Поговорихме с д-р Николай Михайлов. Честит празник на събудените...
Кой буди днес българите? И кой празнува днес? Вие почитате ли някого на 1 ноември?
Почит е уместна дума. Почитаме духовното усилие, благородството, саможертвата. Денят припомня имена и лица. Не военни победи, международни договори или външни освободителни интервенции, а лица. Пробудените лица на племето. Тържествено-патетичното преживяване на деня е самоизмама
Националното самочувствие не е проблем на колективно самовнушение, на прекраснодушие и бодър оптимизъм. Будителите не казват "велики сте", а "спите". Будителите не ласкаят. Говорят жестокости (Михайловски).
Денят навява тъга, и нещо подобно на срам, защото не е ясно кого са пробудили будителите. Народите с угаснало съзнание се пробуждат за кратко, често в името на някоя скъпо струваща илюзия. Почитам Стоян Михайловски, заради неговия радикализъм. Над всички е св. Иван Рилски, отшелникът. Вътрешен емигрант, небесен покровител на България. Неразбран, фолклоризиран образ.
Интелектуалците на България будители ли са?
Знанието е припомняне, учи Платон. Памет за вечните истини. Интелектуалецът е консерватор, охранител на ценности. Будител, а не агитатор - или сътрапезник на властта. Номенклатурният интелектуалец е вътрешно противоречие, нонсенс. Не е ясно какво означава думата интелектуалец и в какво се състоят неговите приноси.
Интелектуалецът е човек, чиято глупост не отнема авторитет. Много любопитно. Интелектуалецът е гарантиран от публичното суеверие, името му има магически свойства. Интелектуалец е този, когото наричат така. Глупостите му се възприемат като дързост на интелектуалното въображение, като гледна точка на сложно устроено съзнание. Колкото по-екстравагантно отклонено от здравия разум е неговото слово, толкова по-интелектуално е то.
Неясното е дълбоко, прилича на прозрение. Основното възражение срещу интелектуалеца оспорва претенцията му за универсална оценъчна компетентност. Фигурата на интелектуалеца се възприема различно, не навсякъде е еднакво приветстван, а някъде изобщо не е.
Франция цени интелектуалците, Англия - ги гледа снизходително. Французите са идейно възпламеними, дебатът е страст и даже шик. Изкушава ги остроумието. От френския морализъм до днес. За англичаните интелектуалецът е подозрителен от гледна точка на здравия разум, в по-лошия случай го имат за идиот в старогръцкия смисъл на думата (особен, чужд).
Руският "интелигент" е самата съвест в модус на неутолима жажда, мъченик на духовния копнеж. Вдъхновението му прилича на нетрезво състояние. Има и варианти - нихилист, екзалтиран етатист, староверец, сектант, но никога скептик. На север няма ученици на Монтен. Валидността на тази типология се износва, доминиращият тип на либералния интелектуалец е космополитна фигура , малко или повече национално неразпознаваема.
Българският интелектуалец ми се струва нещастна фигура по дефиниция, човек със силно подкопано самочувствие, мъчително себенеуверен и по тази причина, нерядко арогантно самомнителен. Имитативен по дух, компилатор. Религиозно бездарен. Има и добросъвестни изключения, хора с научен престиж и човешко достойнство, но по правило, те остават встрани от публичното внимание.
Пазарната революция запокити тази категория в глуха линия. Преди живееха с ясен регламент - лоялност за сигурност, лицемерие за привилегии. Властта умееше да ги ласкае, знаеше слабото им място. Загубиха престиж, маргинализираха се. Посегателството срещу БАН е масивен знак на тази дисквалификация. Кой е будител? Дядо Добри от притвора на храма е будител, ако питате мен, интелектуалците са по-проблематични.
Не осъзнаваме ли дефицитите на този ден? Кое липсва повече на България днес: кауза или модел, който да следваме, или личности, които да ни поведат, но не като стадо, а като общество.
България стене развеселена под игото на собственото си бездарие.
Като психиатър, смятате ли, че напрежението, което изпитват мислещите - и критично мислещите хора днес, може да е конструктивно? Опасно ли е критичното мислене в България, страна-член на ЕС и с "победила" демокрация?
Критичното мислене е живот в реалността, обратното на дневното сънуване, което е форма на сомнамбулизъм. Трябва да знаем какво става "вътре" и какво става "вън", за да не отпрашим в света на аутистичните фантазии.
