Орлов мост - кръстопътят на протеста

Сборният пункт е до езерото "Ариана". 19.30 ч. Метафорично място за среща на двете Българии. На изхода от подлеза се събира множеството защитници на горите. До тях са кибиците в откритата бирария, които са дошли с надеждата да зяпат Евро 2012 на огромната видеостена. Двете Българии не си пречат, нито се забелязват.

Бегъл поглед ме убеждава, че познавам почти всеки трети от недоволните. Предимно младежи до 30. По-рядко - устойчиви антиконформисти до 45. Възрастни почти няма. Те надничат с любопитни усмивки от преминаващите автобуси зад кордона от жандармерия. Четат плакатите: "За чиста България без Бойко Борисов", "Ние сме държавата", "Извинете за неудобството, опитваме се да спасим и малкото останало от България". Виждам зелени активисти от непримирими сдружения, леви и десни блогъри, неколцина ръбати журналисти, от малцината, които не са се изтъркаляли по улея на корпоративните медии. Вкратце сбор от всичко, що мърда в хипнотизираното българско общество. Много от тях бяха и на протестите срещу шистовия газ през последните месеци.

След инцидентите в сряда, днес (четвъртък, 14 юни) дори раболепните медии са пратили екипи от кумова срама. Разбира се, няма да излъчат нищо. Това не са ти агитките след Катуница! Просто демонстрират логото си.

Към 19.50 напрежението нараства и след кратко сблъскване с дартвейдърите от жандармерията протестиращите нахлуват на платното. "Нашата полиция", която предната вечер сгази мнозина, днес е инструктирана да "ни пази". Никакви видими грубости. По някой и друг забит пръст в слабините и стиснато гърло, но като цяло униформените действат с прийомите на Марко Матераци.

Следва идиличен половин час, в който гражданите владеят платното, полицията примирено шета напред-назад. Двойка униформени конници придават театралност на събитието. Волни велосипедисти описват осморки върху асфалта. Други лежат на земята. Нали от Париж 68-а знаем, че под паважа е плажът. Звучат скандирания "Долу Цеко от Алеко" и "Оставка". Полицията е отбила движението още на алея Яворов. Властта е създала условия парата да излезе през свирката. После тълпата е изтласкана към тротоарите, движението възстановено, а хората се разотиват. Часът и мястото на срещата не се променят. До утре.

Какво е това? Юнски хепънинг или симптом за събуждане на обществото? Очевидно второто. ФБ (фейсбук) партията все по-често буни духовете. Тя е далеч от човешкото море на СДС в зората на прехода. Море, което се заблати от планктон. Но ФБ партията е достатъчно находчива, организирана и упорита, за да влияе на събитията. Засега блокира шистовия газ. Изобличава лобистките закони. Поставя в конфуз традиционните партии.

Червени и сини поискаха президентът да наложи вето върху промените в Закона за горите, но не се мярват на протестите. Съзнават, че са излишни и нежелани. "Гражданите" на г-жа Кунева превърнаха чуждия протест в реторичен патос, но за капак предложиха референдум. Соломоновска позиция, която само официализира порочното задкулисие на новозаченатата партия.

Тъй или иначе разривът между партиите и протестиращите изглежда очевиден. Мина времето, в което социални каузи приставаха на бесепарското словоблудие, а сини политици лукавеха от името на гражданското общество. Днес разломът е по хоризонтала. Отгоре са партократите от всички бои. Под тях къкрят каузите: потребителски, екологични, социални. Тук са и шистовият газ, и спорният закон за детето, и монополът на горивата, и безобразията с лихвите, и АКТА, и изборните зулуми... И хилядите регионални каузи.

Но политическият календар е ясен. Избори през лятото на 2013-а. Пред ФБ партията има три алтернативи. Едната, да преодолее погнусата от политическите механизми и да започне да сглобява каузите, да гради структури, пише програми, излъчва лидери. За което пъстрата общност от индивидуалисти не изглежда готова.

Втората алтернатива е някой отгоре да извърши скучното структуриране на протестиращите общности. Уви, там горе няма авторитети. Г-жа Кунева се провали на този първи изпит. Протегнатата й ръка към гражданите буди недоверие с професионално-биографичните линии на дланта й. Банкерският й маникюр не внушава доверие.

Остава третата алтернатива. ФБ партията да продължи да функционира като политическа пожарна, която гаси обществени огнища с насрещен огън в нета и на улицата. Занятие достойно, но неблагодарно. И така още един мандат. Докато буйните се уморят, а непокорните помъдреят.