В края на годината Webcafe.bg реши да зададе няколко въпроса, свързани с 2015-та година на различни личности от българския обществен живот. Избягахме от "обичайните заподозрени" и потърсихме хора, с които ни е интересно да говорим.
Представяме ви първите двама участници в нашата блиц анкета - добре известни личности в необятното интеренет-пространство: професор Ивайло Дичев и писателят, блогър и общественик Иван Стамболов - Сула.
Ивайло Дичев е професор по културна антропология в Софийския университет "Климент Охридски". Защитава докторати в Софийския университет и в университета Париж-7, работи в сферата на естетиката, политическата култура, градската антропология и балканските идентичности. Изследователските му интереси са в областта на гражданството, миграцията и антропологията на пространството. В продължение на години професор Дичев беше колумнист в Webcafe.bg.
- Събитието, което те развълнува най-силно в обществен план - от България и от света?
Конференцията за климата в Париж. За първи път като че ли се създаде пазарна динамика, която да плаши инвеститорите в замърсяващи производства и това вероятно ще има по-добър резултат от административните забрани.
Обама заяви: "Ние сме първото поколение, което вижда последиците от климатичните промени и последното, което може да напарви нещо, за да им противостои".
Зелената енергетика рискува да преобърне и у нас не само икономическото, но и политическото разположение на силите.
- Личността на 2015-та?
Далеч пред останалите - Меркел. "Wir Schaffen es" ("Ще се справим")са нейните думи, казани по повод бежанската вълна.
- Промени ли се с нещо през годината сферата, в която работиш?
Милиардният успех на "Звездни войни" показа, че критичната хуманитаристиката е мъртва. Както у нас - бутафориите, с които едни брутални бизнесмени подменят културното наследство.
Ако на хората им е все едно кое е истина и кое лъжа, кое е сериозно и кое несериозно, очевидно трябва да се преквалифицираме в PR-специалисти. Да съветваме политици и бизнесмени какво да правят с малката лъжичка, когато ги поканят на прием.
- Каква е прогнозата ти за 2016 за политическия живот в България?
Хаотичното недоволство ще почне да се структурира. Г-н Борисов с присъщ финт, премина леко в ляво, като остави народа да ругае десните и техните ненаправени реформи.
Сега чакам някаква организация вляво, която пък ще го накара пак да мине в дясно.
До кога ще работи този модел - поне до президентските избори.
Бруталното разграбване ще върне саморазправата между конкуренти, продължението на бизнеса ще бъде с огнестрелни средства.
Очаквам все повече заеми, затъване, емиграция, такива неща.
Големият въпрос е до каква степен ще издържи на кризата ЕС, защото ако изпаднем от него ще настане наистина трудно време. Бежанската криза, а впрочем и еднополовите бракове разделиха ценносто континента и поставят доста въпросителни пред ценностната ориентация на бившите соцстрани.
Австрийският канцлер вече открито каза, че източна Европа трябва да бъде наказана за липсата на солидарност, чувам го непрекъснато сред колегите си от Запад. След Орбан - Фицо, след Фицо - Качински.
А България съвсем не се различава, просто по живковски обичай Борисов се снишава.
Много скоро беше разочарованието от протестите през 2013-та, които произведоха главно съветници на новото управление - за това ми се вижда малко вероятен нов изблик на недоволство.
За това новата година ще бъде като тази. Все така ще чуваме магически думи като "реформа", "стабилност", "прозрачност" и кой както си знае...
Иван Стамболов - по-известен като Сула е многостранна личност. Човек с определен бизнес нюх и трудолюбие, той е неуморен блогър, писател, общественик и изобщо - запомняща се личност в българския обществен пейзаж.
- С какво ще запомниш 2015 -та година в личен план?
С това че жена ми се разболя от гадна болест и това беляза живота на цялото ми семейство. Освен това се преместихме в нова къща на 200 метра от старата, която оставихме на голямото си дете. Животът вече не е същият. Но пък се надяваме с Божията помощ да е по-хубав, по-смислен и по-спасителен.
- Събитието, което те развълнува най-силно в обществен план - от България или от света?
Не знам. По критерия "вълнение" ми е трудно да класирам събитията. Но ако трябва да посоча най-важното, мисля, че това са мигрантските нашествия. Сблъсък на цивилизациите! Преосмисляне и самоосъзнаване!
Ето как доживяхме външната политика да е по-важна от вътрешната.
Хънтингтън ще се окаже прав, че цивилизационните разломи и напрежението по тях ще определят дневния ни ред през първата половина на новия век.
България се намира в много интересна и изгодна ситуация - може да избира, да лавира, да изнудва, да налага и в крайна сметка да печели от гъвкава и далновидна външна политика.
Ние се намираме във възела между Европа, Русия и Турция.
Европа продължава по инерция да преследва либералния модел на "социалната държава", но дойде време да се осъзнае.
Разбра, че историята не свършва с демократичната парламентарна република и че слободията не е така опияняваща като свободата.
Що се отнася до Русия, там сатрапите продължават да съществуват на гърба на месианската идеология, в която още Достоевски започна да се съмнява с нежелание.
Чакам времето, когато християнският свят ще спре да се дели на западен и православен. Но условията за това са тежки и или трябва да се появи папа-мъченик (а не комунист, както е сега), който да се покае за всички грешки и отстъпления, или пък ислямът да ни заплаши толкова сериозно, че за нас да стане въпрос на оцеляване да възродим малко кръстоноски дух.
Турция също ни ухажва. Но това ухажване е двояко - хем да кажем, че Османската империя не е била толкова лоша, защото не е много по-различна от Византийската с изключение на религията (което е драматична разлика), хем да се застъпим като вече пълноправни членове на ЕС, на които им е омръзнало да носят отговорността за външната граница на съюза без особена далавера насреща.
Изобщо, пред нас се откриват възможности и, слава Богу, това сякаш се осъзнава и започва да се експлоатира от нашата външна политика.
Иначе, във вътрешнополитически план могат да се споменат много неща - съдебната реформа, реформата въобще, Реформаторският блок, реформаторският компромис, надеждата за нов политически проект, гърчовете на ДПС, вездесъщието на #КОЙ? и какво ли още не.
За мен хубавото е, че паднаха доста маски. Видя се кой кой е в управляващата коалиция и кой за какво се бори. Аз лично установих, че съм бил прав да се дръпна преди две години от партийния живот на една от партиите в РБ (макар формално да продължавам да съм член на националното ѝ ръководство) - едва ли щях да понеса дребнавостта, страхливостта и пресметливостта, които съпътстват марша към "реалната власт".
Пожелавам на всички, след като изживеят своя звезден миг (кратък като живота на падаща звезда), да мирясат и да се вгледат във важните неща.
- Промени ли се с нещо през годината сферата, в която работиш?
Да, но едва ли ще бъде интересно за вашите читатели. Ако пък се опитам да го направя интересно, някой ще ме обвини в нелоялна реклама. Ще кажа само, че за пореден път се доказва, че трудолюбието се възнаграждава. Въпреки корупцията, въпреки съзаклятието на завистта и бездарието, въпреки мафията и въпреки организираната селяния (да ме прощават, не искам да обидя никого).
- Какво си пожелаваш за 2016-та?
Да изместя центъра на света от себе си някъде другаде. Егоизмът е уморителен.