По регресивен път можем да стигнем обратно до утробата. Реалността не е дадена естествено, просто така, тя е постижение на специфичен тип духовно усилие, на вътрешна дисциплина, на аскеза дори. Критичното мислене е осъзнаване, активно присъствие, будност. Внимание. Вниманието е етическо задължение, почит към предмета.
Здрав означава цял, внимателен, "с всичкия си", в реалността. Приспаният човек е вегетативен човек - съществува като зеленчук под слънцето, расте и после увяхва, ако междувременно не стане на салата, за нечие кулинарно удоволствие.
Демокрацията е невъзможна в режим на мързеливо съзнание. Демокрацията е внимателно обществено устройство. Демокрацията е идея на Просвещението, а не на варварството. Демокрацията е мисъл, варварството нагон.
Разсеяният човек е неспасяем - слаб нагон и плитка мисъл. Изчерпаната нация се състои от разсеяни. България е щастливо-нещастна страна, в трудно установима пропорция. Българското нещастие е условие на българското щастие и обратно. Как се променя това фундаментално българско условие не знам.
Знам, че това ще трае дълго, а може и така да се случи, че да си го спомняме с носталгия. Не мисля, че публичната критика на режима е рискована, по скоро не е. Ако не бяха под око, биха се разпасали. Тази власт е много нецивилизована. Говори на диалект и на жаргон. Действа като мутра.
Оказва се, че днес "се разбуждаме" само от крясъците на някой националист, който ни говори за "фундаментализъм, бурки, радикален ислям". Само такава реторика ли може да ни свика под българското знаме?
Българският национализъм ми се струва по-опасен от радикалния ислям, защото е безотговорен и провокира психопатно поведение. Примитив хваща за гушата примитив, в името на истината. Сценарий за кошмар. Държавата трябва да ги разтърве, без да се бави, преди да са се насладили на някакво кръвоизлияние.
Лумпените и ромите на Мохамед трябва да бъдат поставени на място, от актуална гледна точка. Законът трябва да спипа пироманите, преди да сме пламнали и преди да сме изгорели. Законът трябва да свърши тази работа, а не улицата.
Радикалният ислям е глобална заплаха, няма смисъл да се заблуждаваме. Ислямизмът е тоталитаризъм на 21 век, глобална реваншистка идеология, проста, стройна и изключително агресивна. Ислямизмът е основен риск за западната цивилизация. Войната е обявена и тя е в ход. Тази война трябва да се води от вменяеми хора, а не от лумпени, които са решени да прескочат изборната бариера, независимо какво това би могло да ни коства.
За какво да се събудим?
Българското зло е посредствено зло. Полузло. Банална огриженост и безверие. Толерантност към абсурда, гавра с очевидностите. Ако някой се засили днес да формулира национален идеал, ще стане за смях.
Ще спомене брутния вътрешен продукт, но нищо идеално в брутния вътрешен продукт, нищо сублимно. Ако ще трябва да се събуждаме в негово име, по-добре да заспим. Икономиката не подлежи на идеализация. Питаме се има ли смисъл, а не какво става с дребния бизнес. Дребният бизнес е важен, но не е най-важен.
Има нещо друго, но какво е то? Никаква икономика не може да отговори на този въпрос. Изгубили сме спосособност да вярваме. Ентусиазмът е нелеп и слабо вероятен. Идеята за националното събуждане принадлежи на 19 век.
Днес хората живеят в глобален контекст и в частни светове. Със CNN и цената на тока. Не можем да си спестим сражението за нормалност. Конфликтът е принцип на душевното равновесие, без него животът в България става невъзможен. Но тази битка е изтощителна и се води на ръба на отчаянието.
Много ми е кеф като каже: " Па нЕ пием брат!"
Ето го малко по-ясно: http://www.youtube.com/watch?v=5EEql7HsBtc
Уникални са. Не пием вика и ги обърна дока мигнеш. Тоа филм ше го гледам уикенда. - Коя си па ти? - На татко ми! - Не сечаш... - Да не Чапа? - Не познавам господине .... - Кукуряк! Како се вика ова твоя? - Несаница Много големи!
