ми напомня за един британски филм... Превърнахме се в персонажи от "Гепи" ('Snatch') - там един от героите (по-умния) с повод и без повод "плаши" другия (по-глупавия) с „Do it, Tommy or die Germans will come!"
Писна ми да съм Томи, писна ми да се правя или да ме правят на по-глупава от колкото съм!
Да обичаш политиката и да се интересуваш от нея не са еднозначни неща. Това не е като с футбола и класическата музика...
Аз НЕ обичам политиката, а още по-малко политиците (родните), но се интересувам и следя събитията - по-добре да знам, че съм Томи, отколкото да не знам, че ме правят на него.
Колко Българи следят политическите събития, когато последните не засягат тяхната собствена сфера на интерес или професия?
Да не гласуваш по време на избори, не е еднозначно с това, да не се интересуваш от политика. Аз НЕ гласувам, защото това е моят начин да бойкотирам предложените кандидатури. Ако повече от 50% не гласуват, това би било червен сигнал за политиците, че правят нещо не както трябва... Че е необходимо да се коригират!
През последните 20 години (откакто демократично ни позволиха да НЕ гласуваме) вотът на българите все повече и повече намалява. Не знам причината - дали е от без-интерес или е бойкот?
Политиците обаче упорито си затварят очите пред втората възможност и допускат само първата (във формата и на някакъв вид мързел от страна на избирателите). Непрестанно ни призовават да гласуваме с най-алтруистични лозунги, че всеки един глас е глас за благото на нацията...
Както са тръгнали нещата, ако гласовете на следващите избори намалеят още и минат границата на недопустимото за валидност на изборите, нищо чудно да инкриминират не-гласуването (както е в Бразилия). Развихрилата се полицейщина напоследък е в състояние да стигне и до такъв метод, за да си легализира управлението.
Всички тези най-общи и празни разсъждения са в главата ми от много време, но това, което ме накара да ги опиша и споделя, е 'циркът'. който се разигра в парламента по повод вота на недовери - арената на избраните от нас/Вас политици (защото аз не гласувах, нито за едните, нито за другите, най-малко за третите).
Техният срам - не-професионализъм, популизъм, етнически екстремизъм, най-долен егоцентризъм и много други - „изъм", се превърна в мой/Ваш срам за избора, който сме/Сте направили.
За кого гласувахте, Българи?
За Герб? За бате Бойко? За Волен? Или за БСП? Или дори за ДСБ?
Какво се случи?
Опозицията поиска вот на недоверие от правителството. Аргументацията им беше малко по същество и много анти-Герб политиканстване. Верните съпартийци на Бойко го защитиха не по същество, а с антикомунистическа агитация.
Бойко Борисов не присъства на дебата (макар и да е длъжен, ако не по устав, то поне от благо - възпитание). Появи се накрая, за да раздаде автографи на саркастичния повик на депутати от БСП.
ДСБ се възползваха от трибуната, за да изкажат за пореден път колко мразят БСП и как не подкрепят ГЕРБ, но запазиха тона на „не-посъщество"...
Волен Сидеров използва трибуната, за да удари своята най-печеливша карта по същество - националистическата. Ироничното бе, че така наля вода в мелницата на опозицията (само дето, те вече бяха приключили с гласуването на вота на недоверие).
Ето и резултатът (според мен):
Опозицията ни плаши с настоящето (на партия ГЕРБ) лошо управление.
- Ами, прави са! Лошо е...
ГЕРБ ни плашат „Ако не сте с нас, значи сте с тях! Ще дойдат комунистите!"
- И те са прави...
ДСБ както винаги, изправени пред дилемата кого да подкрепят комунистите или не-комунистите, избраха сигурния начин да омаскарят всички.
- Ха, така, нека им!
Волен Сидеров (той ми е любимецът напоследък) пък реши, че лошото управление и комунистите на власт не са достатъчни заплахи и реши да изкара изконния враг на Българския народ - Турция!
- Е, да, страшни са! Треперихме пред тях цели 500 години, защо да не продължим да се страхуваме?
Изводът (за мен):
Въображаемите врагове, с които ни плашат политиците са всъщност само една маска, с която прикриват не-професионализма си и своята безпомощност да решават проблемите на гласувалите за тях хора.
Решението (пак според мен):
Не ги избирайте! Не им позволявайте да ви превръщат в глупаци, като ви плашат с таласъми от килера!
Иначе, току виж 'die Germans' дошли...
То, всъщност в края на филма, нито германците идват, нито героите забогатяват или поумняват. По-лошо - обедняват и остават с белезите от раните, нанесени им от истинските врагове - тяхната собствена наивност и простотия. (За тези, които не са гледали филма...)
