Кашмир, Бен Крос и потното трико

Навън е мрачен, гаден, зимен ден, а аз съм (о, чудо) в отпуск. Отпускът обаче не може да ме отпусне, нещо ми е тъпо и се чудя защо. Не трябва ли да се радвам, че Веско и Цецо се грижат за сигурността ми, а КОЙТО ТРЯБВА, ми направи зала?

Може би трябва да се радвам и заради това, че Станка Златева се изравни с Боян Радев и вече три пъти печели анкетата "Спортист на годината?

Не, май точно заради това ми е тъпо! И не защото Станка не ми е симпатична, напротив, тя е спонтанно и искрено момиче, а треньорът й е мегапич. Мегапич е и Митко Кърнев, който заби солото на "Kashmir" (едно от най-великите парчета в историята на рока) и ме върна към звездното появяване на самия Джеймс-Патрик Пейдж на закриването в Пекин през 2008.

Мегапичове са и Кайо и Боби, които направиха церемонията и вместо силиконови цици, ни предложиха симфоничен оркестър, брит-поп, Rolling Stones и Led Zeppelin. Браво, Соколи, гордeя се с вас, но не се гордея с колегите си, не се гордея и с министър-председателя.

Доста от колегите ми явно отдавна са загубили реална представа за стойностите в спорта и се интересуват само кой футболист коя Златка е изчукал или колко промила има в кръвта на Мариан Огнянов, а г-н Борисов като че ли се уплаши да дойде, за да не го освиркат като в арена "Армеец" преди "Нощта на скоковете".

Отсъствието му не е фатално, напротив, даже е проява на здрав разум, защото прекаленото медийно експониране вече започва да се превръща в негатив за управлението му. Много по-лошо е, когато осъзнаеш, че годините на друг вид пропаганда и неспирно промиване на мозъците с чалга, турски сериали, възхвала на мутрите и мол-култура размиват стойностите и хората, които запазват реалната преценка за нещата стават все по-малко.

Причина за трагичните резултати от 54-ата анкета "Спортист на годината" са и занижените критерии на организаторите, които в стремежа си да бъдат хипердемократични отвориха вратата за всевъзможни машинации и поръчково гласуване - нещо, което видяхме наскоро в доста по-голям мащаб на едни доста по-сериозни избори.

Но сега думата е за спорта, който и без това отдавна е в задния двор и то не заради световната конспирация срещу българските атлети, а заради самите нас - хората, които пеят химни в чест на потните трика и забравят (или никога не са знаели нищо) за Kashmir, Харълд Ебръхамс*, Емил Затопек**, Бранденбургските концерти и всичко останало.

Тези хора не вършат услуга нито на борбата, нито на културизма, нито на самите себе си - напротив - помагат на останалата част от обществото, за която спортът отдавна е занимание за простаци, да затвърди мнението си и доброволно се отказват от мисията на възпитатели, която май беше приоритет на нашата професия.

Явно ми е много тъпо, защото имах намерение да демонстрирам изключителното си чувство за хумор, а до момента не виждам нищо смешно, но това е положението - Константин Паскалев е спортист номер седем и има смазващо преимущество при онлайн гласуването, а Станка Златева отново е първа.

Връщам се в началото, за да не си помислите, че имам нещо против борбата или Станка, споко, не съм такъв човек, даже съм си обещал да гласувам за нея, ако стане олимпийска шампионка в Лондон, просто цялото това словоизлияние е призив да си изчистим критериите и то не само в спорта.

За да не бъда голословен - ето и няколко аргумента в полза на отсъстващите от първата десетка: Димитър Бербатов - вярно, залепен яко за пейката от сенилния Сър (Sorry, Alex), но единственият българин шампион на Англия и голмайстор на висшата лига, при това в един сезон! Кажете после как да не се сърди човекът?

Матей Казийски взе всички възможни купи с Тренто, рискува здравето си в световната лига, защото игра контузен.

Сани Жекова стана първата българка в цялата история на сноуборда с две победи в световната купа.

Гриша Димитров постигна най-доброто класиране в световната ранглиста в историята на българския тенис.

Като прибавим към всичко това и едва четвъртото място на Кобрата, също с първа световна титла за професионалисти, независимо в каква версия, нещата стават ясни.

Сравнение в подкрепа на аргументите ми е и класацията за "Спортист на Балканите", където Петър Стойчев - също първи българин със световна титла в плуването - е трети и то след Новак Джокович и Ивица Костелич и пред най-добрия играч в Евролигата за миналия сезон Димитрис Диамантидис, а Кубрат е шести - нещата се нареждат изцяло в моя полза.

Понеже усещам, че четивото става доста дълго накрая ще кажа, че е време чичковците и батковците с много кинти да спрат да се обаждат на журналистите и да им обясняват, а някои и да ги задължават за кого да гласуват, защото това смърди и то много по-гадно от потното трико, а потните екипи са символ на многото труд и усилия в тренировъчната зала и в никакъв случай не са нещо мръсно...