Здрасти Веси ! Мерси, ама тука нема нужда некой да ма разбира. Малко е като у кафаната - секи си казва това де му е на душа па дали ше го чуе некой (и дали требва въобще да го чува) Божа работа. Начи за диалектите да ти кажа понеже отвори тема па ми е интересна (и не пречи си говориме що никой вече не коментира и без това по таа статия). Он Северозапада има богата култура касая диалектите. Яз не мое кажа, че говора чист Северозападен що такъв нема. А и яз мешам тук таме и шопски що много съм живел у София па и той не е много по-различен от нашия. И книжовен тоже понеже у Софийско кат влезнеш у банката или идеш на работа требва да се държиш на ниво де се вика да ти се не смеят ората (те ти влашка подредба ). Та мешавица мое да стане. У селията у Северозапада са се запазили най-добре различните нюанси на северозападните диалекти. Това къде го знам (и чувам) е, че при назе звука "я" почти го нема освен у Яз и некои други изключения. Примерно леб, млеко, едене, нема и т.н. Ще е "ша", "ше" (яз некой път ползвам, "че" кое е от шопско). Друго което е, че у големите градове това (тука е тава ако требва да го кажа диалектно) отмира. Мен майка ме биеше през устата кога (коги) чуеше наместо искам - сакам. Тя си е говорила винаги книжовен език - който па е базиран пак на северна-централна западна България. Това къде ни обединява сичките тама горе е, че не мое понасяме мякащите . Яз съм претръпнал ма други има къде не могат ги траят. Мое да влезнеш, ако ти са намира време у форума Резерват Северозапад (яз съм се регистрирал ма немам много време да влизам или да пишем тама). Много убави неща има и мое човек да прочете, ако го интересува ка говорат. Ако и да си приличат у Якимово говорат малко по-иначе от да речеме нашите покрай Дунава. Па и при назе власи има/ло, торлаци (от Босилеградско), та сме омешали малко говора. Е ти един лаф от нашенско ка ги разбират тиа с влашка кръвчица у тех. Въпрос: Ти влах си бе? Отговор: Съм! Иначе мани го диалекта - глей кво пише позади него. Яз така слушам ... кат рисува художника не е важно къв му е цвета на дръжката на четката ми ква картина ше докара. Иначе да ти кажа не са чувствам зле кат цело....Минала годин беше ми най-ужасната досеги у живота. Толко турбуленции досега не съм имал. Ма таа година да чукна на дърво сичко е по-добре. Е така понекога са замислям за тия вериги къде ни държат сички. Секи казва (па гледам и тия французи тука колегите) - Яз съм французин, яз съм англичанин...Брей! Ми голема работа кат си французин. Се едно тава та праи по-голем човек автоматично. Та и ниа така. И кат са замислиш кво излиза...излиза че ниа живееме историята на едни други ора, други души. Примерно праотеца почнал да плете историята и ти се очаква да довършиш плетката. Он се бил с Византийския император и му ебал мамата...ми убаво и кво? Искам да кажа, че тиа истории вкарват човека у един коловоз..не е много ясен ма му личат дирите. И ти мое да криволичиш леко, ама пак по пътечката си одиш. А не бива мисла. И ората глей ка намират опора у такива неща (и не само за историята иде реч)...опора на собственото си его. А егото не е лошо нещо, ама ако е с мерка. При нас (мнозинството и то огромното) е болно и извратено. Забележи колко често се идентифицираме с обектите и предметите коит имаме! А това е толко грешно. Кат се напраиш на по-умен на некой и го унизиш веднага отвътре егото се киска и са радва. Таа радост е лоша..зла радост. Понеже иде от потъпкване на другия - демек ти требва да смачкаш та да са почувстваш значим. Да имаш повече от другия поради същото... Да се еба у философа ! Много дълго стана това. Едно поздравче за тебе Веси. http://www.youtube.com/watch?v=Iiu7-BGBV2A&feature=my_liked_videos&list=LLpUw6TpX6TM2v1-sHIIqfww Дръж са и ти що нали знаеш, че омразата и негативните чувства са малко кат мастило - се нацапаш и после мажеш и тия около тебе (и то най-близките) къде вина немат. Те па цапат и те на свой ред и стане накрая бой у катранена локва с перушинени възглавници . И те така. Жива и здрава да си и убава седмица ти пожелавам ! (па това за кончето не са сещам за кво иде реч - ако за мене са отнаса де)