ГЕРБ e политически иновативна партия. Оттам постоянно измислят нещо, я премиерът г-н Борисов, я вицепремиерът Цветан Цветанов, я някой друг.
Всъщност другите от ГЕРБ направо могат да спрат да измислят каквото и да е, защото двамата партийни и държавни ръководители отдавна мислят на едро за бъдещето на нацията. Само в един ден г-н Цветанов първо поиска ограничаване на правото на адвокатите да говорят по време на процеса преди медиите, което си е виц всъщност... адвокат да мълчи, но премиерът не му остана длъжен.
Г-н Борисов изрази далеч по-мащабна идея - хората, които завършват висше образование в България, да са задължение да работят в страната ни. Той се възмути как така тези, които завършват български университети държавна поръчка, отиват да работят в чужбина. Демек да прилагат ценните знания, получени в България, по света.
Ха сега! Или премиерът слънчаса още даже преди слънцето да е напекло сериозно или просто си спомни младостта си. Тогава, когато г-н Борисов е бил ученик и после студент в школата на МВР в Симеоново (в известния като пожарникарски факултет - бел.р.), имаше нещо, наречено "разпределение".
То бе един от стълбовете на социалистическата икономика и на комунистическото общество. Тогава умните партийни глави на БКП планираха колко инженери, колко учители, колко музиканти, лекари и всякакви други специалисти с висше образование трябват на социалистическа България.
После ги "произвеждаха" в социалистическите университети и веднага след завършването, пресните млади висшисти бяха изпращани "по разпределение" да отработват за няколко години даденото им от държавата образование.
Това бе в онова време, когато имаше една партия, която планираше къде да работим, какво да ядем, къде да живеем. Това бе в времето, в което животът на ни и дори смъртта ни бяха въпрос да държавна политика.
Държавата се грижеше и за двете. Днес в отворения свят и като имаме предвид колко добро е образованието, което получаме в родните университети, предложението на г-н Борисов води до следните неща.
Първо, до производство на "високообразовани безработни", които могата да си закачат дипломите на стената, но не и да намерят работа - освен ако ГЕРБ, като предишната партия-майка, не се ангажира да планира централно необходимите работни места за младите висшисти в контролираната от нея държавна икономика.
Второ, до липса на пълен интерес у всеки нормален и амбициозен, току що завършил средно образование, млад човек да учи в български университет.
Трето, задържането на родните висшисти у нас твърде вероятно ще предизвика криза на пазара на труда в целия Европейски съюз, където навсякъде "има жестока битка за наемане на високо образованите и подготвени български висшисти".
Четвърто, социализмът ще победи европейската интеграция! Как? Ами като старият, долюбван от г-н Борисов социалистически принцип на изпращане по разпределение се наложи над европейския принцип на свободно движение на хора, стоки и капитали.
Така де, ами откъде накъде България ще си изпраща по разпределение ценните новоизлюпени висшисти, а пък Германия и Франция ще им плащат образованието и после ще ги пускат да швъкат из Европа. То или другите държави ще въведат разпределението, или пък, ако не го направят, тогава германските и френски млади висшисти ще залеят родината ни с молби за работа, изкушени от гарантираните работни места, вместо да се мъчат да си търсят работа по родните си страни.
Всичко хубаво, ама много хубаво не е на добре. И затов се налага да припомня на г-н Борисов, че като заминат в други страни на младите ни висшисти или се налага да започват да учат отначало, за да наваксат загубеното време в родните университети или да работят всичко друго, но не и по специалността си. И още нещо за "изпращането по разпределение".
В онова време, от което премиерът Борисов черпи вдъхновение, имаше и един друг вид разпределение. То бе за политически активните българи. Изпращаха ги в трудови лагери да ги отрезвят от всякакви идеи, по различни от тези записани в социалистическите учебници и планирани в социалистическите университети. Връщането на този вид разпределение би могло да бъде следващата крачка?
Забележка: Заглавието е на редакцията
